Пак тръгвам нанякъде... Пак ще се опитам да запълня болезнената празнина, която оставяш след себе си... Пак ще оставя тъгата да изтече през очите ми тъй, както изтича парещото уиски от чашата към жадните ми устни... Пак ще си спомня за теб с нежността и невинността на дете... Пак ще те докосна, мака ...

С предъвкани,
преглътнати обиди
дописвам страници
от откровения.
През парцалива ...

Съдрано ми е сред насядалите делници,
продупчили възможността на риска.
От зъбите им фъфлят камуфлажни реплики,
че всичко във живота си прилича.
Какво се пъчиш поне-делнишки ...

"Аз те обичам толкова много - не ме ли обичаш и ти?"
Най-сетне принцът й обясни защо желае тя да бъде до него
- Ти ми напомняш за една девойка, която вече никога няма да видя.
Ханс Кристиан Андерсен
Позна ли ме? ...

Протягам своята ръка,
ала тя замръзва над леда.
Не усещам вече нищо... дори студа.
Само мъгла се стеля над града.
Студ, самота, болка и тъга, ...

Тя може всичко - нали знаеш:
да те събужда, както аз така и не можах,
да бие камбаните, когато ти празнуваш,
да не те осъжда, ако не звъниш.
Тя може толкова безсрамно много: ...

Твърдиш че днес ме обичаш,
че живота си даваш за мен...
Но това не е обич, да знаеш,
а на привързаността страшния плен...
За да обичаш се иска и смелост, и жар, ...

В мрак и тъма,
да се изясни ума,
се ражда злото сред нас
и завладява ни завчас!
Всички стават негови роби, ...

Когато всяка песен ми напомня тебе,
предишна, незабравена любов,
как искам пак да оглушея
и да не си припомням твоя зов.
Когато всеки стих е пълен с болка, ...

Изминах дълъг път до тук.
Ала не изглежда той да свършва.
А се уморих.
От стръмния наклон...
От камъни и тръни... ...

Сълза, чиста и последна, се отронва от бледото лице. Пада и изчезва в мига. Остава само пареща следа. Всичко избледнява - и чувства, и мечти. Отидоха си те завинаги.
Болка и тъма е единствено в блуждаещата душа. Объркана и сама протяга ръка във вечността, с последна надежда за любовта. Но, уви, мрак ...

Чаках телефона де ме стрестне
със своя смях като камбанен звън...
В душата ми - бе хладна есен,
а цветна пролет грееше навън...
Твоят глас, заключил като тайна ...

Мощта на природата
Веднъж си седях на леглото в тихата, топла, ухаеща на женски парфюм стая. Гледах белия таван и си мислех, докато не чух някакъв глух трясък. Приближих се до прозореца. Навън се сипеше дъжд с тих ропот и от време на време стра6ни сини светлини пронизваха тъмното, намръщено небе и н ...

Къде тръгваш?
Моля те, почакай!
Не заминавай, върни се за мен...
Не искам всичко да свърши, не днес, не този ден!
Нима толкова бързо забрави? ...

Малко след полунощ
зад прозореца
две тъжни очи,
уморени от взиране.
Минутите бавно се нижат, ...

> На надписите всички си отиват
> със крачки
> тежки,
> бързи,
> огорчени. ...

Понякога никой не може да те разбере и ти се иска да се скриеш в някой тъмен ъгъл на някоя закътана стаичка и да не се покажеш до края на живота си! Понякога ти се иска някой просто да те изслуша, но такъв не се намира! Понякога ти се иска някой да те прегърне, да усетиш, че има кой да те закриля и ...

Като казваш, че искаш
да си тръгнеш оттук,
какво чакаш... да кажа
,,остани още миг''?
Я изчезвай, човече, ...

Математико ужасна, и със букви и с числа,
защо си тъй ужасна,
и ни мъчиш ти така,
нас, простите деца?
Литературо, ти си толкова опасна, ...

Откакто те залях с възхищение,
започнахме да търсим с тебе сходство
по нишката добра - на упоение,
която ни въвлече в мило родство,
но питам те защо си пак прикрита, ...

За ТЕБ!
сняг от морето се издига
земя над облаци прелита
слънцето пак в мен изгря
щом твоята усмивка ме погледна ...