Пърхат нощни пеперуди
вечно в моята глава.
С куп мераци се събудих
и поисках в миг една.
Грабнах старите тефтери ...

ПИКИРАЩИ МИСЛИ
Братовчедът на баналния въпрос какво прави: „Капнах! Пенсионер – безпомощен бивщ човек, който се сети нещо, все му нарежда да го свърши…“
хххх
Забавлявах се с „Черното лале“, филма от 1963 година. И сега гледам и слушам внимателно, с друго мислене. Та казва героят: „Свободата е кокал, ...

Я сипи по едно от земното… Не, не – не искам нормално питие, искам земно… Да, зная, че е гадно, с отрицателен ефект върху нормалното наше мислене, че… Ама сипвай и не питай! Казах – по едно… Не искаш? Не си самоубиец… Иди до тая Земя, както нагло наричат планетката си, и ще пропиеш…
Бях, бях… В кома ...

Всяка малка снежинка – душа на дете,
ангел бял към безкрая политал,
а в сълзите на майките тихо расте
и се ражда добрият Спасител.
Но дали ще успее и как ще спаси, ...

Между седмото небе и рая –
две книги за ценители
Светът е оцелял, защото се е смял – някой по-умен от мен го е казал, но е бил прав. Смял се е през зъби, зад решетки, от страх и от радост, от щастие и в скръб, смехът е освобождаващ и отрезвителен, зареждащ и успокоителен.
Най-трудна е самоиронията н ...

Отново влизам в роля,
маската намествам.
Изисква много труд и воля
една бездарна поетеса
на сцената да се изправи ...

Горчат сълзите повече от сутрешно кафе
и няма хапче, с което аз да ги сподавя…
Когато ги докоснеш са меки като кадифе,
но изгарят кожата ми и са като жива лава.
Вулкан задрямал във сърцето е под пара ...

ИЗБОР
И доброто, и злото са в теб –
ти решаваш кое да отглеждаш.
Ти избираш да тъпчеш свиреп
или вред да засаждаш надежда, ...

Едва ли е, за да бъде величан. По-скоро искат да му набият канчето и да го подготвят да се съгласи на мир, който той видимо отбягва, въобразявайки си, като малко дете, че ще бъде дундуркан до безкрай от американските си господари и обливан щедро със зелени гущери. След протоколните слова и подаръка ...

Тази зима е някак по-мрачна от досегашните. Войната в Украйна. Главоломният растеж на цените и то в пъти на енергоносителите и на храните. На какво да се радваш? Може би единствено на мазохизма си. На този фон добре би ми се отразила лула с хашиш или шмъркането на бял прашец. А може би чашка чай с м ...

И все по-трудно вярвам, че нощта
ще замени умиращия ден.
Навярно еретик съм и в калта
не виждам средството да бъда сътворен.
Не вярвам на служители в раса, ...

ПОБЕДНА ПЕСЕН
Понякога се бия сам на шах.
Или на табла, тапа и гюлбара.
И ме е страх, ужасно ме е страх,
че винаги накриво хвърлям зара. ...

ро̀зе -
цвете (г)алено
на вековете - всеки
полъх твой - ЛЮБВЕпривет е

В лъжата ти е цялата ми мъка,
понеже ме излъга да умра.
Лъжа е, че душата е безсмъртна,
че твоята е нежна и добра.
О, хвърли мен и моя дух на кръста, ...

/посветено на Георги Цв. Деков по молба на неговата майка – Радка Петкова/
Отиде си. Отнеха те от мен.
А колко силно те обичах, сине!
На теб наричах всеки сбъднат ден.
Така осмислях трудните години. ...

Казват, зимата дошла
и снежни приказки разказва...
Но... Няма нежна белота.
Макар в студена светлина,
декември слънце ни показва. ...

В болка дните отлитат,
пълна с тъга е душата,
никоя жена не ме обича,
измъчва ме самотата!
Като в затвор съм аз, ...

Вятърът се беше засилил доста, докато Лизи се прибере в странноприемницата. Завихряше облачета пясък, хвърляйки го в очите на минувачите, буташе кепенците на прозорците и разсейваше топлината от сутрешните лъчи. За момичето носеше и някакво напрежение, което караше главата и да бучи и пръстите й да ...

ЗАПИСКИ ЗА НИКЪДЕ
Водата е с метален вкус,
а въздухът – горещ до съсък.
Знам всички притчи наизуст.
Но нейде нишката се скъса. ...

ЖЕНАТА С БЯЛОТО ФИШУ
... жената с бялото фишу си взе кафе в бистро „Love story”,
и Мариус запя „Шу-шу!” – и сетне „Шу-шу-шу!” повтори,
поръча тортичка парфе, измъкна смартфон и запалка,
и дълго в чашката с кафе въртя си жълтата бъркалка ...

На тия години животът е като присъствие на импотентен в публичен дом – вижда, ама…
хххх
На екрана някакъв льольо ке развихрил да сравнява нацизъм и комунизъм. Демек, еднакви били…
Сравнение между вълк и вълкодав – по четири лапи, опашка, нокти и зъби…
Плашат стадото… ...

В последно време толкова се дигитализирахме и синхронизирахме, че позабравихме за онази присъща ни черна дъска. И ако си мислите, че тази на снимката е от някой изоставено българско школо в малко населено място, съвсем не сте прави – тя или те съвсем спокойно си съжителстват в работните помещения на ...

Има книги сърцераздирателни, обаче
няма кой горко трогнат от тях да се разплаче.

В океана от чувства живее,
тя е пленница мойта душа.
Красотата да търси умее
и да бъде щастлива в нощта.
Да докосва отново звездите ...

В гласа ми тихо скърца скрежът,
разказвам приказка сега.
Мълчи! Ако ни забележат,
ще побелеем от снега.
И приказката ще прозвънне, ...

Там,
където се срещат
слънце и дъжд,
и се виждат -
нашир и на длъж, ...

Весели сме ний бродяги
и живеем с пълна газ -
вярно, че ядем тояги,
но ни слушат във захлас.
С виното на ,,ти" говорим, ...

С тънка коричка
държи гной нажежена
Земята – мазол.
Човешкият папилом –
пясък в космична мида... ...

Листите са пусти, но пък се намира тишина
Липсват тъжни мисли, но е глухота
Равномерно, безразлично
Изпразнено от смисъл
Далечно, нелирично ...

СВЕЩЕНИКЪТ:
Започвай вече, дъще! Не мълчи!
Че притесняваш се, това личи!
ТЯ:
Простете ми! За първи път съм тука! ...