Душата моя
еднопоклонна е,
единоидолно
потребна,
молитвено ...

Животът продължва - с издраснани колени
ще гоня сянката ти сива до безкрая.
Но не играй на дребно - ти сам напусна мен.
И всъщност много малко ми остави...
И може би, когато си кажа просто "Стига!" ...

Стоя и пиша. Няма друг начин да изразя болката си. Даже рими не мога да редя. Стоя и пиша, а сърцето, жалкото, кърви. Реки от отчаяние и сълзи струят от мен. Вече няма го щастливото момиче. Изчезна и вечната слънчева усмивка. Силите ме напускат. Тялото ми е безжизнено, простряно на леглото в празнат ...

В ранните часове на деня,
когато всичко спи...
Сякаш не нарочно, сякаш насън...
Затворени бяха очите, но осезанията се изостряха...
Зазоряваше се. ...

Посветено.
Най-бялата пролет е тази. Ранява ме.
Ти си сам - самотен вятър. Зелени следи.
Аз съм сама и във мен не цъфтят цветове,
и не знам, не знам дали пак ще цъфти.. ...

И ето, слънцето залезе и две влюбени очи погледнаха към небето. Загледаха звездите в очакването на любимия – колко щеше да е хубаво сега да са заедно. Ах, само да можеше това да се случи, колко щеше да е щастлива тя. Но не - него го нямаше, той беше далеч от нея. Те не се бяха виждали скоро и вече е ...

За теб, мила моя, бих преплувал всички морета
и бих се потопил до дъното на всички океани.
За теб, сладка моя, бих прекосил всички пустини
и бих се лутал безизвестно из всички джунгли.
За теб, нежна моя, бих изкачил всички планини ...

Погледи. Трепети. Сънища.
Срещи. Докосване. Смях.
Бели пътеки и пътища.
Страсти. Съмнения. Грях.
Нощи. Пожари. И въглени. ...

Грях
Не можах да гледам как цветовете на неопорочено сърце бледнееха пред позорните очи на човек, по-мръсен от калта. Как ли той успяваше да губи разум през нощта, за да попадне в безсъзнание. Дори не ще посмея да го нарека и сън, защото бясно куче не може да заспи, то просто губи сили и се просва н ...

"Хора, от всичко пестете!"-
лозунг намерих такъв - закачен
и малко разнищен, към село по пътя...
Сърцето прескочи през ритъм един!
Тоз час се опомних: Ама каква съм! ...

Сред цветята красиви крача из полето днес,
как мило е, Боже, докосвам ги тихо, с финес...
Дар божествен, знам, от теб е всеки полски цвят,
и ухаен, пъстър е за нас този земен свят...

Апатия
В ръцете ми свещта гори...
и нека ме запали...
От толкова любов се уморих -
от срещи, от раздели, от пожари! ...

Лошо ми е!
К'во се случва, докато чакаш?
Чакащо пространство... Пишеш книга... Не пишеш книга...
Не чакаш, мислиш, че вършиш нещо... Какво е вършенето?
Има ли граница в поезията и граница в прозата, накъде водят техните граници... Чакаш безотговорно, без отговор, думите са във въздуха и ги ловиш със ...

творец дерзае
све магия сторва
та вселена се разцепва
и светът се пука
на вълшебствата поборник ...

Оковите, оковите стягат ме
и веригата гърлото тежко души,
въздух искам, но ето, че няма го,
а веригата глухо и страшно дрънчи.
Небето, небето не виждам! ...

Коя съм аз, че да се боря
със слабости човешки?!
Коя съм аз, че да оборвам
решения и чужди грешки?!
Не съм чист извор, че да ме отпиваш, ...

На този ден, когато
Ти Сина си не забрави
и от мъртвите Го възкреси,
към Тебе искам да отправя
единствена молба: ...

Sorry if I ain't perfect
Sorry I don't give a -what-
Sorry I ain't a diva
Sorry just know what I want
Sorry I'm not a virgin ...

Мислите ми са разбъркани, всичко е замъглено. Не усещам вече болка, но и не мога да спра да я чувствам. Стоя сред тълпа от хора. Всички те ми се усмихват и аз им отвръщам. Фалшива усмивка и фалшив смях, защото не сме такива, каквито изглеждаме. Веселите средобеди с приятелите ми - заблуда, защото не ...

Сляпа съм, но само на светло.
С нощта сме две съседски деца.
Денем се чувствам неприветливо,
а нощем съм най-желаната жена.
В светлото утро всички ме оглеждат, ...

Момичета сънувам. Приличат на солени катедрали,
въздигащи Бургас. От юноша съм влюбен във вкуса им!
Озъртат се. Ах, как бих искал да съм тяхната камбана -
под бавните им куполи невидимо да зазвучи гласът ми!
Прекрасни са бургаските момичета, а белите им ласки ...

загребвах с шепи от тъгата си
и я хвърлях срещу морските вълни,
а те във мен оставяха словата си -
така говорех аз със своите мъгли...
и раждах в себе си дъгите ...

Моята нощ
Моята нощ е пълноводна река...
Пия от извора...
После тя ме премята
през своите бързеи... ...

Ходим в сън в необятна галерия
от пророчески, живи картини
и напразно живота си мерим -
колко глухо, безцелно ще мине;
как усърдно, безцелно затрупан, ...

Пламтящият Ангел
„... Целуни ме
със своя драконов език,
окрили ме
с плаващо прозрачния си лик ...

Самотната стрелка на стенния часовник удря точно часа на любовта!
И не с мелодия, а с бич налага малката сълза...
Сякаш нещо е умряло и пак ще се роди,
когато малкото капаче отново часа на любовта брои!