Приличаше ти призрачният тен
(чемширената сянка във очите),
парчетата от Рая забранен,
тъгата на пауновия писък.
Приличаха ти лунните крила ...

Усмивката на нашето дете
ме кара да живея и мечтая,
със нея гледа твоето лице
и тайничко понякога ридая.
Разби съдбата нашите мечти, ...

Минавайки по уличката тясна, поглеждам стария квартал -
площадката със катерушки цветни събужда във сърцето
спомен стар. Чувам веселия смях, шума от дрънкащите колелета
и връщам се във времето назад, когато аз играх на ластик и въжета.
Обзема ме безвремие фалшиво и спомен за безгрижните ми дни, ...

Ако можеш времето назад да върнеш,
какво ще сториш, ми кажи?
Може би отново гръб ще ми обърнеш,
макар да си видял тъгата в моите очи...
Ако можеш да избираш да живея ...

Любовта разцъфна във сърцето ми
както пролетта навън,
кошмарът на дните предишни изчезна
и всичко е сякаш насън.
Птиците запяха песен ...

Видях те да плуваш в очите ú.
Не помнех, че смърт те наричат...
Без дъх... подкосила сълзите ú,
молитви - кинжално отсичаш.
Видях те, прегърбено-пиеща, ...

Ти беше онова, което ме накара да живея,
което ме накара да протегна ръце към висините.
Ти беше онзи, който ме научи да обичам,
който ме научи да живея със причина и да желая трудните неща.
Ти бе онзи, който търсех навсякъде, където и да ида, ...

Чаши
С чаши кристални посрещна ме ти,
с чаша кристална да се чукнем за добре дошла.
Държах нежно чашата моя.
Пазех я в ръцети свои, ...

Aneta_kz & Елишка
Знаеш ли, дъще,
какво ще ти струва
тази любов на шестнайсет години?
С вятъра още ти се лудува. ...

Не те обичах.
На други сбъднах се.
След теб
във себе си скъсах.
Небето разкроих на пепел. ...

Думи не намирам, не откривам,
как тогава да те опиша аз?!
Преливам... чувствам, че умирам
за минута дълга като час...
Пак пиша, пак прелиствам ...

* * *
Какво си ме зяпнала с тия празни очи?!
В мене ли гледаш, плашиш ли някого?!
Нищо не казваш, а? Гледаш - мълчиш,
а може би жива била си и ти някога?!... ...

В навечерието на ония пролетни въздишки,
от разлюбените вехти клони,
претръпваш ли пред мемоара от капризни нишки,
от въздуха раздран, когато спомени се ронят...
... и когато вечер сънят не те спохожда, ...

18 април
Стига с тези кафета,
стига дребни проблеми.
Любовта ме намери. Ето я -
крехка и само за мене. ...

Всеки има две лица. Едното е онова, което се смее на шегите на приятелите си, радва се, когато родителите му му подаряват подаръци. А другото е онова, което плаче в тъмния ъгъл с нарязани ръце, седящо на покрива на сградата и чудещо се какво ще стане ако скочи. Всеки се нуждае и от двете, за да запа ...

Когато през 1982 година написах поемата "Командир", усетих, че наистина съм поет. С нея надскочих личното; написал бях нещо, което касае цялото съсловие и реших, че трябва и да направя нещо за издаването й!
Показах я на поета Иван Карадачки - който ръководеше литературните клубове в армията, и той я ...

Златната круша седяла отстрани на пътя, под табелата сочеща Блестящия Град и плачела. Всички останали плодове минавали покрай нея и състрадателно я поглеждали. По пътя се задал един банан. Той също погледнал крушата и си помислил: “Колко красива златна круша. Трябва да е щастлива. Аз бих бил щастлив ...

Искам без теб да дишам,
не желая ти да си ми въздуха.
Искам без да гледам напред,
не желая ти да си ми очите.
Искам без теб да вървя, ...

>>> Цяло бе обсипано с цвят,
>>> южнякът разпръскваше надалеч аромата,
>>> в клонките му
>>> птички се готвеха да гнездят,
>>> денем подранили пчели ...

Ще отболи.
Ще мине.
Ще забравя.
Любов. Кога ли е било?
Повярвах в някакво начало. ...

В наше село днес откриха
нов салон за красота.
В него цял ден се редиха
бабите от сутринта.
Казали им, че щом минат ...

А ти изгря…
И сякаш бръшлян,
обгърна ме като топъл юрган…
С пронизителен вик
връхлетя Любовта… ...

С листенца от рози - бодливи
Нарани те... (Помниш ли?)
Изплака си очите...
а после с цвете
в ръцете прошепна "Прости ми!" ...

Мисли... В хаоса
Хаос... Мисли...
Гвоздеи пламтящи.
С вас духът разпънат е на кръст.
Тръгвате по пътища елмазни... ...

Разби вратата
само с поглед.
И катинарите и пръсна.
До края истински
и дързък, ...

Над мене се спуща нощта чернокрила,
развяла наоколо своя траурен креп,
а моето сърце е скръб осланила
и в самотата аз мисля за теб.
Ще дойдеш ли пак, с ласка да сгрееш ...

Госпожице, простете... Извинете, спрете...
Вие от морето, в ръката си държите цвете...
Все толкоз заблудена, нежна, крехка...
Заблуда тежка - просто смешка!
Знам, въпрос съзнанието ви гложди - ...