Идва като дихание есента, студена, но и толкова желана. Не съм уморена от морето, то се умори, не тъжа за щъркелите, те поемат по своя път, не мисля за зелените листа, те поискаха размяна.
...По обед слънцето си играе с косите ми, намигва ласкаво на близкото самотно врабче. Какво знае то за света?
К ...

В една и съща дата сме родени.
Тя чувствата ми галеше с крило.
Душата от Усмивка озарена
бе винаги... Кога ли е било?
Вървеше тя със слънчеви надежди ...

Толкова много ми липсваш.
Докосванията ти са лек
за душата ми измислени.
Не бъди никога далеч.
Повтарям ти със гняв любовни думи ...

Лек ветрец. Прекрасен ден.
С листа дървото гъделичка
лъчите слънчеви и те
умирайки от смях се сипят
по асфалта на парчета. ...

Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Експериментът
/ Роман /
Нов откъс от романа ...

Ало, пича, май лирика -
вълнение в мен предизвика!
Какви са тези тъжни трели? -
Все едно не сме живели!
Да, всички сме накрай земята, ...

Виждам сребърните струни на нощта,
как разкъсват на части тишината,
а денят от слънцето лъчи събра
и ми посочи път към свободата.
Тя душата ми напълни със утеха, ...

Влезе в тоалетната като Байдън – наперен, устремен…
И спря като Байдън – абе, за какво дойде тук?
хххх
Но, все пак, му щукна да обяви победа над ковида…
Което означава, че е налице поне един нов вирус… ...

Седях на терасата на бара и бавно отпивах от бирата си. Сигурно изглеждах странно в очите на останалите посетители! Сама жена с чаша бира, потънала в красотата на морето. Повърхността му блестеше, като рибени люспи пред погледа ми и се разбиваше в бетонената стена на заведението. Днес то сякаш бе по ...

Ела, измръзнало сърце стопли,
просто за нежност то копнее,
ела, спаси ме ти от сили зли,
с теб сал хармонично се живее.
Моето слънце вече го няма, ...

Защо буквално като недоносче,
държи се този свят, недъгав свят?
Хлапе наивно с захарно бонбонче
и зареден с патрони автомат!
Историята никога не помним – ...

Аз някак си съм вече твърде чужда
на този град и улиците димни,
не зная на кого съм още нужна,
освен на тези мои две смокини.
Но знам, че докато го има хълма, ...

Ти идваш - лъч от тъмното пространство
зад хребета на непонятен ден.
Последна ласка за очите странстващи
по сив диагонал - небе над мен.
Ти идваш - непонятна жажда ...

Ех, Земя, ти пак летиш към есен!
превод: Красимир Тенев
Ех, Земя, ти пак летиш към есен!
С теб и аз натам ще полетя!
Юпитер с какво ли пък зает е? – ...

Тук морето до нас
е топло, гальовно, красиво.
Там навярно ще бъде
студено и сиво,
тягостна тъжна картина... ...

Къде се крие слънцето?
В онези големи, кафяви очи,
със дълги, извити детски ресни!
Ту тъжни, ту весели
пълни с мечти! ...

Сгрешил си пътя, затова
сега ще трябва да си идеш.
Затъвам в съскаща трева
и прегоряла паламида,
нагазвам в есенна печал – ...

Наистина няма причина
да бъдеш до мен в този миг.
Ясно е, че ще си замина
и в тебе единствено стих
Като следа ще остане, ...

„Мамо, ѝма ли
цвете - спрѝхавниче?“ - „Да,
чеде! - Ученѝче!...“

БлагоДаря на слънцето, че с майчинска обич отглежда житата!
БлагоДаря на дъждеца, задето напоява земята!
БлагоДаря на пчелите, цветята, на щурците... за красотата!
БлагоДаря на твореца, който пробужда сетивата!
БлагоДаря за уроците, с които съдбата ме среща! ...

децата
най-доброто
заслужават
и
е ...

Калчо тъкмо дорязваше опорния кол на комшийската ограда, когато жена му се развика откъм сайванта. За какво й е баш сега, когато почти беше привършил с отмъщението към онова говедо Митьо, дето миналата седмица взе, че пресече вадата към двора му…
Ама нали е жена – не знаеш ни какво иска, ни какво мо ...

Изсвири, цигуларю, две кристални сълзи,
два акорда, две капчици бистри.
Вълнуващо основният тон да звучи,
а минорът – пеещи ромони чисти.
От водопада божествен дисонанс добави - ...

На пълнолуние сънят ме напуска,
витае наоколо, наблизо кръжи.
Сякаш отбягва ме, насаме да остана,
сама със себе си, сам-сама в самотата.
На пълнолуние, вглъбена там някъде, ...

До Харков, и назад.
Безвъзвратно.
Съветската войска,
в бяг обратно.
Без танкове и строй, ...

И защото понечих да допея летата,
замрази ме в смеха си кралица от лед.
Вкаменено, сърцето без огън зората
преоткрива бездомно, приспано наглед.
Преобърна на времето впряга лудешки ...

И когато трудно е то най си струва,
трудното в ръце да задържиш,
защото то за теб жадува,
дошло, целящо да те промени.
И не е лесно, зная, да се бориш, ...

Не съм вълшебник... Нямам този дар
на приказния чародей - герой.
Но мога да опитам с нежна жар,
на словото, да съм приятел твой.
Тъга и самота не са покой, ...

С последни дни на лятото в Несебър,
очакваш октомврийски мъж...
Дъждът върху скалите е приседнал,
от времето се скрил - един и същ.
И заедно поглеждат към вълните ...

Денят прекрасен, а градът голям,
цветя, небе и ведро настроение
и аз вървя, уверена жена,
към своето незнайно приключение.

ЗАЩО ПИША СТИХОВЕ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
В стихове
думите сами се съгласуват;
докато мисълта прелита и отлита, ...

Целия свят на гърба си го носеше, мамо.
Мъчен товар, но не смя твоя път да огъне.
Грижи, тревоги и вяра невръстна на рамо...
Никоя болка не смогна духа ти да спъне.
Колко ли пъти в надбягване с лудото време ...

Много болка и тъга.
Няма път назад в мъглата.
В свят, лишен от светлина,
губим себе си във мрака.
Небесата, напоени сякаш ...

Дори когато яростно вали
и облаците черни ме затискат,
в очите им намръщени и зли
опитвам да намеря светла мисъл.
Дори когато подлият живот ...

Нощта меко обгърна
фалоса
на твоето състрадание.
Удоволствието бликна –
лъскава бяла струя ...