Често животът е малка отплата -
имал си всичко в къща богата,
имал си власт, много пари,
ала човечност липсвала ти.
Ала животът върви все напред, ...

Виждали ли сте някога... нещо толкова красиво, заради което да се разколебаете дали сънувате или е реалност? Нещо, което да е спряло дъха ви, както го прави една дълбока песен. Нещо или някой, заради който светът е спрял да се върти... накарал е цялото ви тяло да изтръпне... всички звуци да изчезнат ...

СЪЛЗИ
Някак мъчно ти става понякога.
Някак трудно ме гледаш дори.
А попитам ли нещо, тогава
от очите ти бликат сълзи. ...

Сафо ме навести
Сафо ме навести. Докато спях.
Прошепна ми, че време е да пиша
за нежни ласки, чувственост и... грях.
Усетих я как пламенно въздиша. ...

"Трудно е да се разделим с онова,
което дълго и страстно сме обичали" Катул
Остави ме.
Това ли заслужавам?
Да ме принизяваш, ...

Събирах думите във изречения,
а тях зазиждах във ума.
Отхвърлях разни чужди мнения,
бездумен исках да вървя.
Прогоних всичките си знания. ...

Изгубен мрак. Брадясал капитан.
Виси звезда. Вълни. Брегът го няма.
Лулата му дъхти на стар тамян.
А корабът е храм, но е продаден.
Сирените... Не пяха ли добре?! ...

Сега доволен ли си?
Живота си с друга сподели!
Бъди щастлив, разбивачо на сърца!
С чуствата ми добре си поигра.
В очите ми сълзи напират, ...

Когато те очаквам, съм красива,
като луна от серенада нежна.
Набухнала от обич, преподреждам
задъханите облаци на небосвода.
Когато си отидеш, ставам тиха, ...

Лежа съвсем сама, от транс скована
или може би от страх съм обладана.
Усещам някой дявол в мен се е вселил,
а ангелът уплашен се е свил.
В тавана мрачно съм се взряла, ...

Разливах вместо вино - думи
в кръчмата живот.
Разлайвах кучета бездомни
сред стадото народ.
Трошах издигнатите норми - ...

Родена съм за твоята любов.
Гладна съм за думите стаени.
Жадна съм за изгрева ни нов.
Алчна съм за нощи споделени.
Нежна съм от погледа ти тих. ...

* * *
Полусериозно...
Стара къща съм, много живяла,
там, на хълма, до черния дъб,
скърцам отвсякъде, но още съм цяла, ...

СТАРАТА ЛИПА
Старата липа в средата на града.
Кога се е родила? Кой ли знае,
но всички я познават как ухае.
Под сянката й кътче е чудесно, ...

Любовта сладка ли е,или горчи???
Срещна го. Бяха колеги, като за начало. Малко по-късно, през почивките, той все сядаше до нея. Усмихваше й се все по-често и споделяше все повече неща с нея. Всичко започна много бавно и полека. Той й се оплакваше от приятелката си. Тя все искала нещо, което той не м ...

Поисках да те видя.
поисках да докосна...
за малко да усетя твойта топлина...
А ти ми каза:
"Стига драми", ...

Когато ти умираше за мене,
чувах мислите копнежни,
успяваше ти, без да подозираш,
всичко да ми вземеш -
и ум, и страст, мечти, надежди... ...

Слънцето ме гледа – с весели очи.
Вятърът ми гали дългите коси.
Времето край мене тича и мълчи...
Само теб те няма в този ден красив.
Търся те във спомен, срещам те във сън. ...

Текст - Марияна Жекова
Музика - Марияна Жекова, Боб Кационис
Аранжимент - Боб Кационис

Пред очите ти пораснах,
а ти не ме допусна да се случа.
Като камъче в обувката ти пасвах,
но казваше ми твърде много има да се уча.
В прегръдките ти станах на жена. ...

Олтар
Найден Найденов
До вратата ти,
нощно-заключена,
аз се спирам ...

''Губене на време''
Не знаеш ти, нека да ти обясня тогава.
Какво всъщност всичко това означава.
Ще разбереш, че да обичаш другия, е по принуда
и не си мисли, че на края и ти ще литнеш високо ...

Една невъзможна любов
Защо понякога всичко е толкова трудно? Когато те бяха заедно, светът бе толкова съвършен. Когато се прегръщаха, електричеството минаваше така силно през телата им, че те не можеха да кажат нищо. Устните говореха. Сърцето говореше. Такава силна любов не можеше да остане просто с ...

Ходих да пазарувам в „Била”...
Съвсем нормално изречение. Напълно допустимо начало на разговор. Срещате някой познат и той ви пита какво правите и вие отговаряте : „Ами, как да съм, добре съм. Нали знаеш, като всички останали. Нормално. Връщам се от „Била”. Напазарувах някои неща.” В зависимост от т ...

или Опит за Фън Шуй в панелни условия
Ежедневието си Еленка Ракиджиева можеше да определи единствено като приятно. Дори нещо повече - чудесно и напълно задоволяващо всичките ú потребности в живота. Откак бе случила да се омъжи за Тошо Ракиджиев, се чувстваше неземно щастлива и доволна. Живееха в мал ...

Самота, пак съм с теб, моя спътница,
но Св. Валентин. Празник ли е това?
За нас децата на мрака и сенките?
Моля те, отговори ми...
Погледът и се впери в моето сърце, ...

пеперудени светове...
докоснали огън...
изгубени криле...