Със себе си нося любов
Нося сладкиши, цветя.
Химикали, джунджурии и дрехи разпиляни по леглата.
Гребени разресващи косата
златна, упорита и блестяща. ...

С надежда, че стопява и сланини,
потърсих аз инструктора прочут.
Когато ме погледна господинът,
прочетох присмех в погледа му луд.
Написа препоръките си смело, ...

Горяха ме на клади.
На кръстове разпъваха душата ми.
Главата ми под гилотината лежеше не веднъж.
Мълвях молитви, с устни, парещи от жажда.
Рисувах пролет върху изсушена сива пръст. ...

В класната стая влизат
да научат ум и разум,
дано мислещи оттам да излизат,
дано да не стоят там напразно!
Свестни хора нека станат, ...

Сега набирам смелост за отскок,
защото точно ти обичаш мене.
Замахът ми за полет е широк–
от моята... до твоята Вселена.
Когато се науча да летя ...

Истинско мъчение е това учение,
като се сетя, че учебната година наближава,
доброто ми настроение веднага се изпарява.
Всеки ден и всяка нощ за учене трябва да мисля,
да гледам уроците да запомня, ...

Куплет:
Нов пореден гаф и ти
казваш ми, мило извинявай.
Но да минеш метър пак
тъпо е, няма как прощавай. ...

Дали ти липсвам? Цветните картини,
които ти създавах с прости думи,
огряха ли душевната ти зима,
оставиха ли нещо помежду ни?
Намираше ли зрънце огнен смисъл ...

От обновената детска градина излизаха вече деца, хванали за ръка някой възрастен – родител, роднина или приятел. Някои детски личица грееха в усмивки, други гледаха сърдито изпод шапките си, нетърпеливи да се приберат вкъщи на топло. Четиригодишният Теодор беше от вторите. Не успял да се наспи добре ...

Гледам книга ми намига.
Нависоко. Как се стига?
Тежка. Нося без въпроси,
тихо стъпвам с пръсти боси.
Ще я хвана под юргана. ...

Защо се заблуждавате с надежда,
крепяща превъзбудения фалш?
Животът мъдро всекиму отрежда.
Блаженство ли, болезнена печал?...
Един на друг се лъжем във очите, ...

Училище, дърво,
под него - пейка стара.
Олющена от неразбиране,
срича мигове–инициали
и хлипа в тишина. ...

Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни, ...

Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни, ...

Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни, ...

На трима двамата са ,,въз".
Третият съм- имам хъс.
Ще кажете -на къв се правиш,
в плиткото ще се удавиш!
Не мога даже и да плувам... ...

В страна красива и далечна,
почти накрая на света,
живяла чудна хубавица,
една на майка и баща.
Разхождала се тя прекрасна, ...

Който не яде домати
той жестоко ще изпати
и към него злото се обръща
бързо в черен мрак обгръща
щото във червената домата ...

Нима си само... снимчица безжизнена,
в албум, неотварян от година,
в стаята - самотна - непочистена,
бутнат във просъница зад скрина.
Нима си само... страничка прелистена, ...

Не съм за тук
Прогнила е земята от лъжи и жлъч.
И небесата се раздират, не издържат.
Как бедни страдат, а пълнят джоб
лъжливите, които до коляно се продават. ...

Ухае на сладкиш и есен,
на липов чай и зимен минзухар...
На сок от нар и печен кестен,
... и восък от крилото на Икар.
Жени Иванова ...

Срещнах Руди в ресторант за бързо храненe - Subway. Руди си падаше малко грубоват- и лицето му едно такова голямо с изпъкнало чело и широка челюст и тялото му - не знам защо ми приличаше на месар. Сигурност в главата ми месарите имат голямо, отпуснато туловище, увиснали рамене и ръце с големи длани. ...

Ситуацията в Украйна е своеобразен лакмус.
Ако спечели Русия, това ще е залеза на САЩ като световен хегемон. Ако ли пък спечели САЩ, то това ще е краят на Русия. Защото няма какво да се заблуждаваме - в Украйна воюват САЩ и Русия. Западните държави от Европа са жалки хамсийки, пренебрижимо малки спр ...

Любовта изригна в очите ми
като тъмен вулкан
като гейзер насред пустиня.
Любовта се промъкна
като подъл кошмар ...

Ти мислиш ли понякога за мен,
когато слънцето залязва вечер?
Оставих те напълно съкрушен,
а аз заминах много надалече.
Изпитвах остро чувство на вина, ...

paint me a nebula
in the dreams where
everything seems so
bright and distant.
gift me with stars ...

Идва черната нощ,
готова да ме обгърне
отново с цялата си мощ,
да ме обладае със своя мрак,
и да ми разказва приказки ...

Настъпва нощта и звездна шамия разстила.
Тайни копнежи и страсти в нея се крият.
В топла постеля любящи сърца се събират.
Влюбени с трепет гнезда семейни си свиват.
А нейде в здрача проплаква тъжна китара. ...

ПИСМО
.
Здравей, Ейприл.
Пиша ти писмо. Първото откакто те няма.
Пиша писмо до Отвъдното. Знам, че вече от една година си там. ...

Никола се събуди целият облян в пот. Пулсът му беше ускорен, ръцете му трепериха, дланите му се потяха. Пак онзи сън. Все същият кошмар, който го сграбчваше силно за гърлото и не му позволяваше да диша. Сърцето му биеше толкова силно в гърдите, че за малко да пробие дупка в тях и да се скрие под лег ...

самота -
само
тя

Пак стоиш във мрака, във нощта.
Сякаш нож пронизва ти сърцето.
Но посрещаш само хладна самота.
Болката по-дълбоко ли е от морето?
Чакаш, ли чакаш...сам, във студа. ...

ПОСЛЕДНИЯТ ТАНЦ
Автор: Мерсида Садикович – Османбашич, Б. и Х.
Трепти птицата крещалец,
с разперени крила от дълги нишки.
Кънти ждрелото на миналото. ...

Губя се в безкрая.
Отново се намирам.
Потъвам във забрава.
Отново се откривам.
Пътувам към небето, ...