Стига си ми казвал,че ме обичаш -
стига си се правил, че след мене тичаш!
Не виждаш ли, че ти вярвам -
и ме караш само да страдам!
Не знам какво ми става - не бях такава! ...

Беше хубав летен ден. Беше нейният рожден ден – двайсти поред. Празник? Не, не и за нея. Тя нямаше за какво да празнува. За това, че се беше родила? Никаква радост не й донесе това – нито преди, нито сега. Нямаше и с кого да го сподели - тя отдавна беше сама на този свят. Приятели? Бедността я бе ли ...

За мен приятелството е като въздуха, който дишам и водата, която пия. Аз живея чрез своите приятели, споделям с тях болките и радостите си. Опирам се на тях за подкрепа в трудни моменти. Има случаи, когато те са моето семейство. Ето това са истинските приятели. Те са тези, които ще търпят лишения, н ...

Помолих се да дойдеш,
да ме прегърнеш уморен.
И чаках денем, чаках нощем,
сега разбрах - към мен си ти студен.
Повярвах на жестоката измама, ...

Държа да подчертая, че никого не съм убивал досега...
Песента е записана в домашни условия.

Just give me a reason, some kind of sign
I'll need a miracle to help me this time
I heard what you said, and I feel the same
I know in my heart that I'll have to change
Even the stars look brighter tonight ...

Когато Аз за тебе плаках,
ти в лицето ми се смя,
когато Аз за тебе страдах,
незнаеше ти нежни слова.
Когато ти звънях, беше като ням, ...

Безобидна закачка към mo_face
Аз съм чистичка, стерилна,
дразнещо любвеобвилна.
Фейсовете заядливи-
коментароохотливи, ...

Там, където луната и слънцето
се срещат, в далечното... утре,
искрят цветовете в злато и сребро.
А звезди подреждат пасианси
и гадаят мъдро - добро или зло? ...

Не се научих да вървя,
да стъпвам на земята.
Разперира крила летя
с очи във синевата.
Понякога сред облаците ...

До кога с тебе ще сме воини,
в битката наречена - Любов?
Ще доказваме кой е по-достойния,
въоражени с инат, за да победим!
Шпаги, в словесните двубои преплитаме, ...

ШОУМЕН
С алчно зиналата паст
и очи в мьгла греховна,
с желание за много власт,
за пари мечта отровна. ...

Стоях в стаята си, отново в хаоса, който оставих предната вечер, гледах стената... Опитвах се да различа фигурите, оставени от мазилката - дървета, птици, цветя... Гледах, но не виждах нищо - просто бяло! В един миг, докато си мислех изведнъж сякаш пропаднах, падах и всичко се променяше -леглото се ...

Чувам те. Гласът ти е нисък, бавен и леко провлачен. Напомня ми на за онази тиха меланхолия на живота, която вятъра довява през времето. За същите пориви и чувства, които момче и момиче от ония древни времена са изпитвали седейки на същата тази пейка. Дали пък в това не се крие смисъла на вечния жив ...

За първи път я видях в един прекрасен ден от късната пролет на 1997 година. Тя беше деветнайсет годишна, току-що завършила гимназия, а аз на двайсет и две, втори курс студент по история. Коя година, кой, къде - неща като тези знаех доста; хубаво е да се знаят. Но виждам, че се отклонявам. Та тя беше ...

Към LYCKI: Десет дни, които обединиха света
Напрегнат беше онзи ден-
съдбата сипеше жарава
в чувствата, бушуващи у мен
без някакво съмнение да остава: ...

Понякога - безумно влюбена.
Понякога съм ледено-студена.
Понякога - разплакано
лесно ранимо момиче съм.
Премълчавах истини от страх, ...

Слънце огрява със свойте лъчи,
А снегът - блести ли, блести ли, блести...
Пробуждане в мрака отново усещаш
Към тежки мисли глава пак навеждаш..
И обич, о, щастие благо неземно ...

Картината
На стената тя висеше, закачена
с рамка дървена обвита и стъкло
свят прекрасен в нея беше нарисуван
нищо общо със реалния живот. ...

На обич се учи.
Помниш ли куче,
та те те обичаха?
Така се случи,
далече изтичаха, ...

Хей, барман,
днес ще черпя аз.
Налей ми
от онази
високосната... ...

Хей, барман,
днес съм
на Аляска.
В мен -
"Дивото зове" ...

Хей, барман,
я налей.
Днес циганка
ми гледа на ръка.
Лицето черно, ...

Опитвам се да облека във думи
голотата на своите чувства.
За да не остане помежду ни
нещо неразбрано и неизказано.
Но думите са кратки и не могат ...

Едно момче рисуваше под дъжда...
То разтърси коси, синева изгря в очите.
Слънцето проряза небето,
а в сърцето му - дъгата разцъфна,
с хиляди цветове-палитра! ...

Човешки мисли неизбродни,
Създателю, стоиш със дни
встрани, не се намесваш.
Но ние знаем, помним,
че в трудно и усилно време ...

- Защо понякога побягваш надалеч
от всичко близко и познато?
- Защо понякога надигаш меч, за да покажеш,
че бориш се за всичко свято?
- Защо мечтаеш да покажеш на света, че ...

Помниш ли преди
как стояхме на пейката
и гледахме безбройните звезди?
Всяка мъничка звезда
бе причина за мене ти да си любовта. ...