ЧОВЕК
Човек живее, бори се, диша,
Човека мисли, чувства дори,
Обич, Раздели, Любов, Изневери,
Човек е за Всичко – не Би. ...

Предначертано
Живеем днес!
Какво ще бъде утре
не се ли пита всекиго от нас?!
Но всяко ново самолетно утро ...

Аз съм тази, която съм и която ме виждаш наяве.
Не съм се измислила. И теб, не съм. Има те.
Както има ги птиците, нищо, че сега отлятяха.
С лятото си заминаха.Онова лято...нашето.
Есента също е наша, наша ще бъде и зимата, ...

Изморих се да се взирам
в очите ти , най дълбоките
най искренните - запленяват ме.
Но ти не гледай в мойте - нямат душа.
Колко бързо ще стигна до утре ...

весели искри
сапунени мехури
пак е тишина
отлита самотна нощ
пия утринна роса

Отстъпвам ти фигурите бели...
почвай, днес ти ще си на ход.
Очите ми на теб са се спрели:
мисли и действай, но с подход.
Започваме с пешките войници: ...

ПРИКАЗКА
Остави тази нощ незатворен прозореца –
нека тихо, на пръсти да слиза дъжда.
През мокрия мрак, километри преборила,
ще успея да стигна с натежали крила. ...

Какво е театъра за мен? Какво ме кара да обичам театъра? Защо го предпочитам? Има ли място в обществото на високите технологии?
Всичките тези въпроси си имат своите отговори. Аз предпологам, че театъра е свят на паралелите. В него може да се постига, да се бяга и най-важното, да се реализираме.
Защо ...

Победи аз не търся,
не искам и награда...
Защо са тези състезания и врява?
Нима наградата ще е преграда
пред мъката, когато завали? ...

Бяла роза, аз ти подарявам за теб, най-прекрасната жена и на твоята усмивка се надявам, да ми върне щастието и радостта! Бяла роза от сърцето мое, откъснах аз за теб сега, за да видя щастието твое как усмихваш се през вечерта! Бяла роза - спомен сладък, за да помниш колко те ценях, за да помниш колк ...

По бряг песъчлив изгрев посрещам,
но изгрев е той мрачен без теб,
душата твоя през вятър усещам
с усмивка скована в кубчета лед.
С тази любов се в болка прощавам – ...

Заключи ме в твоето съзнание,
опияни ме с елексира на твоята любов.
Няма да се налага покаяние,
ако с теб посрещна денят нов...
Изхвърли ключа за моето сърце ...

Ангел Хранител
В ранната мъглива утрин
Докато си сънено отваряш очи,
Знай, аз съм тук до теб
Това е поредният ден в тоз студен свят, ...

Защо да губя време
прахта от твоите стъпки да събирам,
когато нося сам-сама,
останките на любовта!
Защо с любов да те поглеждам, ...

Ти си забравил как със теб се запознахме,
ти не запомни как със теб живяхме,
ти не намери вярната пътека,
ти ме захвърли като дреха.
С тебе всичко бе красиво, ...

През огъня на страстта преминах,
забравила за болката от нейния пожар,
отхвърлях всяка мъка и отричах,
че някой ден и аз ще бъда мъртва от любов.
Така за мен минава всеки сивкъв ден, ...

SR-71 – Goodbye
Сбогом
Аз съм всичко, което познаваш
Чудиш се приятел или враг
Аз съм изгарящото в гърлото ти, когато прегръщаш ...

Никой не се е появил от нищото. Всеки има своите майка и баща. Хората имат родители, но за съжаление не всички ги познават. Аз имам щастието моите да са до мен.
Те ме учат на търпимост и доброта. Казват ми, че в живота ще има много изпитания, но трябва да ги преодолея.
Моите родители ми показват път ...

Пазя топлината на ръката ти,
тук... отляво, до сърцето...
Устните ми помнят аромата ти,
сякаш преди миг били са слети...
Още в близостта ти, развълнувана, ...

хайку
/тайната на водата/
капчици спомен
застиват по устните
с желанието ...

понеже
така красива си
а утрото пристига
вик на птица над водата
и няма как да те открадна ...

Смален ли отново се чувстваш, човече,
мегаполисът когато над тебе тежи?
Като войници са всички блокове строени
и те гледат със толкова слепи и тъжни очи.
В разгара на дните, по пълните улици ...

Научих се да те обичам истински!
Без нищичко да искам във замяна.
Да ме боли от всяка твоя рана,
а радостта ти, и мене да ме радва.
Научих се, до тебе да достигам, ...

маслиново клонче
маслиново клонче
руси къдрици
венче маргаритки
чипо носле ...