Ти всяка сутрин ми
поднасяш стих прекрасен
и караш ме да се усмихвам.
Представяш си как кафето
ми поднасяш във леглото ...

Изхабиха се чувствата...
изгладняха душите ни...
Любовта е отровена...
тя умира в гърдите ни.
И безбройни са грешките, ...

Колко злоба, ярост и мъка има на тази земя,
има едно чувство любов,
но къде ли е то, или
като надежда-мечта отлетя?
Може би това му трябва на света... ...

Магията на докосването!
Докосни ме нежно,
с върха на малкия си пръст.
И ще ме спечелиш.
Мен за тази нощ! ...

Тишина, мрак... звезди и луна...
аз, ти... вино и сълза...
Пея песен, седейки до теб...
„Не разбирам думите!" - ми каза...
„Песента е без думи!!!" - ти отвърнах. ...

За моето момче... Обичам те
Обичам момче със светли коси,
обичам неговите бляскави кафяви очи.
Обичам го силно, горещо и нежно,
но отнеми го зимата снежна... ...

Твоето момиче
Когато се сбогувам -
ти, любими мой, мълчи...
Ще бъда силното момиче,
обикнато от теб в отминалите дни. ...

Стихотворението е вдъхновено от песента на група Стейн "Сливане"
deja vu
В бъдното време съдбата,
прокарала дългия път,
се вие следата позната ...

Замри, мое нежно дихание.
Не буди цветни феи с искри.
Окрилена ще блесна от полет
над притихнало черни злини.
Люби, мое нежно дихание. ...

След кавгата
Още се искаме. До болка. До полудяване.
И крещи страшно душата.
Но защо двамата с теб настояваме
да погубим между нас красотата?... ...

Когато ми задават въпроси...
(... може да се четат само отговорите...)
Кой?
Който разбира посланията ми и усеща...
Какво? ...

Бях в съня момиче
като слънчев смях.
В птиците се вричах
и свободна бях.
Само как обичах - ...

Вземи си...
Вземи си половин Любов от мен -
че нямаш вече нищо...
вземи си половин живот от мен...
и ако искаш - всичкия!... ...

Затваряйте прозорците си плътно,
когато покрай вас минават ,,лудите''.
Макар че вие познавате ги смътно,
на тяхното безумие се чудите.
Това не е от вчера или днес, ...

Да си призная мъничко боли,
че късно е и няма връщане.
А пътят ми оказа се трънлив,
надолен е и адски хлъзгав.
Набивам токчета – поне да се забавя. ...

Луната! Хайде, стига си се кискала!
Забирай си звездите и да спят.
Затваряйте на сънищата книгата
и не забравяйте на страницата знака.
Щурчета! Престанете да лудувате! ...

В една алея
сенчеста вървях
между разкошни гробищни дървета.
И ме докосна -
приглушен и плах, ...

Не оставих мостове след себе си.
Даже спомен не взех. За из път.
Оцелял след пожарите феникс.
Устремен към живот. Или смърт.
Неизвестност пред мен. Ще пропадна! ...

Роден съм от разврат, охулен, жив оплакан
и ничий син кръстосвам ничия земя.
Покрит с любимото си наметало - мрака.
И с бликаща в душата ми отрова на змия.
А от града се носи, както всяка вечер, ...

Навън е бяла тишина!
Снежинки усмихнати хвъркат,
снегът се трупа сега
и всеки на топло си хърка.
Децата навън си играят, ...

>>

> Нашата история
>
> Още помня, когато те видях за първи път.
> Аз бях във втори, ти - във първи клас.
> Не знам какво се случи оня път ...

Има дни на приумици -
думите сами се ронят,
късат по парченце обич,
литват с вихрогони,
под вода лавират, ...

Потъвам в кадифето на очите ти,
обезсилена от ласкавите пръсти,
Поглъщам горчивото на сълзите,
струйнали от щастливо сбъдване.
Крещящи сетивата ни за странните ...

Боже, колко надежди угасваха,
докато отмятах годините...
други мъждиво, бледо проблясваха
и изгаряха бързо в руините
на моето Вчера, на моето Беше, ...

Колко време в шепи аз събирам
капките от твоята любов.
Защо избягваш ме? Не те разбирам,
а може би за това не си готов!
В жива вода се превръщам, ...

Пишех ти писма,
но ги горях...
Не смеех да призная –
слаба бях
Исках да ти кажа, ...

* * *
Там някъде в твоя град си,
пак самотен... неразбран...
Аз пък споря с любовта си
трябва ли да ти я дам! ...

Разчупи ги тез окови, пусни ме да летя!
Аз искам пак да съм свободна, искам пак да съм сама.
Трябва още днес да тръгна,
време е за нов живот.
Позволи ми за последно аз да те прегърна ...

Вече мечтая за зимата -
тъмната и проклетата.
Лятото с погледа синия
слънце в косите ми вплете.
Смело по чехли прецапа ...

Бяла самота в очите ми мътно плува.
Безсмъртна тишина обзела е всеки земен кът.
Влюбено момиче своята любов сънува
и насън разкъсва младата си плът.
Бяла самота сърцето й раздира. ...

Кат съ лезнах вчера ду чишмата,
малий!!! Станах мармалат.
Фръкна краставицата, думата,
за сиринето най ме фана яд.
Но рикията си фанах. ...

Не ме гадай по пръстите на черните клавиши,
аз лава съм, изтичам в песента.
Не ме гадай по нотите на красивите шевици,
които аз създавам със силата на любовта.
Не ме гадай по нежния и звънък глас, ...

Въпросът отекваше във въздуха около мен. Какво е магията... Странен въпрос, зададен от непознат. Но и вечерта беше покрита с тайнственост. Навън се беше разразила лятна буря. Небето беше покрито с тъмно сини, почти черни облаци. Единствено светкавиците, които изчезваха зад хоризонта, успяваха да пре ...

Денят ми се зарежда с красота
само от една твоя усмивка.
По-различно гледам на света,
струва си – каква щастливка...
Денят ми се зарежда с истина ...