Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
385.9K resultados
Аз пясък съм, а ти море
🇧🇬
В сатенени чаршафи на голото легло,
вплетени с теб в едно кълбо.
Огънят гори мокрото ми тяло,
искаш ти да влезнеш в мен изцяло.
Пот се стича, но ми харесва, ...
Събудих се, облян в пот. Докоснах лицето си с ръка - съвсем без да го обмислям. Ръката ми беше обляна в кръв. Помислих си: "Дали не умирам?"
Скочих от леглото и застанах пред огледалото - действително, навсякъде по мен имаше кръв. Започнах да търся рани по тялото си... очевадно нямах такива. Лицето ...
Мразя те, знаеш ли?
Мразя те за всички хубави моменти,
за любовта ти,
за силата, която притежаваш над мен.
Мразя те за това, че не ме освобождаваш. ...
С мир се изливаш от облак светлоок,
с живо дихание, протяжна мелодия.
Случва се да изгарям и сенките,
не едно към едно, сякаш и теб.
И само те преоткривам в историята, ...
Aз съм призрака в туй тъмно огледало,
що в таз' стая с векове седяло.
В мрежа от тръни бодливи оковало
болка, радост и спомени, за които
времето е спряло. ...
Логиката е нещо изкуствено,
няма никаква логика,
тя е същото, като с деветте живота на котките..
Тя бяга боса към светлината,
хванала чехлите си в ръка ...
Започна световно ли, европейско ли, първенство, но обаче по футбол. Викам си - какво ще правя сега аз, когато моят ден и нощ ще виси пред телевизора. Любовник да си хвана ли, що ли? Ама с тоя мой късмет пак на някой футболен фен ще попадна. За какво ми е пак беля на главата, мани.
Реших, ще седна да ...
Хайде, хора, събудете се от мрака,
изхвърлете злобата от сърцата си!
Не ù позволявайте да убие
и малкото останала ви доброта!
Не губете вяра в себе си и в доброто, ...
Онази теменужена нежност в очите ти
нека ми замае главата както някога.
Тогава, когато вплетените ни пръсти
значеха повече от коментара на света.
В прегръдки от мускус да потъна, ...
Събота сутрин. Градският шум нахлува през прозореца на задимената ми квартира като стърже със затъпените си остриета по повърхността на реалността. Клепачите ми се отварят с тежко прищракване и чувам протяжното изсвирване на включилите се биомеханични “батерии” в гръбначния ми стълб. За кратко светъ ...
Ангелът в леда
То беше там. Винаги е било там. Това, че човешките очи не бяха способни да го видят, не значеше, че не съществува. Никой не знаеше как изглежда. Никой няма и да узнае. Единственото нещо в нас, хората, което никога няма да се повлияе от злини, да се зацапа с чужда кръв и да дъвче нечии ...
Исках да й откъсна цвете
Беше дъждовен майски следобед, макар че дъжд вече не валеше, облaците като пелена бяха покрили небето. Аз се разхождах из мокрите пътечки на любимия ми парк. Обичах да усещам уханието на въздуха след дъжд, толкова е различен, сякаш измит и по-хубав, а и сега бе смесен с прия ...
Все още в къщи тихо си седя,
все още се надбягвам с здрача
и мълчаливо шепна със гласа,
изтръгнат от гърдите на палача.
Все още не узрявам за прегръдка, ...
Към мен ли протягаш ръка?
Към мен, от която до вчера се отричаше.
Към мен, която въпреки това те обичаше.
Аз не съм онова - наивното момиче!
Осъзнах с цялото си същество какво е болка. ...
Обичам те! Ще ми простиш ли?
Да знам, не бяхме се разбирали така...
Мостовете към мен ще изгориш ли?
Недей! Обичам те... подай ръка...
Каквото и да кажа, е излишно. ...
Малка моя, и топла, и сънена...
Над постелята кротко ръцете ти спят.
Косо гледа ме мрачно разсъмване -
как не искам да ставам, да почва денят.
Аз наум ли те имам, в ръцете ли, ...
Няма те, но аз те чакам. И даже да не дойдеш,
ще съм тук. За теб вратата винаги ще е отключена
и няма да сменя ключалката за друг. Ела, дори да
заболи. Без тебе страдам повече, повярвай!
Недей да съдиш по смеха ми колко съм щастлива, ...