Светът навън е жаден
да види твоя мироглед,
ще разбере, че ти си важен,
надявам се, от първия куплет.
Аз бях ти обещала надежда, оптимизъм, ...

Сънувах сън
Сънувах, че съм пеперуда,
разперила с надежда си крила,
над всеки цвят с волна младост,
в лъчи окъпана с искряща радост. ...

Когато тръгнеш по оназ пътека,
която дълго търсеше,
а всъщност сам я начерта...
С уверен поглед преминавай мрака,
от който ти настръхваше, ...

Една година мина,
откакто се венчахме
и бушува в мене огъня, любима,
когато с теб сърцата си събрахме.
С дете дари ме, мъничка звездичка, ...

След време утихват звездите безпътни,
с очи не пробождаме сиво небе,
и пламъче, сторило диря в душите ни,
нaпомня, че трудно се диша без теб...
Макар и объркани нявга от вятъра, ...

Не ме ли искаш?- О' кей... Лошо няма...
А искаш ли на друг да ме дадеш???
Пак - не... Защо? И аз какво да правя?
Природата ми можеш ли да спреш?
Не те разбирам??? - Колко ме обичаш??? ...

И сълзите капят
И няма накъде
Пътят преди златен
Превърна се в катран
И не виждам нищо ...

Пак думите, които нищо не значат, а казват всичко...
пак същото...
пак е пролет...
пак питат какво ми е...
пак ми е горещо в черните дънки... ...

Карма
„Било е писано,
(или може би обмисляно)
от божии предания
на крехките създания – ...

Помниш ли ме? Или съм оттенък,
пропълзяващ с юздите на вятъра...
В съзнанието стържещият ремък
разпокъсва липсващата вяра...
Викаш ли ме? Или ехото се дави ...

Топло пролетно слънчице огряваше цялата стая, прозорците бяха широко отворени, а отвън се чуваше чуруликането на птичките. Зайо потърка сънливо очички, а после леко и носленцето си. Изправи се на креватчето и плахо се огледа. В цялата стая не се виждаше нищо, което да издава присъствието на жив чове ...

ПОСВЕЩЕНИЕ
на К.Тодорова и Ат.Свиленов
Такъв е живоът -
няма си що!
Един маскарад ...

На твоя бряг се спирам уморено
и вглеждам се във синята безбрежност,
вълните тихо плискат се край мене,
а вятърът ме гали с нежност.
Признавам, чудесата съществуват ...

Написано по повод излизането на ХП 7 на български, с цел да бъде прочетено пред всички присъстващи на събирането, но не ми беше позволено да го прочета, затова го публикувам тук.
Веднъж Джоан Роулинг героите си събра,
за да решат на Хари Потър трагичната съдба.
Всички му бяха много сърдити
и го обви ...

Аз съм тук, не за да се правя на поетеса - не съм!
Аз съм тук, защото един истински творец докосна душата ми, намери болката в нея и и помогна да излезе... изплаках я върху листа... Елишка, благодаря!
Сутрин
Не мога да говоря. Не мога да заплача.
Тежи като присъда мълчанието наше... ...

На крилете на буйни ветрове
се нося, без да се страхувам.
Летя, но нямам представа къде,
във чужди светове нахлувам.
Ако вятърът спре сега за миг, ...

Закотвях се винаги
в чужди крайбрежия.
Не търсех уютен
мираж в хоризонти.
Студени вълни във ...

Спомени по теб ме преследват всеки ден,
като бушуващо море беснеят.
Нито изцелена рана -
остана ли още нещо да кажеш?
Повяхвам по малко окован, ...

И СВАТБА... БЕЗ ГОРЧИВО
Молитвен зов. Сред клада.
Грях няма. Няма и пощада.
Последна, пареща сълза.
Къде си, Господи?! Ела! ...

Всичко започна от тук,
ти беше спокойно самотен,
аз бях с очила, странна жена
и романът вече започна.
Лудо влюбени един в друг, ...

Студено е до теб сега,
не те усещам, не така.
Желаеш ме, виждам го в погледа,
но страх те е, усещам го в допира.
Искам да си тръгна, а оставам, ...

Загубата на една душа
Беше малко момиче.
Тя вървеше по пустото поле,
виждайки бледи силуети на хора,
всъщност беше сама... ...

Защо?
Защо постъпваме така,
когато искаме да сме „велики”?
Защо убиваме света
с наште думи и слова безлики? ...

Във всяка капка слънце ще ме има,
в целувката на цветето с очите,
в уханието снежно на звездите
и в двете трудни думи: "Забрави ме!"
Ще бъда смях от скъсаната струна ...

Светлините угасват в новото сърце...
Първа страница от ръкописа...
Незавършено, но пълно със живот... не.
Край на ръкописа?
Илюзии... направени са от стъкло... ...

Преди да падна, винаги стоя изправен
(харесва ми да гледам от високо).
Когато лъжа се - обичам да повтарям
(така разбирам колко е дълбоко).
Обичам изводи, но мразя да извеждам, ...

Вълшебни сънища, нахлули в жадни мозъци...
вълшебни опиати в мръсна кръв текат,
търсят изходи и пътища чрез глухи писъци,
но нямат вече сили да се отрекат...
Изгуби ли надежда, жалки ми човече? ...

Не го приех, отблъснах го, не грубо -
с усмивка... Тя за него бе като кама,
но наранен, отново пожела ме, друго
не виждаше освен мечтаната жена.
Не можех да съм с него без желание, ...

Въпросът на поета
О, музо, покажи ми светлината,
която тъй горчиво търся.
Кажи ми - може ли душата
от своите суети да се отърси? ...

Размисли ли? Под скъсаните думи,
разхвърляни пискливо в тишината,
съм аз самата. В тихото. В ума ти.
В разровените спомени от някога.
По устните ми спукани проклятия ...

Седя, затворена в солницата,
солта е прах от изпарени сълзи,
кълват ме настървено птиците,
със човки - моите въпроси...
Сега решавам да напиша ...

Живот - каква ужасна дума. Това е просто период от време , който ние всячески се опитваме да усложним, един кратък миг, който всячески се опитваме да удължим. Живеем в страхове, умираме със страхове. А нима страха не е най-стегнатата примка около врата ни? Бягаме, крием се, но накрая всички свършвам ...

Някой вече спи...
Очи раковини
затворени спят...
бели бисери
вътре сънуват... ...

Живях като лист,
откъснат от стара върба
по реката живот,
вкопчен в мечтите отчаяно.
В течение буйно ...

Труден ден,
със хиляди въпроси
с отговори,
оковани в плен:
кой, кога, ...