Чаках те години, тъй покорна,
а ти на кръста душата ми уби.
Нелепо вехнала съм в заблуда отровна.
Научих душата си в болка да мълчи.
Вината си откупих в мълчание. ...
LeAnn Rimes - Please remember
Time, sometimes the time just slips away
And your left with yesterday
Left with the memories
I, I'll always think of you and smile ...
Подготвям се... за среща със себе си...
Един непроведен разговор между мен и мен...
Един разказ без край... облян с измислени сълзи...
И на кръстопътя на утрешния ден...
ще чакам себе си... да си разкажа за мечти и спомени... ...
Кръвта във вените му кипна,
светът зловещ се завъртя.
По пътя непознат човек му викна
и някак подсъзнателно го спря...
Не знам кой беше, нито от къде изкочи... ...
Валеше. Тихо е. Меки капки
дъжд галят запотените стъкла.
Липсват ми устните, близки и сладки.
Но няма те. За радост или за беда.
Опитвам се да те изтрия. Мислех, лесно ще да е. ...
На прозореца в ръката изгарят цигара след цигара,
изпълват въздуха наоколо с дим тъй специфичен.
Времето нахално бреме отново над ума стоварва
и размазва като петно всеки следващ миг неетично.
Пердета отсреща се спускат. За да прикрият ...
(Фенфикшън-Брендън Ури/Раян Рос P!ATD)
Не знам как стана всичко. Все още дори не осъзнавам случилото се. Как? Защо? Ако можех поне на тези въпроси да си отговоря. Как? Защо? Ето как, ето защо се случи всичко това, което така мъчи и тежи на съвестта ми. Раян... Раян...
Беше топла лятна сутрин, една о ...
>> Един ден се случи. Това, което винаги, от дете, с твърде земното за възрастта си мислене осъзнаваше, че все някога ще стане. Загуби я. Майка си. Просто угасна тихо, мълчаливо, със смръщено от болка чело, без да иска, без да хленчи, без да загуби разсъдъка си. И пак й се ядоса, както винаги, когат ...
Каква е цената на човешкия живот, се питаше той, две големи водки и толкова, после колата, катастрофата, линейката, полицията, болницата и тя. Тя, гостенката от далече, носеща със себе си само мъка, една коса в дясната й ръка и един отнет живот...
Защо му трябваше да пие и да шофира, а още повече, з ...
Къде си ти? Сърцето ми копнее по теб. С очите си искам да видя твоите, с устните си искам да докосвам твоите, с душата си искам да усетя любовта ти. Къде си? С всяка клетка от тялото си искам да те видя, да те почувствам, да разбера най-сетне какво всъщност е любовта. Но теб те няма, нали? Невъзможн ...
Mай всичко имаш, само не мечта Беше есен, късен септември. Златна пелерина обгръщаше цялата земя. Плажът беше пуст и притихнал. Само вълните шумяха и с оглушителен тътен се удряха в студения пясък, а белите им премени обгръщаха брега. На воя им единствено пригласяше тъжна китара някъде далече. На бр ...
Sasha - If You Believe
I know it's not a game to play
Your eyes they show no fear
I burn inside and cannot wait to be
The man that feels your body close ...
Какво е? Може би състояние на ума, което не иска да приеме реалността?
Живеейки в измислен свят, изпълнен с надежди... Влюбеният губи себе си...
Забравя кой е и се отдава на "избраника си"...
А защо? За да задоволи физическите си нужди? Надали...
Да обичаш... Значи да се бориш. ...
Тихо мъча се да чуя
твойте стъпки във нощта.
Непрестанно искам пак да видя
очите твои, сини, на лунна светлина.
Тишината ме притиска, мъчи се да ме пребори. ...
Ботушите черни, от пътя протрити,
припомнят ми нашите спомени скрити.
Среднощни разходки си правихме в двора
и си спомням как се криехме от хора.
Признавам. Весело ми беше на сърцето, ...
В очите ми се вглеждат безразлично
с избодени очи прозорци неми...
Бездомни котки в тъмното развличат
с интимни ласки зъзнещото време...
...В такъв момент - без завист и без злоба, ...