Калиста влезе в апартамента и се огледа за своята приятелка. Беше събота, 10 сутринта:
- Тами, спиш ли?
- Не... Добро утро.
- Добро е! Снощи пропусна много, че не дойде с мен! Но тази вечер няма да се измъкнеш!
Калиста си съблече палтото и се запъти към стаята на Тами. Тя беше легнала на леглото, гу ...

* * *
Една любов, като кървяща рана,
която искам да забравя!
Една любов, живяла в двама,
в бутилка бренди да удавя... ...

За тебе се родих светулка,
над зрелите жита летях.
Под слънцето цъфтеше Юли,
зовеше ме към грях.
Дали е грях, или е святост – ...

На пътя локва
кръв,
а в нея бездиханна
гълъбица.
За чия душа ти стана ...

Китарата звъни,
гласът му нежно пее,
той иска да се извини,
сърцето му за мен копнее.
Китарата звъни - ...

Вярваш ли?!
Древност... Тишина, мълчание...
Жрец – олтар и предсказание...
Кръв, светкавица и тътен,
силен транс и поглед мътен. ...

Лежа си спокойно
в моето креватче.
Спокойно, уютно и нежно
и се питам Защо?
- Защото завършва на О! ...

Да обидиш някого е лесно -
опитай се да му благодариш.
Да намразиш някого е лесно -
опитай се да му простиш.
Избираш сам усмивка или сълзи, ...

Усещам ураганите в кръвта си,
превземат я болезнено, крещят,
когато леден полъх ражда вятър,
угасват чувства. За пореден път.
И раждат се тогава страшни бури, ...

Като фея от приказка,
красива и истинска,
кацна във наште мечти,
показа ни блясъци
за щастливи нещастници ...

ЛЮБОВ
И не зная какво си, любов,
но със теб да живея аз свикнах.
Ти си мой порив и мой благослов.
С това ти плени ме и те обикнах! ...

Любов ли? Какво е това? Съществува ли? Не, не мисля. Това е една безкрайна розова лъжа. Просто е, с нея се оправдаваме за щастието и нещастието. Търсим причина във всичко. А има ли? Нужно ли е всяко нещо да има причина? Според повечето хора - да, но не е така. Някои неща се случват просто така, без ...

На дъщеря ми Ели
Ти си огън, разгарящ се в наште души
и усмивка във нашите вечери!
Ти си слънцето, слязло от небесни зари
и погалило с обич лицето ни! ...

Когато...
Когато откъснеш най-хубавия цвят на един розов храст, той пак е хубав... и знаеш, че ще порасне нов, но той няма да е толкова красив, толкова свеж и привлекателен като първия...
Когато един човек пропилее, макар и една от мечтите си, остават целите, от които ползата за здравината на човешк ...

В небето прекрасно
и слънцето ясно
бленуван облак минава
и мислите хорски запленява.
Виждаш само мрака страшен ...

Безсилна съм пред тишината...
Умирам, живея, плача... тогава...
В този миг... В онзи миг...
... разлят перфектно над нощта
като съвършено недокосната картина ...

Сутрешната слънчева светлина се плъзгаше над света – бавно, красиво и сигурно. Обливаше земята в злато, прегръщаше я, докосваше я за кратки мигове, траещи почти вечно и продължаваше напред към следващия обект, който щеше да се разлее в меката топлина. Малко по малко всичко идваше на предопределеното ...

Дар
Небето се събужда
и пръска свойта светлина.
С нея всичко разцъфва:
живот, природа и земя. ...

ТРАКИ
Деца Дионисиеви,
с вино и меч сътворени.
Шептят могилите лисеви
- вашта последна арена. ...

Искам да ти кажа,
че те обичам...
но не мога!
Искам да ти призная
колко много те желая, ...

А днес една заблуда се разчупи -
на хиляди парчета натроши се,
една истина отново се пробуди
и каза: момиче, събуди се...
Станах и отидох при пещта, ...

Всякакви чудовища видях.
В опустошителни бури и суши оцелях.
Корабокрушения на мечти в реалност
преживях.
Но ти, слънце, ...

Коя съм аз, вече не зная,
къде съм ? - Това ли е ада?
В него горя ден подир ден
и прашинка не остана от мен.
Изгарям на клада без вина обвинена, ...

На пръсти се прибирам сутринта,
при нея, милата, да я обичам,
е, случва се да не позная, че е тя,
но пък и аз на нищо не приличам.
Във мрака я докосвам притеснен, ...

Спри да ме зовеш
Недей! Спри да ме зовеш!
Моля те, сама остави ме!
Няма с теб да ме отведеш
и по общ път не ще вървиме! ...

Вопли истински,
душеломни,
подтиснати.
Стонове на човешки сърца.
Мълниеносно пронизват ни. ...

Пред паметника на Алеко
написано 1992 год.
С тихи стъпки и китка цветя
дойдох да преклоня глава
пред твоите написани слова. ...

Когато съм с теб, се чувствам добре,
не мисля за друго, освен за твоето лице!
Караш ме да забравя за реалността
и да се отдам на течението, което
ме води само и единствено към теб! ...

Тръгвам,
а пътят се губи...
Спирам,
срещат ме хиляди луди...
Искам, ...

Прерията бе навсякъде. Суха, сбръчкана и червена като кожата на стар индианец. Поне така изглеждаше на самотния ездач, който преминаваше през адската й утроба, яхнал изнурения си кон. Отдалеч си личеше че е свикнал на самотния живот на каубоя. Стойката му бе леко приведена, за да го пази от горещия ...

Мога ли на инат да издържа,
мога ли... не зная, ти кажи.
Някак странно се получи
и аз дори не зная как се случи.
Любов и приятелство съединихме в едно, ...