те очаквах,
макар и нероден, макар и неживял,
време и пространство се преплитат,
в моя свят -
очакване завинаги прострял. ...

Разливаш се в мене като тръпка
и караш всяка клетка да трепери,
доближаваш ме с бавни стъпки
и караш ме от страст да стена.
Така те искам, че не мога ...

Звезден миг -
изричане,
пожар,
горим.
Сблъсък велик, ...

ЛЮБКА
Колкото пъти срещна това хубаво момиче в село, толкова пъти ми се свива сърцето.
- Добър ден - казва то.
- Здрасти - казвам почти едновременно и разбирам, че съм пораснал много. На кой млад човек казват „Добър ден”!
Любка е на 16 години и е хубава колкото майка си преди десет години. ...

Сънувах хубав сън -
бях влюбена!
Бях млада и красива,
и жадувана.
И ти бе там, до мен, ...

Сън ли бе или реалност онзи страстен миг,
когато бяхме само ти и аз на ръба на лудостта?
Душите ни се търсеха, телата ни се сливаха с вик,
избухнахме в екстаз, отнесъл ни във вечността.
Нима сега аз трябва да си тръгна, след всичко онова, ...

Старецът затвори очи и се замисли. Всичко в този живот течеше бързо, неспокойно. Спомни си как веднъж, когато беше малък и играеше край брега на морето, взе с едната си ръка пясък и се опита да го задържи. Но той непрекъснато се изплъзваше между пръстите му. Тогава опита и втори, и трети, и четвърти ...

Ела
Пияна до полуда, те желая,
а топлината твоя е магия,
желаеш ме до болка - зная!
Ела - бохемски ний да пием! ...

"...Булевардът пак мълчи
за твоите очи..."
Жестока, грешна, всеотдайна -
от кръста слязла, от Голгота...
Любов ли бе, магия трайна?! ...

Старата любов
Старата любов е кат жарава,
гаснейки, все още тлее.
Съчка да подхвърлиш само,
отново тя ще оживее. ...

Среща
Стоя
в твойта пещера.
Сумрак
е, направо тъмно е. ...

Колко си истински само,
колко реален и чист.
Колко си непорочен
и едновременно толкова жив.
Колко си непокорен само, ...

Радостна въздишка
в тръпнещи гърди.
Сребролунна нишка,
сляла две души.
Прилив на надежда ...

Тръгвай,
не докосвай
... спря...
копнееш
да се върнеш ...

Мото
„Остаряваме бавно,
неусетно почти...”
Недялко Йорданов
„Живейте до насита, ...

СТАРИЦАТА
Във този мрак душата ми се губи -
пленница на своите заблуди
и думи като капки от олово
я дърпат все надолу и надолу. ...

Поглеждам те и нямам сила,
не знаеш колко в мен боли,
онази мъка е обвила -
щастие и обич, и мечти!
Поглеждаш ме, погалваш ме със поглед, ...

Урок от звездите, които не падат в нозете ни
В живота си човек преминава през няколко периода. Когато още е пеленаче, е във фазата: "Всичко, което хвърчи, се яде". Няма още съзнание за собственото си "аз" и за възможностите, които му е открил светът. Постепенно се научава, че може да пипне нещо, мож ...

Тази вечер не бързай да тръгваш.
И не вземай последно решение.
Забрави ли, че днес
не ще да е...
утре. Преспи. ...

Само, ако знаеше... колко много те обичам
Ако наистина знаеше колко много те обичам,
никога не би ми причинил болка!
Ако наистина знаеше от какво имам нужда,
за да живея, никога не би си тръгнал. ...

Загледах се в ябълка,
наглед красива,
сочна и червена,
но уви - тя оказа се червива,
отвътре сякаш подменена... ...

Живея извън себе си -
така, както трябва да бъде.
Подържам всеки стереотип,
за да не се отдалеча,
но вече бях далеч... ...

Нашата улица
Искам да ви разкажа за моята улица. Мисля, че е единствена в София. Друга такава няма. Виждала съм по другите улици - колите са паркирани само на единия тротоар. При нас са паркирани и на двата. Имаме си и дупки, същински пропасти. Понякога се ядосвам на паркираните коли, защото вместо ...

Когато нещо много ти е трудно,
когато от него много те боли,
когато те измъчва нощем блудно -
дали изобщо ти е нужно, помисли!
Сега ще ти се види доста чудно. ...

Страстно, нежно и омайно ти ме нацелува.
Остави ме безмълвна, опиянена,
жадуваща за твойте устни.
Замаян от целувките ни пламенни,
ти тръгна пак нанякъде, ...

Природата - копнежно нежен цвят,
а ти си пламък, пламнал в моя свят!
Тя - мила и любезна женственост,
ти - мъжка дума и божественост!
Природата - копнежния боязън, ...

Един писател искал да напише разказ, ама взел, че пукнал от Депресия, както си стоял пред лаптопа.
И ето: гххххххогтггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггг... (тук надигнал чело от клавиатурата, за да види все пак какво се е изписало на екрана и се отпуснал назад безжизнен с усмивка. :)

Ангел бял с големи крила се доближи до мен!
И представих си живота без болка!
Живот без лъжи!
Дяволче едно с рога застана от другата ми страна!
Потупа ме по рамото и ми каза: ...

В ролите на стари персонажи,
през мелници и десет планини,
душата ми - галерия с колажи,
а чувствата ми в пепел, руини...
В тъжен празник нареждам усмивки, ...

Махнете се от гроба, господине!
Защо съм бесен?... Слушай ме добре!
Не съм от тука. Как е мойто име?
При скъпата ми, всъщност, как се взе?...
Не!... Моя е!... Сега ще ти докажа. ...

ПАЯКЪТ
От малък процеп в едно от дървата за огрев, струпани под навеса в задния двор, изскочи паяк. Огледа се за миг и бързо се спусна по едно от ония изключително тънки влакна, каквито умееше да прави. Приличаше на паяк, бързащ за някъде. Пренебрегна всички опасности на плочника - котешки лапи, клю ...

Когато беше близък на сърцето ми,
получих най-дълбоките си рани:
със думи ме изхвърляше в небето _
за полет не, a само за да падна.
Запуших си ушите – да не чувам ...

Тъмнината ме обгръща...
Лед сковава тялото ми свито,
отнася ме далеч, към болката ме връща...
Към миналото страшно...
Изстрадала душа една, се движи ...

Имаше някога много отдавна
някакъв мъж отнякъде,
някак си сърцето ми грабна
и отлетя с вятъра.
Нещо се случи, може би от лятото, ...