На Теб
Понякога, невинно уж, играеш с мен шахмат,
безжалостно поставяш мислите ми в „мат".
„За да не ти омръзна" - изпусна се веднъж.
Е, освежи ме малко този искрен дъжд. ...

Всеки път, когато гледам нощното небе
и се любувам на красивите звезди,
плаче в мен едно сърце
и пълни със сълзи са две очи.
Затворени между четири стени ...

Навършва се една година, откакто творя.
Мисли, мечти, чувства във рими редя.
Някои творения тук, на вас показвам,
други, съкровени, за себе си запазвам.
Кога ме подкрепяхте, кога ме порицавахте, ...

С Карлсон бяхме съседи. По перки. Моята бе задвижвана със същия въздух, с който работеше и неговата.
Сутрин се търсехме с притегателната сила на мълчаливо насищане и си общувахме с очи. През деня минавах неколкократно през полезрението му, за да можеше да се наслади на скоростните ми лупинги, на нов ...

Бье к`во ма гледа тоз младеж?
Така злувещу са й ублещил...
Ут отврат или ут купньеж
ми й зейнал кат` портал насреща?
Нидей така, младежо, чи мъ й страх... ...

Заспах, за да се събудя в прегръдките ти на сутринта.
За да сънувам реалността на утрешния си ден.
За да споделя мечтите си в твоя сън.
За да пленя сърцето ти, в затвора на своите мечти.
Събудих се гушната в теб, ...

Едни зелени очи,
били са скривалище за хиляди сълзи,
били са свидетел на болки и радости,
били са пристан на малки и големи мечти,
били са най-чисти и истински, ...

13 стъпки към раздялата...
Не ги правете...
1. Една телефонна грешка.
2. Една пропусната среща.
3. Една преглътната обида. ...

Брат Сенаг, почитателят на Августин и Тома Аквинат, бе оставил на Васил кратко съобщение, то гласеше:
“Брате, Лотсоппа, пресечи и чакай! Кльощава, лишена от усмивка, тя ще се яви. Душата й за низости копнее, отнето й било, сега най-люби да отнема тя.”
Всяко Бяло сърце има свое братско име. То се дар ...

>>
>>
>> Облаци спускат
>> мокри коси,
>> докосват земята, ...

Късно е! Отдавна съм си тръгнала...
Обвивката ми тук е... просто тяло,
но няма ме - не съм се върнала,
а половинка бях - от неразделно цяло.
Късно е! Посоките са пред разделяне, ...

Вода, събрана
в локви стъпки разлепва
и надеждно е...

Имах си приятел аз,
мил с мен, добър,
и ръка подаваше ми всеки час,
с него да дружа.
От всички други бе различен, ...

През вечността ще прескоча
на тъмната нощ беззвездна.
Твоя свят да търся светъл,
защото без него съм в бездна.
През изживяването ще мина ...

Чудих се коя от всичките истории с братовчедка ми да ви разкажа! Защото те са толкова много, че може цяла книга да се издаде. Реших да изневеря на фармацевтичната тема. В следващата история обаче, главна героиня е баба ми Станка – Мути. Започнахме да я наричаме така, след като наши приятели от Герма ...

Любовта е измама, любовта е болка,
любовта е радост, любовта е страст,
любовта е вярност, любовта е искреност,
тя ни дава много, но и взема толкова.
Хубаво е като я има, но е тежко като отмине, ...

Дали те намерих
или си моя моментна наслада?
Аз съм тук да ти дам това, което мога
и да ти обещая невъзможното.
За мен любовта ти е крещящо желание, ...

Времето минава -
кой ли ще го спре?...
Иде незабрава
с твоето лице.
В спомените трайни ...

Двамата стояха един срещу друг. От десет години бяха семейство, но Джон разбираше по погледа й, че вече не са. Скандалите и безсмислените спорове само бяха ускорили идването на неизбежния край. "Добре, че нямаме деца" - помисли си Джон и отново се вторачи във вече бившата си жена. В очите на Елън ня ...

Спомени...
В спомените аз се вглеждам
и се пренасям мисленно назад,
когато с вяра, воля и надежда,
аз търсех себе си... ...

Колко пъти съдбата
разсече с меч сърцето ми,
колко пъти тъгата
се изписа на лицето ми?
Колко пъти тайно плаках ...

Забраних си да бъда различна
(ни надежда остана, ни жажда...)
Бях отдавна и бях нетипична
(страхове тишината ми ражда!)
Пожелах си измислена хубост ...

Аз знаех, че ще дойде, без да пита
готова ли съм и дали е време...
Със нея съм си себе си, най-истинската,
пътеката на светлите си корени.
Понякога забравям болка, страх ...

(Епикур: Където сме ние, смъртта още
не съществува, а където е смъртта,
там нас вече ни няма!)
Да, ето идва прокоба, надвиснала заплаха.
И защо ме интересува истинност такава... ...

Посветено на red_rosse /Цвети/,
по стиха й – „ Винтонарязано”
Със вик отново се роди!
Във стих.
И всеки стих по–силно би го жегнал - ...

Научи ме да чакам времето
и да не гоня звездите.
Научи ме да съм в мир със себе си
и спокойно да изпращам дните.
Научи ме бавно да живея, ...

На разсъмване...
Все такава да ме помниш -
още непогалена от слънчево събуждане,
тихо приютила нежен дъх във шепите ти...
Неизречените думички да са напътствия ...

Бих се страхувал
от болката,
ако я чувствах.
Бих се страхувал
и от теб, ...