После - много пи
после,
а дали не беше вчера.
После ти изневерих
после, но не е неделя. ...

Не знаеш ли?
Звездите се усмихват,
когато ме целуваш в полумрака.
В очакване на този миг притихват
и става все по-ярка всяка... ...

Красиво и трогателно. Като края на красотата. Такъв беше и краят на моя демон - онова малко, ехидно гласче, което никога не пропуска да ти нашепне грешното решение в точния момент или да те наведе на покварени мисли, когато най-малко имаш нужда. И ти често го чуваш, нали?
Демонът ми умря тъжно. С пи ...

Събуди я шум на плискаща се вода и силна светлина, която блестеше в очите ú.
"По дяволите, пак не съм дръпнала завесите!" - опита да се прикрие със завивката и усети нечия ръка под главата си. Подскочи като опарена и седна, пулсът ú се ускори от рязкото движение. Трябваха ú няколко секунди за да си ...

Настроение
Улица,
сняг и Луна.
Куче, надушило прясна следа.
Път, асфалтиран от мисли. ...

Залагаш ми капани...
Очакваш да се хвана.
Кръвта по моите длани
не е от твоята рана.
Поглеждаш ме унило. ...

Жената, която на коленете си съм държал...
Не каза „сбогом"... Просто се изниза...
Като крадец от полупразен магазин...
На чувствата направих си ревизия!
Под рафта спяха... Спомените... До един... ...

Ще се превърна в дим...
Единствен ще долавям всеки дъх...
Следите ти ще пазя тихо...
Единствен ще се скрия там...
Прозорци без стъкла ...

Изморих се да бъда във сянката,
като навес растяща над мене.
Да повдигам неволно презрамката
на ушитата рокля със бреме...
Прецъфтяха от болка очите ми. ...

Аз съм тук, а ти си там, толкова много километри ни делят. Разстоянието между нас ме убива, но знам, че и за теб не е лесно и че правиш всичко възможно да идваш при мен, колкото се може по-често, въпреки работата, изпитите, стажа. Ти знаеш, че е почти невъзможно аз да идвам при теб, но сега правя вс ...

Ти ли?
Ти ли снощи беше?
Като коте мъркаше
до мен и спеше...
И тази вечер дъх притаи... ...

ХЛАДНА СИ...
Хладна си
кат хладен морски бриз,
морен съм
кат потен стар корсар, ...

Мисълта на френския мислител Жан-Жак Русо: „Предпочитам опасната свобода, пред безопасно робство" може да се разглежда като бягство от робството на предразсъдъците и потисничеството. Тя се обуславя от епохата, в която живее и твори Русо; от желанието на човека сам да определи посоката и уникалността ...

Останала сама във мрака,
преродих се аз във тишината.
Гореше в мен едно желание –
едничка тръпка на окаяно съзнание.
Бленувах да иззема, да изчистя и умия ...

Потайните усои в планината
колиба крият спретната една.
На билки и треви сред аромата
живеела гадателка сама.
Нарядко в този край човек минавал ...

"... нежна е и щедра
тази вечер тъмнокоса..."
Целувай перлите в косите и,
заклевам те - не говори и не тъжи.
Не се отказвай, продължавай! ...

Пирова победа
Изстена портата,
прокЪлната и бледа.
Невъзмутимо
думите горяха. ...

От пречупените залези
в зеници от стъкло
и слепите пориви
на синьото сляпо око е
нарисувана с огнени моливи ...

Птиците вият гнезда от надежди.
Щъркели кацат от врата на врата.
Паяци шетат сред лепкави прежди,
а с утрото раждат се нови слънца.
Разцъфнаха вече пролетни пъпки. ...

***
В моята градина
посадих си цвете,
ето, че порасна
посред ледовете. ...

Футболът превръща се
във кършена лоза -
но една е Франция -
един е Бензема.

продължение на "Следва продължение..."
Отварям очите си.
Белите перденца на прозореца надничат любопитно навън. Чуват се чамове, ухае на току-що окосена трева, на кафе и на... любов. Протягам се доволно. Сама съм в широкото легло. Ръката ми неволно се плъзга по мястото, където допреди малко е било м ...

Едно отчаяние
ме Блъска в главата,
като пеперуда в съзнание,
лети
към светлината, ...

Нарисувай ми
двореца, в който ще се любим.
Нарисувай ми
небето, влюбено в нашия полет.
Нарисувай ми ...

... с най- оскъдни,
скромни думи
за дом, майка и любов
говорим,
а те са вечни... ...

Знаеш ли колко тежи душата?
Не се опитвай да налучкаш. Пише го на следващия ред.
15 грама.
Красивите са слаби.
Те знаят цената на всеки грам от своето тегло. ...

Иззад лъжи и истини забравата пронича
и поразително във вид на древен жертвеник
бушува, само яростно със ветрения спазъм
не спазва ритуала на учтивост в своя замък.
А моят топъл глас е като люлка в своя устрем ...

Ти дойде в живота ми като стихия
и моя свят за миг ти промени.
За мене ти си орисия,
съдба, любов и щастие дори...
Любими мой, защо си тъй далече? ...

Не ми достига светлина
и въздухът край мен
след миг ще се разтвори.
Капе тишина.
От мрак и безразсъдност ...

Когато думите бяха по-леки от глухарчета
и не им трябваше вятър да се разпилеят
като парашути на десантчици,
когато полата ми, млада воланено-циганска,
галеше с дантели сабото ми предизвикателно, ...