Завладяваш. С чар и магнетизъм.
Като труп след себе си ме влачиш.
Забрави за малко своя егоизъм.
Погледни ме! Жив да ме оплачеш.
Разпъваш ме на кръст от думи. ...

Всички розови книги
с меки
повечето с твърди
и задължително една без корици
едно чисто ренде ...

Защо я има завистта? Може би защото ни се струва, че някой живее по-добре от нас.
Защо се причинява зло на ближния? Защото нещо зло се е случило на теб.
Защо идва отмъщението? Защото в теб живеят злобата и завистта.
Защо се причинява всичко това? Човек е устроен така или може би се е сблъскал
със вс ...

Минават дните, губят се в безкрая,
но всъщност те не ни принадлежат,
а само водят ни до ада или рая,
където вече не ще ни задържат.
Изчезват постепенно вещи ценни ...

Тази нощ сънувах мустанги.
Диви като шишарки.
Исках да обяздя най-красивия.
Но се оказа, че не ми е
по мярка. ...

Беше поредният слънчев ден и отново исках ти да си до мен.
Но от твоето НЕ бях повален и тръгнах си със сълзи тогава,
но заболя ме от тази твоя проява.
И така ден подир ден, гледах те безмълвен, смутен.
Ужасно ме болеше и продължава да боли. ...

* * *
По "Il Forestiero"на (А.Celentano)
В жарка пустиня, под парещо слънце,
странник спря в оазис зелен.
В оазиса кладенец - глинени грънци, ...

Розите кървят
Ален залез тъгува
Убито дете
Пролет (хайку)
Абдулрахман Акра ...

Good Charlotte - Predictable
Something isn't right,
I can feel it again, feel it again.
This isn't the first time,
That you left me waiting. ...

Сама съм пак,
навън е мрак,
по тялото ми вали студеният сняг,
а аз лежа на морския бряг.
Сама с мечтите, ...

Не можеш ме побра в ръцете.
И нищо, че съм шепа вятър аз.
Разлиствам пролетно със шепота си
устните, с които загорчах.
Не ме помествай във представите ...

Макар красива, шарена и нежна,
сезон, изпълнен със тъга е есента,
във тишината хиляди очи се взират
и търсят там изгубената топлина...
На слънцето и лятото горещо, ...

Душата си днес чувствам
като зелен пролетен дъх.
Лети към светли простори,
носена от свежия полъх.
Сърцето обича на воля ...

Ти си приказен сън, на разсъмванесе промъкваш и тихо оставаш,аз потъвам във плахо очакванеи не искам очи да отварям.
Приласкаваш ме, в твоите дланиот лицето ми огън извира,а в прегръдки, отдавна мечтани,аз притихвам желана, щастлива.
Ти си приказен сън, на разсъмване,всяка сутрин желан и сънуван,а н ...

>> тихо е
>> кристално тихо
>> и... уютно
>> въпреки лепкавия мрак
>> ...

Това е първата ми дума... Една от най-любимите и най-искрените и до ден днешен...
Искам живота ми да е в зелено
като уханната трева,
като първият напъпил цвят на пролетта,
като зелените очи на любовта... ...

История за Зима и закъснелия сняг
(Откъде идват снежинките?)
Декември
Ден подир ден листата на дърветата окапаха, клоните оголяха, стана студено. Есен си тръгна и дойде време по- голямата и сестра да я смени и да покрие земята с пухкав сняг. Ала Зима се бавеше. Децата нетърпеливо поглеждаха към небе ...

Свещите бавно догарят…
очаквайки притихнали деня…
А аз усещам пулса на нощта..
и дъха на брулещия вятър…
В прегръдката на мрака, уморена ...

В късната зимна нощ едно момиче сковано е от вечен лед. Стои само в гроба пуст и леден. Забравено от всички. Забравено от "своите приятели". Забравено дори от "своята любов". Плаче в своя вечен сън, че никой, никога за нея не се е интересувал, плаче, че имаше приятели, които нож в гърба и забиха. Пл ...

Четейки "Аз плувам в плачеща река" на Валери
Решителна в доброто е реката,
щом в нея вливаш светлина.
Сълзите за куража са отплата,
ти плуваш в плачеща река...

И цъфна ябълката в бяло...
Месечината,
бяла и светла,
плахо във прозореца
наднича, ...

ЗАРАЗЕНА СЪМ С ЛЮБОВ
Със любов се заразих
и няма връщане обратно
към това, което вече бях -
променила съм се безвъзвратно. ...

НЕВЕРОЯТЕН ФЕВРУАРИ
Във птичи песни давя самота
на зимните безумства и мъгли,
във цветни спомени на пролетни цветя
посрещам бурни пролетни стихии. ...

Jesse McCartney - Right Where You Want Me
Girl,
There's something 'bout me that you ought to know.
I've never felt the need to lose control.
Always held on back and played it slow. ...

"Едно пораснало дете"
Помня времето, когато бяхме деца,
малки и весели и със чисти сърца.
Животът ни сега прсто ни завъртя
и вече няма усмивки по нашите лица. ...

С дланите си - огнени лъчи
сътвори ме, дълго ме извайвай...
Искам в мойте влюбени очи
да открехваш женските ми тайни...
Любовта по нашите тела ...

Теменужените ти очи - безкрайна синева.
Доколко могат да са сини...
Безметежно синя синева - морето -
в тъга, и болка - непоносим копнеж,
остават в пъстротата на очите ми... ...

Опитах се да ти напиша нещо,
но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми болят от недовиждане,
вгледани във твоята следа.
Притворих ги, измъчих ги в сумрака, ...

Докато сме живи всеки миг е наш,
всеки миг ние притежаваме,
но с всеки миг изминал до своя край
неусетно се доближаваме!
Миг, след миг... ...

В памет на Мариана Димитрова
Разглеждах те на тази малка снимка.
Усмихната. Доволна от живота си.
И само месеци след нея си потеглила.
В безкраен път потеглила си кротко. ...