В праймтайма на живота ми
Дванадесет часа е по обяд,
денят изчезваше като картоф
във гърло на бедняк,
май нямам виза за душата ти ...

Как да ти кажа, че Някой те обича?
Как да ти кажа, че Той даде живота си за Теб?
Като ти седиш и не разбираш
и виждаш само болката навред.
Той иска да ти каже нещо, ...

Плътта на градовете
полазена от
панелните блокове
правоъгълни тела
олющени ...

Тик - так.
Животът трака по стрелките на часовника.
Оттича се по циферблата безпроблемно.
И смисъла си изписва с цифри.
Тик - так. ...

Няма друго, освен голотата -
простотата на всеки жив дъх...
Смъртта - тя е истина свята!
И животът... и горският мъх...
Да играем любовни етюди, ...

Спомням си с болка
деня, в който си отидох,
болеше, но го бях решила.
Спрях се и ти дойде,
сложи колене на студената земя, ...

Nightwish - Angels Fall First
An angelface smiles to me
Under a headline of tragedy
That smile used to give me warmth
Farewell - no words to say ...

Enrique Iglesias - Somebody's me
You, do you remember me?,
Like, I remember you?
Do you spend your life, going back in your mind to that time?,
Cause I, I walk the streets alone, ...

silenzio
Тони Дел Монако & Дион Уороик - Гласът на тишината
[Autori: Paolo Limiti, Giulio Rapetti Mogol & Elio Isola (Amelio Isola)]
[Автори: Паоло Лимити, Джулио Рапети Могол & Елио Изола (Амелио Изола)]
(Sanremo 1968) ...

Родила се мома Ивана
с най-светлия рефрен.
На мама пълната отмяна
ще стане някой ден!
А тати песни ще и пее ...

Гибелна страст
От много дни не спира да вали.
Пожарът див във мене се разраства.
Тоз пламък със вода не се гаси.
В прегръдка огнена сал той угасва. ...

Смъртта на вампира
Поглеждайки назад, той можеше да види целия си живот. Векове се нижеха един след друг като мъниста на гердан. Малко помнеше детството си, но никога нямаше да забрави онази нощ, когато умря и отново дойде в света на хората. Оттам нататък всичко бе един вечен фонтан от кръв, убийств ...

Над гроба ми студен стоиш
и пристъпваш плахо…
В ръцете си черна роза ти държиш
и взираш се в нейните листенца!
В тях виждаш моите очи ...

Толкова съм уморена
от всичко това.
Толкова съм променена,
сърцето ми го няма сега.
Питам мълчаливата дъга ...

Нима загубваш мойте очертания
в пулсиращите вени на забравата?
А дните - малки, уморени колебания,
разкъсват мрака на изчезващото вчера.
Сега, когато тръпна във очакване, ...

Нима е съгрешила Ева пред света,
откъсвайки плода от ябълката зряла
и за живота и смъртта
нима остана истината цяла?
Безкрайно мъдър се оказа Бог, ...

Кървящо е... и можем да крещим.
Прегризахме гърлата и на кучките.
Преглътнати сме в тази тъмнина,
останаха ни само петолъчките.
Омразата... отеква като вопъл. ...

Пътека през жълтите листа,
водеща към летните поля,
боси крака, стъпващи по росна трева,
крачещи към летни времена.
Бели алеи през преспи сняг, ...

Един стих си писах аз,
а той гореше с пламък, така горещ,
както пламък все гори, когато аз те видя,
както топлина има все в сърцето,
когато чувствам те до мен... ...

> Какво да сътворя не зная, защото днес изпробвам тук
>
> една за мене нова функция, известна сигурно на друг.
>
> Да пиша, всъщност, аз умея, в стандарт - от лявото към дясно, ...

Залезе слънцето на моята улица
в мига, в който ти си отиде
и потъна всичко в мрак и самота...
Но ти знаеш, че обичам светлината и живота,
затова ще се боря до край за любовта. ...

Губя се. В своите собствени задънени улици. Вървя, без да знам къде съм и чета табелите "Добре дошли на улица Отчаяние", "Заповядайте на улица Обърквация", "Здравейте. Вие сте на улица Депресия". Търся някой, който да ми покаже верния път, но покрай мен се движат само сенки - моите страхове.
Какво м ...

***
Разкажи ми. Дишаш ли?
Не дишай!
Обличай се до кожа...
и върви! ...

Да! Ще трябва любовта
да се спаси!
Но за това нали
са нужни двама?
И неспокойно се въртим ...

Ти си тръгваш от моя живот,
ти вървиш по пътеката бяла,
ти дори не поглеждаш назад
как стоя аз почти премаляла.
Ти не виждаш моите сълзи ...

Историята на една самота
Историята на една непоискана прошка...
Някога... някъде, където въздухът бе още неотровен, там, дето имаше любов,
там, където врабчетата бяха зелени...
там се роди самотата! ...

Сутринта пристигна рано,
не избързва и не закъснява,
с писък се извих и станах.
(подът винаги ме наранява)
Във досадната познатост ...

Моята скъпа, мила, обична братовчедка! Мими. Толкова е забавна, толкова е весела! Няма начин да е покрай вас и на втората минута да не ви разказва някоя от нейните майтапчийски истории, а вие да сте зяпнали с уста и да сте ококорили ей такива очи! Тя е аптекарка – от онези, които хем разбират много ...

Прелетните птици прибират се у дома,
а ти, момиче, си сама.
Няма на кой да обясниш,
че неволно грешиш.
Никой не те изслушва, ...

Съвременна приказка
Без главни герои... Както се казва - всяка прилика е случайна...
Един сайт. Всички потребители в него се регистрират с псевдоними. Даже не е задължително да посочат истинските си имена. Удобно за мнозина. Дава свобода. Свобода да изразиш мислите си в стихотворна форма, като разка ...

Никога преди
Не бяхме се смели
Под сълзите на малко живот
Не бяхме обмислили
Следващия ход ...

Пречупване
Толкова е лесно да пречупиш
душата на някого, майчице.
Толкова е лесно.
Вземи му надеждата. ...

В коси копринени се оплитам,
като в чудна омагьосана гора.
В очите ти желаещи потъвам,
като във две планински езера.
От тялото ти топло се опивам, ...

ИСКАМ ТЕ
Искам мрака да погълне вечерта,
искам пак да съм до теб.
Искам да ти давам обичта,
искам винаги да си до мен. ...

Един спомен светъл и щастлив,
един спомен, ах, до болка ми е той познат.
Един спомен, който ме изпълва с нежност, топлина...
Един спомен, но реален ли е той
или една мечта, детски блян, фалш, игра, ...

ДЪЖД
Капки дъждовни, по прозореца се стичат,
клоните сиви, тъжно надничат...
А дъждът вали, вали, вали...
Мисълта, като ручей тихо се изтича... ...

Плача във очите ти...
Не виждаш ли?
Наистина?!
Дори и в огледалото ли?
Роня се в сълзите ти... ...

Спусне ли се тайнствен здрачът,
властна - грабва ме нощта.
А душата тихо плаче
за изгубени неща -
за помръкнали надежди ...