В кирпичена къщурка до дерето,
там някъде накрая на селцето,
живееха двамина доста стари,
но инак сродни по душа другари.
Преди около година бяха трима, ...

Как да сторя добро, как да сторя,
не усещам да имам крила?
Свободата копнежна в простора
е мерило за свети дела.
Те, крилата ми липсват, обаче, ...

Тъй тежко ми е на душата,
че с вопъл среща ме нощта,
а във простора необятен
аз птица съм, но без крила.
Лети! Лети! - дочувам ехо. ...

Души
Невидим свят луната озари,
замлъкнаха душите вкупом,
поискаха трънливи низини,
за да изкупят грешките на злото, ...

Те... живеят в нашите сънища
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, мир да родят.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...

будителите
мрака развенчават и
небе създават

доблестта
е прекалено
доверчива - като смята
подлостта за закърняла доблест

Има хора с толкова светлина вътре.
С онова меко сияние, което топли без да те изгаря.
Но нямат нито един прозорец,
за да може да се види отвън.
Остават все така незабележими ...

мигът на име
„вечност“ сгрява - мраз и
колчем вледенява

На рамото й кацна гълъб бял.
Склони главица плахо на гърди.
Загука, свойта песен недопял,
заниза овехтели спомени.
Душата детска в гълъб разцъфтя, ...

Аз мога да счупя небето на малки стъкла
и там да достигна баща ми (навярно е в Рая).
Не се ужасявам от падане (нося крила),
обаче, дали той ме помни и иска – не зная.
Той може да има дете – по-достойно от мен. ...

Родена в огъня,
Малката искра
Реши,
Че не й стига
Да гори, ...

Утрото ме среща в упор
от слънчевата си засада.
Надежда се самозаражда
в лиричния обстрел попаднала.
Новородена битка свети ...

След днешната жега тъмното донесе малко хлад. Верандата широка, открита, шезлонгът щедро ми дарява удобството си. Звездите с охота обсипаха небето. Звездна феерия. Отпих студена наслада от питието си. Навикът запали цигарата ми и мисълта ми полетя, освободена от напътствията на ежедневието. Потопих ...

Тишината нощес се разлисти
по стъклото, пленено от лед.
Изрисува с кристали сребристи
лавандула и мак, слънчоглед,
боязлива стреха – приютила ...

За единството на нацията
Всички, които гледат на изток,
да си изтеглят децата и авоарите от запад!?
Как да оправим вота
Нашите мигранти от чужбина - ...

В кошерите има мед, защото има ред -
тая мисъл най-напред прочетох в Интернет.
В хубавата ни страна, щедра и добра,
всеки, без закон и ред, търси каца мед.
Полицаите са курназ, но са като нас, ...

- Я! Тапетите виж, тапетите…
- Какво да им гледам – тапетите вече не са модерни…
- Но са хубави?!
- Да, приятни са, но… Чакай! Ей, да върнат назад… Масичката е чудесна. Абе, махни й задника от нея… Е, сега я виждам. Харесва ми…
- Такава има в мебелния магазин на Киро… ...

Имам прекалено много интереси около себе си – книги, филми, науката…
И не ме разбират някои комши – бе, тоя не обръща внимание на ставащото… А какви пресни клюки има, какви интересни неща се случват…
Егоист!
хххх
Институтът по здравеопазване в Италия изнесе данни от сериозното си изследване по ковид ...

От заранта се щу́ра раздвоен
и кръстът му сдървен не дава мира,
през късна есен що да е, освен
лумбаго, но от туй не се умира.
На облака брадата подкъси, ...

С "Да пием" започват много поети.
"Да пием" за нас, за живота, смъртта!
Уж доста съм чел, но така не прочетох
"Да пием за моята вярна жена"!
За тази, която без грим ни посреща. ...

С лек лик вдига лък,
ликуващ, лунният лъч.
В лака на люка
блести люспа – от лука,
по който плаках нощес. ...

Разкъсвай. Събличай. До голо. До плът.
Показвай, поете, да надзърнем отвъд.
Че раните криеш. Повтаряш - кървят.
А всички сме хора. Във всички болят.
Маските сваляй - помада и грим. ...

Да будиш хората от сладкия им сън,
да, топло е в къщи и студено е навън.
Спокойни са, те обичат само тишина,
работят неуморно навели своята снага.
Заспали хората не вдигат своята глава, ...

Давам
нови заключени чувства –
със сто години гаранция,
неотворили още клепачи очи,
ръце, недокосвали други ръце, ...

Заспах със образа ти и сънувах,
че с теб сме двама във нощта,
Разбрах, за тебе съществувах,
живее в мене любовта.
Душата ти докоснах нежно, ...

... мислителят във мен се противи – не знам защо отказва да приеме,
ведно със постулата „С 'est la vie”, и глупостта, че всичко е до време,
че всичко свършва в края на града – и по-нататък нищо друго няма,
и чезнем – пясък, шепица вода! – в което няма мистика, ни драма,
отказвам да повярвам, че смър ...

Ивана се събуди в лошо настроение. В ушите й още кънтяха снощните думи на майка й. Скандалът се разнесе в цялата къща, дори отвъд пределите на имението. Не беше първият, нямаше и да е последният. Но този беше като изригване на вулкан. За своите осемнадесет години Ивана не показваше нужната зрялост, ...

Както всяка сутрин Маня стана изключително рано, по тъмно и преди своите двама мъже. Хъркането на по-големия се чуваше от спалнята, а малкия се знаеше, че ще се измъкне от леглото чак по обяд. Въпреки това Маня, след като изпи на спокойствие кафето си на терасата, се зае да приготви мекици за гладни ...

Божествената връзка между майка и нейното усмихнато дете
е литнала в съзнанието чайка. Съзнанието наше е море.
Детенцето се ражда – пеленаче, полегнало на майчината гръд.
За татко си момчето е юначе, заченато от неговата плът.
Родилното е стартовата права на нашите заплакали съдби. ...

Обичаме се с науките и това си е. Идва един ден съседката (дете уж ама не съвсем че беше десети клас светло кестенява дългокрака девойка дето умее и да се закача на това отгоре). Та идва тя и няма здрасти, няма добър ден ами направо:
- Слушай имаме проблем!
- А не, не, аз нямам проблеми! Не ми прехв ...

Тази стая стои от години,
с бели стени, и широки прозорци
а брезите които посяхме отдавна,
вече стигат с листата си горе, ...
и си мислиш, за празнотата ...

Стресна се духът народен,
пое по пътя на борбата,
за да бъде той свободен,
за да я има светлината!
Българино, те пример дадоха - ...

ВЪРХУ ЛИСТ ОТ ЕСЕННА БРЕЗА
Не остана какво да делим.
Може само да си споделяме –
как въздиша добрият комин
и димът му в небето се стели, ...