Не ни е нужен Бог да ни погуби,
свободна воля нявга ни е дал.
Премазани от времената груби,
превръщаме се в топчици от кал.
И не калта онази, от която ...

Свободата е за смелите.
***
Лежал вълкът в килията си и мечтаел:
„Ех, когато един ден изляза от тук ще започна нов живот. Ще пътешествам по света, за да усетя истинският вкус на свободата”.
От мрачният затвор най-много мразел решетките на прозорците. Ненавиждал и слънцето, което надничало през тях. ...

набъбнали от сладки сокове
пред пръсване
взиращи се без колебание
в отразените си образи
върху острите ножове ...

Задушница
Мъглива нощ
Нарастваща луна...
безпътица
Тъй тъмна мощ ...

Ако те има в моя ден,
тъгата във вързоп ще свия.
Сълзи, изгарящи лицето,
с ръка небрежно ще изтрия.
Ако те има в моя ден, ...

- О, не, това вече не се търпи - влюбен съм.
А колко добре ми беше, когато животът ми беше, да кажем, самотен и тъжен. Казват, че разбираш цената на нещата едва, когато ги загубиш. Но аз - не, та не. Навсякъде четеш и виждаш само Любов - целият свят е Любов. Каква Любов, си мислих тогава, та аз още ...

Погледнах очите му. Имаше нещо странно и трескаво в тях. Може би употребата на наркотици беше дала своето отражение. Не трябваше да забравям, че преподавам в училището в затвора.
Георги беше в десети клас. Според мен имаше средно образование, но беше успял да надхитри системата и да се запише да учи ...

Работата на Сам официално беше да е коняря на хана, само че имаше едно животно, за което да се погрижи, а понякога нямаше и толкова. Затова помагаше и с други неща, където се изискваше малко повече сила. Главно носеше вода и изхвърляше боклук. Случваше се дори да помага в кухнята, но рядко. А точно ...

Навързах въздуха ви в броеница.
Накапах свода с восъчни вини.
Не съм, не бях, не ще и бъда – птица,
а само облак, който се мени.
Под мен – гори, поля и океани, ...

Този град ни събра и ни пъхна в бюфета на гарата.
Ти – изпуснала влака, а аз – без пари и подслон.
Но да тръгваме, мила!... Защото съм сърбал попарата
на ченгето, което се шляе по втори перон.
Да преминем шпалира на врабците, във парка замръзнали. ...

Два пръста тишина и кока-кола.
И барманът с усмивка ми наля.
Усмихнах се и аз, ужасно гола,
по мен снежецът кротко заваля.
Дори за миг не се съмнявах в рая, ...

Днес, за всички не е тайна,
че изпращаме в Украйна
каски, пушки, байонети
и дори… гранатомети.
Но не знам защо го правим ...

Морето ме целува днес с вълните.
Напомня ми, че някой ме обича.
Сърцето ми се къпе в плитчините.
Душата ми свободна коленичи.
Мечтая светлината да запазя. ...

***
"Всяко зло за добро!" За съжаление
и обратното е в пълна сила...Защото
"Един гледа сватба, а друг - брадва!..."
*** ...

Кажи ми, ветре, що е самота?
Аз зная, че си винаги самотен.
Докосваш всяко кътче на света,
но пак оставаш си съвсем сиротен.
С камшик пришпорил яростни вълни, ...

Висне небето. И тежка е датата –
облак насред календара.
Знам, че животът ни пепел и вятър е,
зер доживеем до старост.
Свещи догарят – писма към отвъдното. ...

Позорна политическа игричка –
опасна, безкритична и продажна,
без да попитат мене, тебе, всички,
защо не бива и защо е важно
мирът да търсим, не да ври войната ...

Мечтая за малко докосване
И есенен, свежичък дъжд,
За две ръце, протегнати към мене
И прегръдка, случила се изведнъж.
Мечтая си за шепа спомени, ...

След толкова обиди и закани,
остатъци от празничния шум,
след клетвите и парещите рани,
и истините, казани наум,
остана ли поне искра надежда, ...

Как "завиждам", направо ще кажа,
на доволните земни души.
А пък мойта без жал се руши
от въпроси – бабуни в паважа.
Явно вечно се нося във транс, ...

Преди дни ми се случи това, исках да го разкажа!
Малката русокоса вещичка се спря до колата ми на улицата. Беше на 7 или 7 и половина... И часът беше 7.00... Сутринта. Тръгнала на училище, с раница на рамене, с телефон в едната ръка и...с книга, в другата...
Застана до колата ми, остави върху капака ...

Не чакай силите да се изчерпят
и да изгасне пламъкът в очите!
Не чакай да се уморят нозете,
а поеми по пътя към мечтите!
Тръгни, когато най-не вярват в теб! ...

А някога безсмъртни сме били,
един език говорили сме всички.
Днес търсим из бунищата следи,
затрупани под модните привички.
Прощаваме си трудно. О, слепци! ...

Тази нощ сънувах водопад от звезди,
които посипаха косите ми бели.
Лунен прах покри земята изведнъж
и полепна по моите длани.
Стана светло и много красиво. ...

Храмът беше все още празен, притихнал, но от ранни зори очакваше своите посетители. Очакваше да прегърне тяхното смирено мълчание, да чуе изречените наум молитви и накрая да отекне едва доловимото „Амин!”.
Райна влезе първа. Мракът в църквата се разсейваше едва- едва от запалените свещи и топло осве ...

Мъжете са крилете на сокол,
които реят се във висините,
безбрежен исполински ореол,
пазител безрезервен на жените.
Мъжете - старо отлежало вино - ...

МЪЛЧАЛИВА ЗАДУШНИЦА
Край кръстовете няма живи.
И мъртви няма – спят дълбоко.
Наяве и насън – без милост,
от нас изнизва се животът. ...

Дали от всичките надгробни камъни,
да не направя стълба, да съм близо?
Небето плаче, свило се от нямане
и си раздира облачната риза.
Не ми остана риза неразкъсана, ...

Сякаш мъртвите шепнат – сипе вятърът сухи листа.
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада – и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.
То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял. ...

Колко е дълга една приказка?
Колкото утрото?
Колкото пролетен дъжд?
Колкото стъпките до онази, старата вишна,
разцъфтяла внезапно, ей така, изведнъж… ...

(На моя приятел – чичо Жоро)
Две рози ти оставих, красиви рози от мен,
една красота споделих с теб този слънчев ден.
За теб са, мой приятелю, донесох ги от душа
и стихове написах за теб, но изпълнени с тъга! ...

С приятеля ми Ник се уговорихме да се чакаме точно в 6 сутринта под моста, за да стигнем навреме за риболова. То за риболова няма точно астрономическо време, нито уговорката ни засяга по някакъв начин водните обитатели, решили ли са веднъж да не кълват, но ние така си знаем – рано пиле рано пее. Сир ...

Светкавици, трясък и гръм!?
Това не е сън!
В дома, на семейната земя,
срещу мене стои ламя!
Широко отворила очи, ...

Полетът ми мина като в мъгла. Поръчах си едно питие, а после още едно. Започнах да философствам наум…
Ех, Стиви… подлец такъв…защо така приятелю…защо причини това на твоята Лиди…
Образът на Стийв застана пред очите ми, но защо лицето му беше застинало като маска. Защо ме е лъгал, как така е завъртял ...

... навярно съм едно ужасно ретро и отстрани изглеждам идиот,
не вярвам вече в бъдещето светло, което чака моят мил народ! –
щом шепичка продажни депутати го карат – и го водят за носа,
и всеки гледа как да го изклати! – е, няма как да вяврам в чудеса?
снаряди и куршуми за Украйна, и орди бежанци въ ...

В ушенцето едно гласче
ми шепне разни щуротии
и казах му, дано да спре
и стига вече глезотии.
"Виж, черна котка - брой до пет, ...

Повярвахме ли в даровете на живота
чрез мисли помпозни с надути размери?
Заради химерната радост, бленуваща,
нагазихме в проблеми, цели вселени.
Почувствахме ли желаният миг ...

розата прорасна
към небето -
седмото -
и по-нагоре
и опрелестѝ го - ...

Днес спомням си за блясъка в очите
и сълзите ме давят и говорят.
Днес образа ти търся и мъчително,
в случайните очи пак търся твоите.
В мечтите си несбъднати потъвам ...