Елизабет не отвърна. Всъщност му се стори, че отново се замисля дали да не си тръгне.
– Наистина ли е толкова важно за теб? – попита го. Гласът й беше напрегнат, издавайки колко важен е този въпрос. – Не е някаква игра?
– Не е игра, амара. – отговори й тихо, а погледа му беше изцяло съсредоточен вър ...

Извън поетичните думи
съм тих и спокоен човек.
Вървя по нелеките друми.
Жените обичам от век.
Жените са моята слабост. ...

Стърчащите мачти на подредилите се на Голямата река кораби иронично наподобяват поредния зеленчук в неправилна форма, набоден от вечерната ни салата. Странното клатушкане на тези подредени в редица, заобиколени от малки корабчета баржи са в някаква изопачена реалност в едно полупрозрачно и призрачно ...

... след всичките безсмислени неща, които са се случвали в живота ми,
не знам как още дишам на света – дори мечтите ми са адски смотани,
не спах връз меки пролетни треви, търкалях се в кревати изкорубени –
тъй страшното и славно C'est La Vie не ми постла най-меките си губери,
най-светлите си нощи пр ...

Търся съня си
в очите ти
и не го намирам!
Търся смеха
в очите ти – ...

За красивите мили жени
днес реших от душа да напиша
стих – за техните топли очи,
за телата, които въздишат
през любовно събудена нощ ...

Духовете, като източник на щастие

Тази вечер Франция елиминира Англия и отива на полуфинал. Развоят на мача показа, че французите умеят да вкарват голове от трудни положения, докато англичаните трудно вкарват дори дузпи. В крайна сметка футболът е фантазия, експлозивно превключване на високи скорости и умението да вкарваш голове. Им ...

Аз знам, не съм най-лошата,
не съм и най-добрата,
не съм красавица неземна,
нито пък богиня, не съм сама,
но в мен цари самотата, ...

Наблизо имаше чешма. Слезе по стърнището надолу. Забеляза, че са разорани нивите, но нямаше посеви. Беше месец май.
Раницата му тежеше. Имаше още няколко километра до града. Стори му се доста път. Свали товара от гърба си и седна на объл камък да почине. Така. Развърза вървите и погледна вътре: пълн ...

НЕ СИ ОТИВАЙ, ЗДРАЧЪТ АКО ПАДНЕ
Понякога съм крива като гвоздей –
забит със злост от упор в твърда талпа.
Яростта ли ражда черни гроздове
с пиперливи и отровни залпове? ...

Да си призная честно, подозирах, че Мароко ще спечели. Причината е не само в много силната игра на Мароко. Безспорно тимът и треньорът му заслужават голяма похвала. Но има още една причина за загубата на мореплавателите. Тя е бездарният техен треньор. Само човек с недостиг на сиво вещество може да д ...

Празни улици. Витрини със космически цени.
Три патрулки с лампи сини. Сводник с леки две жени.
Дъжд – неонова дантела. Лампи в хлъзгавия мрак.
Травеститът пред хотела със ботушки мачкан лак.
Пет таксита. Седем псета. Автомат за нес кафе. ...

Преместихме се в началото на април следващата година. Топло и леко влажно, нали беше пролет. В дъното на големия двор една саморасла джанка беше прецъфтяла, само тук-там се белееха закъснели цветчета. Така и не разбрахме огромният орех в другия далечен край кога се е появил, но вероятно е бил там ощ ...

Тайната всевечна скрита е във времето
Там е силата ѝ, търсена от век във век.
Да си млад, да си знаещ и силен...
С две думи, щастлив и преуспяващ човек.
Но търсейки невидяното, някой намери ли време ...

Да приседнеш до елхата,
сгушен в скут любим.
Да повярваш отново в чудесата,
заслушан в приказки от Братя Грим.
Да пукат тихичко дървата ...

на дядо ми Васил
Те бяха семейство от квартала - мъжът - дърводелец, а жената - шивачка. Той беше участвал във Втората световна война. Първото им дете се беше родило в началото на седмия месец и го бяха загубили. Бяха трудни, следвоенни години. Но двамата, с общи усилия, успяваха да отглеждат с мног ...

Неоформени рими
господстват в ума ми,
нежелани персони
се лашкат край мен,
недописано крими ...

Ще си призная честно - изморих се
и след умората дойде прозрение.
Аз сам прогоних всички призраци,
отнел подслона им в стихотворения.
И ако щете вярвайте, но чудо! ...

Проскубан гарван грачи, грачи:
— "Най-важният сред вас съм, значи.
Левент, поет съм и певец,
в летенето съм просто спец.
Там разни славеи, авлига, ...

... доде през мен секундите летят,
и – все по-бърз, часовникът тиктака,
разделям се полека с моя свят –
аз – пътник към Държавата на мрака.
С приятелства, любови, рождества ...

Аз вечно ще живея. Не насън.
Не в блянове по детски неузрели.
Не казвам аз, че няма да умра –
умираме сред болки и раздели.
За да възкръснем някой ден и час, ...

Такъв съм си аз - не обичам въже,
костюмът ми стяга, стяга душата -
тениска, дънки и малко "Оле",
и вярно - летя в небесата.
Не ставам за рамка, не ставам за пън, ...

В земя на изобилие, роди се кухня една.
Аз трепетно влезнах и се трудих от сутринта.
Американският бургер - символ на мощта,
вкусна наслада, която покори нощта.
С кифли от пшеница и месо толкова фини, ...

Покрита със шума гората
прилича на призрачен кът.
Едно по едно от листата
чертаят на Зимата път.
Останали някъде свити, ...

Продължение на романа "Лео", част шеста
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...

Анита винаги се събуждаше развълнувана и дори в еуфория на своите лични празници. Приемаше щастливо и с благодарност десетките пожелания и картички на стената си във фейсбук, от роднини и приятели, за своя рожден или имен ден. В тези дни винаги вършеше домакинските си задължения с радост и се старае ...

Всичко е черно
Светът загубва цвят
През очите си виждам тъмнината
Заместила е целият свят
Чак когато ме загубиш ...

Мара Белчева – вдъхновена от любов
„Крада“ заглавието на стихосбирка с любовна лирика, в която преди повече от 20 години прочетох стихове, които ми помогнаха да срещна и разпозная една по-различна и някак много по-близка ми Мара Белчева. „Крада“ заглавието не защото трудно може да се измисли друго – ...

Първоначално се беше зарадвал, когато тя му проговори. Беше се надявал, че нещата може и да се оправят поне донякъде. Осъзнаваше, че вече няма да са като преди. От този момент нататък отношенията им само щяха да се влошават. Каквото и да направи или не направи – това беше пътят пред него. Само че се ...

Излетяха от мене ония емоции,
които не ми даваха мир през нощта,
оставиха пусто гнездо в гърдите -
пойни птици литнали през есента.
Не плача, не стена, малко ме боли..., ...

…и за да виждам ясно сънищата,
аз лягах си със очила.
Атанас Далчев
Времената, някога или днес, не са нито размирни, нито разделни. Времената не са нито интересни, нито безинтересни. Времената са поставили излишества от завист, злоба и много невежество. Дори да напишеш най-добрите думи и изречеш най ...

Тази нощ под лунната позлата,
отново пак запяха сетивата.
Сърцето и тъй бурно то препуска,
и отново в танца на нощта се спусна.

Кога ли ще се срутят върху нас
от яростта си гневни метеори?
Не чувате ли мощния им глас,
заслушайте се, ще ви заговорят.
Оставени сме в Космоса велик, ...

Аржентинците доказаха огромната си воля за победа и с блестяща игра изработиха лалетата на Ван Гаал. Две случайни попадения на лалетата създадоха илюзия, че те ще обърнат мача. Но тези лалета нямат нищо общо с времената на Аякс, когато Кройф и Неескенс демонстрираха изключителна игра и воля за побед ...