> Моят град не е Рим и Виена,
> нито Лондон, Париж и Москва.
> Той е мъничка светла вселена,
> със сърце на туптяща вълна.
> Невена Елисеева („Моят град“) ...

"Да се предадете ви заповядвам аз,
пардон, при русите да се евакуирате.
Простете, лъжата като дрогата е страст,
но ги побеждаваме, нали разбирате!?"

Ний всички сме поети.
На римата заклети.
Прописахме сонети.
Те дълги са, тапети
с метафори проклети ...

Сърце - душа,
болка - слова.
Това сме ние
и в работа гнием.
Невиждал природа, ...

Колко е красиво!!! Цветя, дървета, чуден аромат... А край мен летят пеперуди! Прекрасни, пъстри пеперуди, кръжат и кацат на ръцете ми. Светът е чудесен!!!
Чу се някакво "Дръъън" и...
Цветята ги няма. Дърветата са голи. Чува се само едно мощно, монотонно Хръц... Хръц... Хръц...
Светът е пълен с гъсен ...

Не питай ти сега " Коя е тя? " .
Аз искам с нея да те запозная.
Почувствай цялата й красота,
от същността й блика все омая.
Аз искам с нея да те запозная, ...

Години наред любовта ти
ме задушаваше. Страдах,
но търпях, растяха децата...
Умирах и пак се прераждах.
Възкръсвах насред пепелище ...

Пиар е лак върху кир.

В тези дни прекрасни
като трън заби се ти в сърцето ми
И направи съботите ми празни,
мислейки за делничните ни срещи пламни.
Не намирам аз сили да те забравя ...

Не беше нужно човек да е пророк или Бил Гейтс, за да се досети – след ковида иде друга зараза. Толкова явно е – преяждащите фармафиоти няма да останат с празни ръце. Както и медиците, чиновниците, гробарите…
И ето – на опашката с опашка се появила маймунска шарка. Пак нейде от Африка – както ебола, ...

СЪХРАНЕН(А)
Автор: Лиляна Вуич Томлянович
Той не е тук, за да разсейва дионисизма –
своята чаша изпива с ветровете.
Не го е грижа за вятърните мелници на Хронос, ...

Душицата птича на длан ми дарява небето.
Не помни ли как ги отрязаха мойте крила?
Отдавна е свит хоризонтът до там, до където,
ни знае ме някой, ни помни каква съм била.
До зрънце смаляват се всички бездомни сезони, ...

Дъхът на природата носи ми лято,
ухае на люляк и синьо небе!
В косите ми слънцето грее щастливо
и мрежи от обич за мене плете.
Зеленият цвят се превръща в усмивка, ...

1. Шумът от водата в тоалетната чиния не е ромон на планинска рекичка, въпреки че и двете имат един и същи източник. Околната среда и предназначението определят значението.
2. Терминът "околна среда" е оксиморон – уж среда, пък околна.
3. При сентенцията "Битието определя съзнанието" нещата са ясни, ...

Не ме боли от спомените вече,
сега са просто средство за отмора.
Чернилката с годините изтече
и нямам нужда с тях да си говоря.
Китарата ти пееше със струни ...

Наспи се тази вечер като бебе
Утре е нов ден
Но ти не го живей както до сега
Стани сутринта, усмихни се на слънчецето през прозореца, на сърдита ти комшиика от втория етаж.
Излез поеми дълбоко дъх и усети силата и спокойствието на природата ...

Вариант едно
Имало едно време едно момиче, което толкова харесвало и искало пеперуди, че помолило Бог да и даде винаги да има пеперуди край нея. След няколко минути се позвънило на вратата и куриер донесъл една пратка. Отворило я, а вътре била голяма прозрачна кутия, в която пърхали пеперуди. Имало ...

Прибра се по-рано. Гореше от нетърпение за довечера. Неповторимият осми. Техният ден.
Нито частица от блясъка му не беше се изгубила въпреки годините. Спомни си как, нагласени в почти единствените си празнични дрехи, в шумна компания от приятели, с последните си пари, нехаещи за последващия глад, се ...

Когато се свиваш
във ъгъла сам
наказан недостойно
от някой голям.
Когато се цупиш ...

Беше третият ден след Великден, някъде след полунощ. Кукувичката на старинния часовник току-що бе отброила три кукания. Навън времето с нищо не показваше, че е пролет. Имаше снежна веявица и наскоро нацъфтелите клони на овошките се гънеха под мокрия сняг.
На леглото лежеше немощно мъж. В плетения ра ...

Ако искаш, бъди ми любов,
ако искаш, недей и избягай.
Няма сила в този живот,
да ме спре да обичам, не давам.
Ако искаш, обичай ме ти, ...

И южен вятър, сякаш че напук
чевръсто вплете макове в косата
и бурно погна птиците на Юг,
на Юг най-мека е тревата.
Удари гръм и плисна дъжд ...

Ръми. По стъклото се спускат
вадички и капка по капка,
попиват в душата ми, сгушена,
като голо пиленце в мрака.
И потропват: туп, туп, туп, ...

Въздушни милувки от пух на тополи,
слънцето пъпли по небесния друм.
Реят се птици – небесни гондоли,
бягство за кратко от градския шум.
В парка следобед придремва неделята, ...

Не всичко с думи, зная,
се описва,
но аз опитвам все
и се старая.
Не съм очаквал, ...

В задимѐната кръчма, край чашките
сто мравуняци гневни кипят.
Преклонѐни – главите, юнашките,
алкохолът – съветник и брат.
Носи бързо кръчмарят бокалите, ...

Шуми речица омърлявена,
плаче горица обезлесена.

Сънувам пътьом.
Лети назад пейзажът.
Потраква влакът.
Напредва бавно...
https://www.youtube.com/watch?v=GrK4HEfkl7U

Трябва да е тъмно,
за да видиш как свети луната,
как блестят звездите,
да можеш да чуеш с душата
и да видиш не само с очите. ...