"Любов... любов... любов... любов..." - състояние, чувство и изпитание. Какво става, когато любовта се превърне в нещо, без което не можеш? Какво става, когато Тя стане смисъла на живота? Какво става, когато Любовта добие изражение, усмивка, лъчезарни очи и топлина в сърцето? Какво става, когато не ...

Мисля те - измислям си те даже,
иначе казано - до прекаляване.
И само мислено прераждам те…
Обречена съм да се накалявам.
Опитвам се, откакто появи се… ...

Обява
Уплътнявам мисли всякакви.

Ехо от празничен звън на камбани,
радост проблясва в бездънни очи,
пламъци лумват в хора разлюляни,
ехо от клетвени думи ечи.
Тихо прелитат вълшебните звуци, ...

Всичко искам някак си да залича,
да отмия слепите спомени,
да открия очи и да изкрещя,
че започва наново животът ми.
Да разлиствам бъдещето смирено, ...

Мразя те!
Толкова ли не разбираш?...
Не искам съжаление,
не искам любов.
Искам просто да умра. ...

Това е първият разказ в книгата ми "Из дълбините на сърцето", публикувана през 2006 г.
ИЗВОРЪТ НА НАДЕЖДАТА
Слънцето бавно залязваше зад хоризонта. Селцето, което се намираше в подножието на планината, се огласяше от прибиращите се от полето уморени селяни. И този ден беше към края си. Горе в планин ...

(на съпруггът ми Р.Тодоров)
Със мене не лети, и няма време
очите си да свърне към небето,
ала той дланите ми в своите държи,
задъхва се със мен в сърцето. ...

Със зелена пижама,
защото друга си няма,
по цял ден неуморно квака,
седнал на двата си крака.
Види ли Щъркелан, че е близо, ...

Бездънни нежни очи!
Разумът странно мълчи...
Потъвам във твоите бездни,
пропадам в дълбоки води...
И връщане няма назад! ...

***
Ограбвай ме...
на болки съм богата...
изригвам водопадно пресолена...
в пустинност да не гасне самотата... ...

Летях за миг безкрило като капка,
преди с пръстта гореща да се слея
и в гънките на мокрите ти длани
разбитото си тяло да разлея.
Преди да те докосна мимолетно, ...

Капчици вяра напираха в моя оазис.
Езеро развълнувано, без страх го опазих.
На зимата сграбчвах и хлопвах вратите й.
На слънцето и птиците следвах петите им.
Усещах живота... ...

Скрити в ъгълчето на съня ми
едни стари баладични ноти
плахо рисуват спомени
за покорили вятъра целувки...
Запяват нежно, а искри ...

* * *
Вятърът стърже в oлуците
и в ъгъла, там, притаен,
заслушан, долавям във звуците
как спомени плачат във мен. ...

Ако животът беше приказка,
такова време бих избрал -
да се върна във годините, когато
държавата се управлявала от крал.
................................................................ ...

Аз съм емоция. Огромна емоция.
Експлозия съм. Нямам почивка. Нямам начало, нито край. Нито среда имам.
Не съм жена. Не съм мъж. Аз съм емоция без род.
Чувствам. Аз съм локва, аз съм дъжд. Дишам.
Затварям очи. Дишам още повече. Не се нуждая от смисъл. Не обичам смислите. ...

Есента, когато работата на полето подвиеше опашка и вятърът подгонеше трънаци и сухи листа по калните улички, силната половина на селцето видимо живваше и ставаше по-разговорлива и весела.
Обикновено седмица след Димитровден идваше ред на мъжкия празник - дегустиране на виното от новата реколта. Пра ...

С копнеж поглеждам към лампата... как искам да я прегърна, да я целуна. Но защо всеки път, когато се приближа, тя ме ранява все по-силно и по-силно?! Страх ме е да се доближа. Предишните пъти се повтаряше все едно и също нещо. Аз се приближавам, готова да й дам всичко от себе си, а само след миг се ...

В спомени усмихвам се
и в спомените плача.
В спомените топля се
и в спомени студувам.
Със спомени променям се, ...

Тази зима
не е моята,
а е друга и различна.
Тя е чужда
и на нищо не прилича. ...

В днешно време хората живеят в един забързан, динамичен, натоварен свят. Мислите им са заети с работа, пари, имущество и т.н. глупости, които му пречат да види истински важните неща в живота. Тук идва въпросът „Кое е това толкова важно нещо" , за което човека не отделя внимание. Това е любовта.
Пред ...

***
Уханна е нощта...
настъпва...
Дори нахлува честичко...
в съня ми... ...

Стъпалото на вярата ми се разклаща,
на стара сива паяжина се крепи.
И скърца през самотните си нощи,
в сърцето ми се свива. Не крещи!
Не спи. Защото е протрито ...

Зимата пак дойде на гости,
още по-студена, по-красива,
таз моя роднина!
Ти се чудиш, защо ми е роднина?!
Аз ще ти отговоря така: ...

Светлината пада върху твойта снимка.
Почти забравихме се с теб,
а тя навява ми тъга безлична
и спомени, превърнали се в лед.
И твойта сянка още я рисувам ...

Натали
Ах, как жестоко времето минава...
Кога порасна ти?
Очите твои още ме изгарят.
Но пораснала си ти. ...

колко сме малки
като капки в океан...
човешки съдби
всеки Ариадна
е зарадвала с мечти ...

I част
Пътуването
Таксито се носеше по разбитите улици и профучаваше с грохот покрай безмълвните, голи дървета... странно извисяващи се само от едната страна на тъмния път. Приведените им клони приличаха на кокалестите ръце на някоя вещица… протегнати към летящата кола, сякаш искаха да я хванат и да ...

Реших!
> Къде в житейския си път изгубих своята наивност?
>
> Защо си мисля, че съвсем останах без добра сетивност?
> ...