(Пътуването)
е скучно и продължително. Навън вали. Проливен дъжд! Доскоро бях под него, но едва сега, когато съм на сухо в трамвая, усещам колко съм мокър. Свалям качулката си, от която капе вода. Вода капе и от ръкавите и крачолите ми, а маратонките са толкова влажни, че изглеждат с една идея по-тъ ...

Вали. Колко банално начало на разказ. Сега вероятно ще си помислиш, че има още стотици разкази, които започват така и ще се откажеш да четеш този. Имам какво да кажа. Винаги имам. Така трябва. Но рядко някой ме слуша (чете). Все пак ако имаш време за губене...
Вали. Защо дъждът пада? Много просто - ...

*Малките неща*
Всичко просто стана -
приютих на гости любовта,
апетит изгубих и живея с пламък,
събуждам се с усмивка на уста. ...

Една любов - уж детска,
една любов - уж не съвсем любов била.
Уж ми каза „Не" и млъкна,
а пък аз още вярвам във една лъжа.
Твоите очи говореха ми само, ...

Напролет гледам цъфналите камъни
в градината си в ъгъла на времето.
Остана само шепа глад от храма ми.
Със него храня птиците. И дремя.
Люлеещият стол проскърцва вяло ...

Търсиш мен
Защо ме питаш какво е живота ми,
защо дерзаеш, моя любов?
Защо разбули черния шал на душата ми,
защо отключваш вериги на роб? ...

Къде си? Търся те във мрака.
Ти сянка ли си или сън?
Отправила очи във злака,
мечтая те и те зова...
Какво ли знача аз за тебе? ...

Една песен, която направих преди дни. За съжаление, не мога да пея, затова нотирах текста, а и все пак трябва да запазя авторското си право. Надявам се да се хареса.

ПЪТ
ПЪТ - наричам аз живота,
и гордо по него си вървя,
препъвам се и ставам без да споря,
те, пътищата - нали са за това! ...

Почувствахме мига потаен
сред вихъра на бурята.
Попаднахме в свят незнаен
със докосване за двама.
В меките ти, топли длани, ...

Когато остана сама, за теб често се сещам,
обвит си в топла мъгла, очите ти в тъмното срещам...
....
Имаше нещо в теб... късче познато...
пленително ухание и самородно злато. ...

Нашата любов е тъй невъзможна…
Тъй болезнена… и тъмна… като нощта…
А на лицето сълза тревожна,
се сипе като чакан дъжд в пустинята…
По вените нашата любов тече… ...

Раче Осмокраче
по цял ден плаче.
Смеят му се във водата всички
рибки, попови лъжички.
И на сушата му се присмиват. ...

Скрих незарасналите рани
зад безброй заключени врати.
Много двойници оставих
да плачат по изгубените си мечти.
Скрих и всички свои болки, ...

Ако бях оставила отвън
сянката ти да студува в мрака.
Щях да очаровам нечий сън,
който от години ме очаква.
Щях да омагьосам нечий глас ...

Брожението на поета
Душата на поета броди гола
в сияйните полета на света.
Тя скита, вие се в небето
и следва всеки порив на сърцето. ...

алено червена болка
бледо синьото небе ме поглъща
думите ти отекват в съзнанието ми
песента на твоята душа
звучи с цялата нежна красота ...

В мен е доста често кално,
покрито с чужди фасове,
безцветно, но флорално
със следи от глухи пасове.
По пода мъртви ембриони ...

>>> Чух
>>> как розите,
>>> от едри капки натежали,
>>> изплакаха.
>>> Не. ...

Мразя нейните коси - по-светли от слънчеви лъчи!
Мразя нейното лице - тъй ангелско и чисто!
Мразя нейната душа - тъй спокойна и магична!
Мразя нейното сърце - защото то обикна те!
Мразя всичко в нея - кожата и, аромата и, ръцете и - ...

Пак съм влюбена. Може би се лъжа най-вероятно. Сигурно не. Та всичко започна в една църква. Когато стъпих там, ми беше отвратително. Всичките тези стари хора, мотащи се насам-натам ме изнервяха. И тогава, докато си проправях път между тях, съзрях него. Един прекрасен, сякаш идеал. Едни къдраво кесте ...

Малките часове на нощта вече се изнизваха. Влажният паваж на тротоарите в малкото градче мълчаха и сякаш чакаха да чуят нещо. Луната срамежливо се криеше зад тъмните облаци и почти не огряваше улиците, докато тих дъждец ги мокреше.
Той стоеше, подпрян на стената на една сграда и някак нервно се огле ...

"Расскажи мне, скольких ты ласкала?
Сколько рук ты помнишь? Сколько губ?"
Сергей Есенин
"И много други" -
жалко, че са много, ...

Какво пък, ще остана проста,
нима не са си те добре...
Ще погреба таланта, способа
и ще се отдам на сивота.
Ще ги предам на поколенията, ...

Когато пак съм уморен,
ела ти, моя мила,
стопли ме в трудния ми ден
и дай ми твойта сила...
Когато пак съм уморен, ...

(пак от тефтера на Деса Поетеса)
Стара къща, калдъръм, чардак,
здравец в китен заден двор.
Любими мой, не се чуди, а пак
засаждай в мене своя… бор! ...

Не ме е страх от мрака.
Ще те последвам там,
за да ти кажа: Още те обичам...
Не беше просто вятър,
в косите ми повял, ...

ХРОНИКА НА ЕДИН ПОЛЕТ
12.05
Пътуването със самолет е високо и интересно занимание, едно малко, летящо в непосредствена близост до облаците общество, обединено от общата посока и добре, дори учтиво прикриван страх от големи пропадания и катастрофи. Екипажът е сред най-уважаваните и компетентни в свет ...

Нощем само
Пиша стихове -
нощем в съня си -
душата притихнала
вятър понася. ...

Аз вече съм се уморил
да спя тези сънни нощи.
Аз ще живея в свят
на мрачна светлина.
Това е моето послание към всички, ...

***
От три лета причаквам да се съмне.
От девет порти капе кървав мед.
Пред устните ти вятърно да гръмне.
А спомените да заспиват в лед. ...

Пореден ред
С поредната водка болката убивам,
остава само тъпотия,
небрежно - поредната жена избирам,
в прегръдките и за малко ще се скрия. ...

По Валери и М. Равел
Вълната търси своя пристан,
където да отпусне хребет.
Откривам шеметния Тристан,
Изолда - като нежен лебед. ...

В тази нощ с пълна бяла луна
по невидима звездна пътека
бавно скита се мойта душа,
без да търси ни глас, ни човека.
В тази топла нощ, пълна с мечти, ...