Душата ми е нощ, обвита в мрачен креп,
сърцето ми е скрито в ковчег от плътен лед,
очите ми са пусти, не виждат те света,
сълзите ми изтекли, сега лежат в прахта,
думите напразни не връщат никой пак, ...

Не бе за теб
Смъртта не е решение,
самоубийство - твоята съдба не е.
От ревност я погуби,
от ревност я уби, ...

Това, което истинско не е било,
то няма и да бъде.
Още ли търсиш истина?
Тя нищо няма да ни върне.
Сега вървя напред, ...

По пътя си
не смея да говоря...
Обръщам гръб
на тази суета.
Говори рискът ми, ...

Черни, красиви очи
срещат топло лице.
Черни, гъсти коси
бъркат в чуждо сърце.
Топла, блага усмивка ...

Ти, Дяконе, навярно си разбрал,
че Божиите правила са нереални,
щом хвърли расото!
За свята свобода пищова грабна!
И камата! ...

След един ден отидох в бара. Още с влизането я видях. Седеше на сепарето с цигара в ръка и кафе с кола. Приближих се и казах:
- Съгласен съм! Не зная какво още ще искаш от мен, но съм готов да изживея новите емоции.
Ени се усмихна.
- Седни! Едно малко бренди и кафе. – поръча тя на сервитьорката.
По- ...

Добър вечер, Любов!
Добър вечер!
Пак отварям вратата за теб.
Приседни, ето тук, недалече,
погали ми очите с финес! ...

Тъжна равносметка на 30 годишен живот. Но за съжаление е така. Официалната жена е като официалната рокля. Неудобна, скрита на тъмно, вадена при необходимост.
Как се сдобиваш с това определение е трудно да се схване. Просто минава малко време и осъзнаваш, че си официалната. (това след брака)
Мен напр ...

Should’ve known better
I saw the signs
how did I let you cross the line
should’ve been smarter
and realised ...

Не съм способна да говоря!
Самопризнания разлагат се в ума ми.
Покоя не намериха в прекръстване.
Крещят напук опарените думи...
Обсебват ме. Напук на всичко! ...

БОЛКА
Защо физическата болка,
която ме изгаря,
не е така непоносима -
а пък обидите на близките я правят ...

Kакво да празнуваме... (днес),
смърт? – пред раждане-вечност...
Когато златокосо докосна те животът,
ти знаеше ли как синеоко ще умреш???...
За своята родина, побледняла ...

Ужасно странен момент!
Спомен от предишен фрагмент
опитва се да задуши
моята истина, дишаща едва.
Извадено парче от пъзел ...

* * *
От щастие вкусили неведнъж,
споделяхме сънища млечни.
Събирахме снопчета вятърна ръж
и облаци на птици далечни. ...

Не само, че никой не се радва на щастието на ближния, но и всячески се опитва да го разруши, напъван от завистта и злобата си...
Човекът би трябвало да е създанието с най-високо съзнание!
За съжаление, като се огледам наоколо, виждам само озъбени твари - нелепи, брутално неискрени усмивки.
Не само, ...

С годишни времена обличам се
в старание да не омръзвам.
Случайността в сезоните привличам
и спорадично мъжка мисъл връзвам.
У всеки лицево променям ...

На себе си разчитам уморена,
от обичта себична съм пленена,
от теб оплетена съм в здрача,
забрави ли в какво превръща се палача?
Откъсваш ме преди да съм узряла, ...

Страхуваш се от деня на истината.
- (Ужасно)
От моето ''Не''!
- (моето ''Да'' е толкова рядко)
Търсил си ме дълго. ...

Изгубени сме в пространство безкрайно.
Светлинни години планетите делят.
Само душите бродят къде незнайно.
Телата във време и форма се топят.
Звезди се раждат с блясък всеки миг, ...

Очите ти са карти. За предсказване
на орис, премълчана многозначещо...
Зазидани във крепост от несбъдване,
посоките, без дъх, се вият съскащо...
Ръцете ти са пясък. За съзиждане ...

Скорпионско!
Свари ме на кафе,
но Съвест да не види!
Люби ме по лице,
рони бадемни цианиди. ...

Ако животът е кристална чаша,
напълнена с пенливо питие,
достатъчен е само миг разклащане
и устни жадни някой да допре,
за да се влее силата вълшебна ...

Прецака ме! Ей, ти, Любов...
Уж си прекрасно чувство,
а дълбаеш като с нож в сърцето ми изкусно.
Жигоса ме! Със две слова
и мисли, и въпроси... ...

Ти гату мъ остави - беф развалина,
една снага наляла,
като каца у мъза.
От сълзи съ беф спихнала,
кат' стафида съ збръчкалъ. ...

" ... но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
животът да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш." ...

Не ме наричай
„слънчице”
защото
ми омекват коленете
а такива мъже ...

Гледам нощем към небето,
хиляди звезди блестят,
а луната над полето
осветява моя път.
Виждам нещо тъй красиво, ...

България като държава съществува от векове, въпреки множеството войни и попадането под Византийска власт и турско робство българите никога не забравят кои са и откъде идват, никога не изгубват родовата си принадлежност и идентичността си.
С течение на времето, войните за власт и територии намаляват ...

Разказът се посвещава на 90-годишнината от създаването на ПФК "БЕРОЕ" и на верните му фенове
Тази история говори за петли и футбол. Поради това е странно, че Франция не участва в нея. Тази история е за фенове. Само за фенове! Действието се развива в два града - в Милано и в Стара Загора. Има зрелище ...

Кристина Орбакайте - Мой мир
Мир, в котором я живу
Называется мечтой
Хочешь, я тебя с собой возьму
Хочешь, поделюсь с тобой ...

Нищо друго не може да се сравни
с липсата от твоето присъствие
и едва ли някой ще ме убеди,
че не ме убива твоето отсъствие.
Когато те няма, сърцето ми кърви, ...