Тъжен съм. И днес не те забравих.
И тази вечер мъка е по теб.
Стотици пътища зад себе си остави,
на едно от тях сърцето ми ще спре.
Накъде да тръгна? Търся ли изобщо? ...

Сцената е вътре в мен...
Пред хората не се показвам.
А колко пъти всеки ден
умирам и се раждам...
Декорите са изхабени... ...

Красота ефирна, светеща безплътна
от тайнствена фреска и знаци изконни,
разлистващи се с дървета по пътища
и сенки премятащи се, милно покорни.
А въздухът прави на пух и прах ...

Виновен
Ти ме остави
след като разби надежди и мечти.
Погуби в мене всичко живо,
повярвах аз на твоите лъжи. ...

Ти си раздяла, венчавка и брак,
ти си хитрият, умен глупак,
ти си траурната вест в сватбен ден,
ти си топла вълна във залив студен.
Ти си преходен като пътна настилка, ...

Знам, че всичко вече свърши.
Знам, че краят отдавна е факт.
Знам, че няма да се върне нищо.
Знам, че няма щастие за нас.
Но въпреки всичко аз мечтая, ...

Не си отивай миг
Искам да задържа всеки миг,
да го стисна във ръка
и да не го пусна никога.
Толкова е хубаво сега, ...

Прилив
Обикалям вечер по света, есен пада с лекота.
Прилива усещам, вятъра поглеждам... и чувам любовта.
Във гръдта си нося, със ръце притискам
нещо мое... и това са само две сърца. ...

Любов
Срещнах те, любов - безнадеждно е!
Прегърни ме и без гримаса целуни ме.
Отпусни се, любов - върховно е!
Да съм с теб, да мечтая с теб. ...

Цяла нощ остави ме сама,
дъждът ми бе единствена утеха.
Очите ми се пълнеха с тъга
и устните ми другата проклеха.
Знам, че ти обичаш само нея, ...

На покрива няма никого сега,
а някога това беше нашето тайно място...
Там, откъдето наблюдавахме града,
колко малки са всички, а небето...
то беше толкова ясно. ...

Това е война, аз лежа ранен върху зимна земя .
Много ранени пълзят безпомощни наоколо.
На черната снежна земя, опръскана с кръв, седи там кръст обърнат.
Дали сатана не бе завладял света?
Колко мъка, колко страдание ни донесе тази религия? ...

* * *
Смях проехтява
в дълбоката нощ.
Бутилки се чупят
със трясък в асфалта... ...

Предадох се тъй лесно,
тъй смело на страстта,
сега вися като обесен,
като черен ангел без крила.
Погубих се със любовта си, ...

Не съм си струвала. За обичане не съм била.
Не си ме искал – чужда и неверна.
Не съм те молила. Не търси сега за мен слова,
чу ли...? думи не премятай. Отмини ме грешна.
Не съм те обичала на сън. ...

>> Ухае ли зеленото?
>> Може би...
>> на ширнало се,
>> спъстрено със макове
>> поле. ...

Виждам се във светлина облян,
която ме възнася към небето
и няма болка, страх и срам,
пречистен съм - живея във детето.
Детето, онова, което си играе ...

Нощ е. Тишина.
Вън вали. Има мъгла.
Тихо е,
безшумни стъпки.
Приближава... ...

Беше първият учебен ден. Тя се присъедини към останалите на двора. Беше щастлива, чувстваше се променена, преизпълнена с надежда. Знаеше, че това е първият ден от новия и живот. Силите в нея напираха и преливаха. Чувстваше се даже и мъничко красива. Проправяше си път през множеството. Вървеше с висо ...

крия си раните
вътре в мъглата,
думите
болките
и ...

Сбогуване с детството (на Мими, с обич!)
Порасна мойта мъничка принцеса
и се превърна в прелестна жена.
Прилежно сгъна детската завеса
и тайничко въздъхна със тъга. ...

Нямам устни за теб,
нямам ръце, колене...
Беше време, когато
длани на тебе опрях
и изпълнена с обич, ...

Сълзи
Любовта се сля със твоите сълзи.
Огън да гори, не ще ги изгаси.
Ръцете ми ще ги погалят.
Устните ми ще ги съберат. ...

Сърцето ми ранено е сега.
И плаче то за малко топлина.
И бие странно, бие със тъга.
Ранено е, ранено е от любовта.
И за любов не ще да чуе то сега. ...

Мисъл долита
Изпратена от Страстта...
Губи се сама...

Очите ти.
Очите ти са бездънно море,
далечен остров,
но път към него няма май.
Намирам те, а в миг те губя. ...

Нещо звънна в тъмнината... Телефонът? Не... не... уви, не беше той. Той
мълчеше тягостно и страшно като все още непогребан мъртвец. Това бе звънът на
моето отчаяние. То беше бясно и черно като последна нощ преди смъртта, злокобно и страшно като сянка на обесен, безкрайно и непонятно като отровена на ...

ДУШАТА ПЕРОН
Измамени дните ми отминават,
неспиращи на моята гара.
Душата-перон бе почти празна.
Само аз и ти стояхме прави, ...

Аз не плача, но те моля
ти от мен да си отидеш.
Вярвах в тебе, във живота.
Не, не искам да ме лъжеш!
Влюбих се и от душа те исках. ...

ПТИЦА
Ти мислиш ли си някога за птиците?
Защо летят те винаги сами?
А може само в ято да си виждала,
когато литват рано, призори. ...

В теб бях влюбено малко момиче,
а днес - влюбена млада жена.
Ти за мен всеки ден си различен
мъж със хиляди нежни лица...
Вчера - галещ, а днес пък - разбиращ. ...

ЕСЕН. "Септемврее"-
с ярко, бляскаво сияние.
В прозрачност се търсим,
като опадала шума съхнем,
като паяжина летим, ...

Влез в магазина на вселената. Аз ще ти дам жълтиците на своите сълзи. Искам да
ми купиш гривна от дъга и да я сложа на ръцете на своята надежда.
Искам да ми купиш огърлица от дъжд, за да я сложа на шията на своите желания.
Искам да ми купиш златната топка на слънцето и да я ритна към вратата на
свои ...

***
Разпилявам пръски сняг -
топят се в дъх от праскови
и в нежния им бяг
тъгувам по снежинките. ...

Изпуснах вярата си някъде. (Изпуснах я от радост...) Изпуснах я, докато вярвах, че я владея и си я подхвърлях от ръка в ръка, от миг в миг, от измама в измама...
Изпуснах я като малка детска шарена топчица. Изпуснах я случайно. Сега зная, че е моя, че я има... но никъде не мога да я намеря... Едва с ...