... на Поета с най-голямото сърце
А исках да изглеждам хулиганка...
Да плюя, псувам, да скандализирам...
На уличниците да съм шаманка
и всичко с среден пръст да коментирам... ...

Искаш ти със мене да приказваш?
Търсиш компетентно мнение?
Прости, но много хора изпреварваш,
търсещи при мене облекчение.
Неведнъж във моята душевност ...

ОСНОВЕН РЕМОНТ
(или... за мъжете след... n брой години)
Да се чете само от откровенци с чувство за хумор
Да, знам! Ремонт ти предстои -
и то... основен... може би! ...

РАВНОСМЕТКА
Самотният дванадесети час
тропа по празната ми глава
и навява спомени за лятото.
Трима приятели седим край масата ...

В предпролетни случайности
се срещнахме.
И пневматични,
многоцветни очила
в уж ясния ми мироглед ...

Смутено изгревът изгубва очертания.
Нахален звън стопи съня.
Накъсаните чувства - вече минало,
потъват в свойта тишина.
И утрото събуди се пречистено. ...

Тъмна пътечка, чезнеща в мрака.
Някъде близо просветват сияния.
Крачка след крачка, животът не чака.
Всяко препятствие носи послания.
Вървим в лабиринти безмилостно тесни, ...

Тишина... самота... празна сива стая. Стои там, държейки в едната си ръка чаша чисто уиски, а в другата цигара. Наполовина вече изгоряла, без дори да се е сетил да си засити никотинения глад... той стоеше с празен поглед... също като стаята. Издаваше го колко е самотен, колко му е писнало от всичко. ...

разпукан на ледени блокове
отгоре разпукан на едри съзвездия
между им мощно и леко се
движи мечка - същинска,
несъзвездна макар и бяло ...

Мъжествеността ти в мен нахлува,
гали сетивата ми пробудени,
а смирената душа ликува
чрез лъчи в очи учудени.
Разпукана, събужда се душата - ...

Докосвам те като бързей -
ръцете, лицето, косите,
усмихвам очите ти и се спускам
по белите тихи пътеки
на нашите срещи...

Зелено е, около мене
трева, дървета, храсти,
трептят, трептят листата денем,
по корони – гъсти.
Зелена е гората –летем. ...

Аз не искам звездите да сваляши не искам да ти светят очите.Просто искам снега да обичаш,а аз ще бъда снежинките в нощите!
Ще посипвам пътеката в бяло,по която уморено се връщаш.Ще те нося на крилото си вяло,но те моля...на мен да разчиташ!
Аз трапеза ще бъда богата.От пенливото вино опитай.С дъх на ...

Ти идваш, пролет.
Моя бяла пролет.
Дишаш в тревите
и пееш с листата,
там, под асмите. ...

СВОБОДА
Свободна съм -
каква измама
допускаме да ни обземе -
какво е всъщност свободата ...

Мислите, изпълнени с желания.
Думите, отражение на обичта.
Дойде край на вашите терзания.
Летят сърца в небето на любовта.
Чувствата ви се вливат в океан. ...

Не идвай, рано е за теб.
Не си научил синьото летене още.
А късно вече е за мен.
Замръзнах да те чакам във обичане.
Поиска страст, която те плени. ...

Забрави за мен завинаги!
Забрави за моя лик!
Забрави за моите целувки!
Забрави за моите милувки!
Забрави, че някога съм те търсила! ...

Не ме обичаш, тъй ли?
По всичко ти личи...
Две грейнали слънца има в моите очи -
почти те заслепяват, когато те погледна,
но не е туй любов, а просто гледане... ...

Беше ноември... студена зимна вечер... Тя беше нощна смяна...
Оказа се, че нея вечер ще има купон на работното й място. Огледа се - всичко си беше уж същото - обстановката и хората дори, с изключение на едно момче, което виждаше за първи път.
Засякоха си погледите за няколко секунди - Той не беше ни ...

***
Прегърбените мисли те болят.
Не пускаш да въздиша огнебоя.
Препъваш ги насила, да заспят...
от ужаса на слънце да съм твоя. ...

Кой каза, че мечтите не се сбъдват?
Каква заблуда е това!
Колко ли мечти красиви
погубила е таз лъжа!
Аз, също като много други, ...

РЕКВИЕМ ЗА СЪВРЕМЕННО ВРЕМЕ
Завъртаме се. Прииждаме. Между четири стени.
Като хамстери във въртележка.
Въртим се... Безутешно, безпогрешно същите.
Изкуствени слънца и нощен писък ...

От очите ти бавно капят кинжали,
повличат цели епохи след себе си,
забиват в корема ми Средновековия
и оставят рицари в мен да ръждясват.
Коремът ми се свива като диван - ...

Съвсем отегчително е човек да прави опити да изпита пълните възможности на своя ум. Но истински занимателно би било, ако постоянно се стреми да ги затрие; и надскочи окончателно.

Под стрехата
на старата църква
времето дреме
в празно гнездо
на отишли си лястовици ...