ПРОГЛЕДНАХ ВЪВ ГРАДИНА ОТ ТАТУЛ
Събудих се в градина от татул.
Но не цветя, отровен бурен виждах.
А всеки стрък, засят от зла ръка,
ОТСЯКОХ! Злобата му ненавиждах! ...

Не излизвай ме, където ветровете брулят.
Там гасят безсрамно вечни факли,
престъпвам заповеди божии, преливам
от тягостни стихове, родени от вопли...
*** ...

Ако можех да докосна
само с пръсти щастието...
Не искам да те сграбча,
само да заграбя малка шепа от теб.
Да почувствам за миг ...

Прекрасни диви коне,
със грациозни нозе,
със свобода извоювана,
като в сън несънуван,
в природа недокосната, ...

Сега е друго... вече знаем!
Че няма нищо вечно на света.
Мълчим студени, траем,
погубени от гордостта.
Преди бе времето, в което ...

Щом едно приятелство умира,
щом нямаш сили с него да умреш,
щом само плач в гърдите ти напира,
най-лесно струва ти се да се предадеш...
Но да загубиш някой, който си обичал, ...

Слънчаво дете
Слънчаво дете
на ръба на Вселената седи.
През звездното небе
земния живот с интерес то следи. ...

Дано приятели, дано да е такава,
каквато от години си мечтаем.
И с всяка следваща си пожелаваме
надежди, сбъднати мечти и здраве.
Дано приятели, да ни отмине лошото. ...

- Зная. Време за раздяла настъпи,
нека да замълчим, мили.
По-добре ли е да покажем с думи
що сърцето е спотаило?
Имах съдбата на цвете - ...

Какво сънува снощи, ще ми кажеш ли?
Усети ли милувката, която ти изпратих?
Целувах те насън, докосвах те…
А после… те догонвах в мисълта си.
Говорех ли в съня си?! Навик стар – ...

Това бяха просто обещания,
как не го разбрах по-рано.
Сега останах сам със своите
размишления крещейки:
"Нямаш право!" ...

Изповед
(на дъщеря ми Алис)
Ще те разведа из моята градина,
тайните места ще ти покажа...
За девствените ъгли на душата, ...

Благодаря ти, че те има.
Благодаря ти, че си все така до мен.
Благодаря, че мен обичаш.
Благодаря ти, светлина на моя ден.
Като топло слънце със лъчите сгряваш ...

Нощ.
Със звуци
бе бременна тишината.
Мълчание мрака
раздира със стон. ...

С плавна стъпка.
Съблазън в мен кипи.
Без ответен плам.

Летен флирт
Лили беше седемнайсет годишна. Учеше в елитна частна гимназия, тъй като родителите ù можеха да си позволят това. Не беше грозна, дори много красива - висока, с дълга черна коса и небесно сини очи. Всички момчета я харесваха, но за нея те бяха просто пуберчета, които искат да си топнат чу ...

Един танц.
Нашият танц.
Последният танц.
Запази последния ни танц.
Две тела. Една сцена. Празна зала. Светлините постепенно угасват. Остава само една, която огрява техните лица. ...

Събудих се със мисълта за теб
щастлива, знаех, че ще дойдеш.
Знаех, че не би посмял
да скъсаш струните
на една нежна любов. ...

"Те неуморни, вечно чакат
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път."
Мария Ангелова се взираше с разтуптяно сърце в малката табелка на дървената врата. Дали не бе объркала адреса?... Това беше първата сериозна задача, която и възлагаше вестникът... За кра ...

Животът те сграбчва с ледени пръсти.
Последна целувка и нова сълза.
Стоя сам уморен от чувства,
мъча се да бъда силен пред теб.
За какво се борех и какво аз исках, ...

(посветено на Ники)
Изгубих сърцето си
Случи се!... Това, от което се боях, се случи... И той ми разби сърцето. Още в мига, в който се забърках с него предусещах, че ще ме нарани. Сгреших с него, но предпочетох да вярвам... Да, избрах да му вярвам...
Исках само малко щастие, частица радост и за мен. ...

В стила на бинарното мислене, четейки познатата стара приказка, видях как в приказното пространство изплуваха няколко двойки думи: ГОРА - ДОМ, МАЙКА - БАБА, МАЙКА - ДЪЩЕРЯ, ВЪЛК - ЛОВЕЦ... и между всички тях странно състояние на движение по ПЪТЕЧКАТА...
И постепенно този модел на приказката получи с ...

МОРСКА СИМФОНИЯ
Учихме някога в клас
за Илиада и Одисея,
как Омир пял е в захлас
своите песни от кея. ...

Не искам слава, ни пари,
не ме влече да съм прочут, ни прословут.
Дори да спя на сламата, в краварника, животът ми ще е красив,
когато няма го ярема повратлив.
Не искам аз да съм герой, ...

( Посветено на всички рали пилоти и любители на адреналина)
Нося огън, не душа,
пия нафта, не вода.
Комбинацията моя
да кипи във мен кръвта! ...

Чадърите преливат
в капковидна тишина
и лек жасминов тембър.
Адажио,аморе и малко суета,
аз днес ще пея по Декември. ...

Изпращам те, 2007-ма!
Изпращам те с малко тъга,
моя две хиляди и седма!
За мен ти беше щедра и добра -
помогна ми отново да прогледна! ...

Танцуваме...
Стояхме на дансинга. Танцувахме...
И двамата не знаем какво правим. Никой не го е правил преди. Гледали сме другите. Как танцуват...
Нежно я прегръщам. Тя отвръща. Оркестърът започва да свири. Бавно тръгвам с левия крак напред. А тя с десния. Лека усмивка по лицето и. По моето също. Не ...

Завръщам се.
След толкова години
стоя пред бащината си врата...
Излез и посрещни ме,
аз съм същата - ...

Пакостници
На село в къщата на баба Стана
живеели си Мишко и Мишана.
Дечицата им - пет мишлета сиви,
растели здрави, весели, игриви, ...

Мечтата е душата
Сам. Вълк единак.
Страшна зима. Сняг.
Ще дочака ли пролетта,
или ще се предаде на студа? ...

И утре ще забравиш, нали?!
- Мен и мойте очи.
И утре няма да помниш, нали?!
- Мен и думите, с които ме рани.
И утре ще отричаш, нали?! ...

*В светлина*
на Боряна Йосифова
В безкрая ще се лутам,
ще следвам слънчеви лъчи,
но не от безкрая ще науча ...

Тресавища мъгливи,
природа мрачна и сурова,
блата и езера, вековни дънери и... нищета...
Проклети улици, изпълнени със злоба и тъга...
И гнуснави паради - паради на човешка нищета... ...

на края на брега
стоя и чакам.
началото на пътя
стои пред мен и мене чака...
сипвам си още малко дъжд във шепа ...