Ще скрия в сърцето си слънцето,
за да имам светлина, когато си тръгнеш.
В сърцето си за огъня дом ще сторя,
за да имам топлина, когато ме забравиш.
Ще пресуша морето ...

Защо е празна, дива,
твоята душа красива?
Нима не се намира никой
миг покой да и даде?
Да я утеши с нежни ласки, ...

Колко ли мъка си преживяла, бедната ти?
Добре зная, че си огорчена и затова не ми се доверяваш ти.
Колко ли мъже са те излъгали?
Колко от тях са те наранили?
Аз обаче не съм от тях. ...

Какво почувства във мига, когато всеки те предаде?
Не ти ли се прииска да изчезнеш, да се скриеш?
На тях душата си до край раздаде,
a сега сълзите си се мъчиш да прикриеш...
„С какво заслужих тяхната ненавист, ...

Пътувам към теб
и нежно потъвам,
опитвам твоя звук,
а ти ми оцветяваш думичките
всяка във различен цвят. ...

Коледа, Коледа дойде,
да стиснем в този ден ръце...
да погалим нежния звън,
да посрещнем приказния сън!
Щастливи да бъдем докрай, ...

Обичам те, защото ти си радостта...
Защото ме караш да се чувствам както никога до сега...
Мога да ти се доверя, без да се притеснявам...
Твоята вяра е това, което държи пламъка на любовта жив...
Обичам те, защото съм живa от момента, в който се запознахме... ...

Все нещо ни спира,
все нещо пречи, все нещо спъва!
Все нещо те прибира,
ту часовете са ти малки, ту думата ти се огъва.
Пред теб има стена! ...

Боли
на майка ми
Болка, страдания, копнежи,
проста, но красива - душа на висота!
Труд достоен няма кой да забележи, ...

Родена съм в Украина и питам:
аз украинка ли съм или не?
Щом татко ме отгледа с ръченица,
а майка с казачок едва ли не.
„Сладуно моме" пееше ми татко, ...

Подреди ме.
Подреди мен и мислите, които като боси призраци в метрото ме преследват, не ми дават нито да спя, нито да не спя, моите разбъркани мисли, боси призраци с пари в джобовете, но предпочитат да ходят без обувки... по-икономично било.
Вземи всички тези думи, тук, на този лист и ги подреди, мо ...

Докато фарът на сърцето ми струеше
с тъй нужната за двама светлина,
морето - обич тихо в мене стенеше...
В прибоя търсеше то своята вина.
Разбрах - такава нямам! ...

Изгрява Слънце. И Луна
Не остана място за дъжда.
Политикът спи.
Понякога и той не краде.
Самураят презира труда. ...

Пречиствам се в сълзите
на изживяно в тебе.
През нощите гризеш ме.
Посрещам утрини
без чувство за вина. ...

Как искам да повярвам, че мога да избягам,
просто да изчезна, да се превърна в тишина.
С трепереща ръка боязливо се протягам,
опитвам да докосна таз желана свобода.
Как искам да повярвам, че себе си ще бъда, ...

Есента си отива тихо сега,
но не и раните в моята душа.
Късно е времето назад да върнем.
Други сме вече.
Втора серия няма нашият филм. ...

Няма да заплача,
не и този път.
Очите ми пресъхнаха,
а устните измолиха.
Изтърках се ...

Съхне в мен дървото на надеждата,
задушава се от дългове и нужди,
всеки клон прекършва се и вехне,
аз оставам нечия, но чужда...
Съхне в мен и вече се пропуква - ...

Дали много пъти си я гонил,
когато е искала да те посети...
Дали много души е ранила,
преди в мен да се появи...
Дали любовта към тебе е вечна, ...

Разделени
Ти имаш още нещо да ми кажеш;
недей да бързаш - помисли,
говори спокойно - недей ме укорявай
за мойте грешки - и за твоите мечти! ...

Твърде дълго бях сама,
твърде счупени сърца,
един живот, една съдба,
а колко много вина.
Лъжа след лъжа, ...

Докога -
ще чакаш залезът да проговори.
Докога -
на птиците ще следваш полета.
Докога - ...

Опиваш ме с милувка от съня ми,
на прага на прииждаща тревожност
отдавам ти се кротка и безмълвна,
отиваш си красив, но незапомнен...
Понякога се сбъдваш вулканичен: ...

Беше топчеста чернилка,
с кафяви белези на родословие.
Последно от джафкаща люпилня,
първо в бебешко съсловие.
Очите ми залепнаха за него, ...

Мога да тръгна.
Мога да забравя.
Мога да избягам,
мога, да... но да
мразя не мога.

Връщаш се да вземеш последния ми дъх,
но не очакваше, че от мене вече нищо не остана -
само няколко атрофирали мечти и едно
парализирано сърце.
В мене бушува море от болка ...

Лесно ли е да изправиш глава,
когато си до гуша във калта?
Когато си със нож в гърба,
да кажеш: "Какво от това?"
Лесно ли е да не спираш, ...

Здравей, мили Дядо Коледа! Извинявай, че като дете не ти писах! Все не намирах време. Все нещо ми пречеше. Но тази година е различно. Много по-различно. Тази година беше наложително да ти пиша. Трябваше! Понеже подаръкът, който ще поискам, ми е много скъп. Досега не се бях обръщала към теб за помощ, ...

Ето, пак си тук с нея!
Ето, пак сърцето ми се къса от болка и тъга!
Ето, пак нощта си отива, но болката остава с мен до сутринта.
Ето, болката заспива с мен, но довежда те при мен - в съня...
Сънувам те - до мен, сгушена съм в теб! ...