/на местността „Камъка“ над Горна Оряховица/
На хълм висок, в точката най-горе,
камък бял източил е снага –
древен страж, пазител неуморен
на селище със корен в древността. ...

Виждам много лица,
покрити с маската на страха.
И питам се…
Къде са истинските хора?
Има ли още чисти, като роса ...

Дните ми
Толкоз лято и слънце съм събрала
за дните си напред заеесенени,
очистих от живота си страхове и плява -
остана мир, смирение и път да преминавам! ...

Захвърлените спомени се връщат,
понякога наяве и насън,
самотни, грешни и безпътни,
отварят си вратата с гръм.
Отчаяно се мъча да зазидам, ...

ЕСКИЗИ НА ПУСТОТАТА
Като перце е нежна тишината.
Въздишам – тя едва потрепва.
Присвих дъждовната си шепа –
да полюлея есенния вятър. ...

Отлитат птиците на юг,
щастлив духът ми литва с тях,
полита с тях и моят смях
и ...
само аз оставам тук ...

Не ме разплакват паднали листа,
нито здрачът ме разчувства.
Не принадлежа на есента,
нито на някой друг сезон.
Само на копнеж замлъкнал. ...

Хей, човече, имаш ли си мечта?
Която през житейските друми ,
да ти бъде пътеводна звезда!
Която, да те спаси от безсилност
взрян в притеснения и обиди! ...

Студено стана нашето море,
но в Гърция на плажа беше топло.
Качих се на откритото Порше,
и хукнах на море в Александропол.
По пътя взех две гаджета на стоп: ...

/реален щрих от света ни/
- Ма си една кисЕлица… - рече веднъж майка й, когато за не знам кой си път я викаше за обяд, а злоядата щерка на инат седна в локвата с вода и напук започна да си прави кюфтета от кал, вкусно похапвайки ги…
КисЕлица в техния край викаха на диво дръвче, даващо някакви ситни, ...

Обичам те, когато листопадаш,
такава дъхава и многодъждна,
когато ти водата на морето даваш
един път весела - друг път тъжна.
Ти за мен си лятната градина, ...

Желая ти само любов
и миг тъга не преживявай.
Щом за мен не бе готов,
на друга обич сега се наслаждавай.
Пази я, грижи се и почитай, ...

Помогна ми в горчиви дни
и теб не ще забравя нивга –
възвърна моята усмивка,
съзрях пред себе далнини…
...Какви ме чакат бъднини, ...

Кестените плачат пожълтели,
есента се спуска над града.
Ветровете гонят полудели
облаците в сини небеса.
Цветовете колко са красиви! ...

Поетът има си герой-
лирически се казва той.
Чрез него той Ви забавлява
заради някаква си слава.
Героят, готин или лош, ...

Тъй тихо заромоли...
май никой не разбра,
кога и заваля!.
Дойде за малко...
Уж , да напои земята, ...

Кое е независимо, бе хора?
Животът е зависим от пари,
от клюките зависи буля Дора,
а Жельо от пиячка до зори.
Всички са зависими от нещо. ...

Дишаме трудно. Сякаш дрога
трови ни с всяка мисъл.
Може би пушим твърде много.
Или ни липсва смисъл.
Готвим се уж за роли звездни. ...

„Колко са, мамо,
звездите по брой?“ - „Чеде,
както мечтите!“

За всичко, казват, има си причина
и случва се с кармична свръхлогичност.
Животът е помитаща лавина
с подредба на "прецизна хаотичност".
А вярата, не е ли тя – упойка ...

Четвърта картина
Знакова среща.
Когато се насити и на това вълнуващо предизвикателство в живота си, фотьойлът успя някак си да се откачи от върха на кулата и отново да потегли на път. Не след дълго вече летеше над пирамидите край Гиза. „ Ех - помисли си той – така и така вече дъното ми е пробито, за ...

Нектар от ферментирало кокиче
под първите лъчи на пролеттта ,
събужда в тебе думите : " Обичаш
и някой друг до тебе на света!
А щом нектарът стане на вермут ...

Живот, живот - жесток плебейски възел,
от който гледа ме смъртта в очите.
И търси упор моят свят пронизан
от призрачния прицел на мечтите.

18.09
Аз съм твойто малко колело в твoят голям проект,
Няма да пиша на английски. Ще се опитам да стихоплетствам интимност на български,
В твоето око, обградено от звезди,
В твоето око обградено от нежност, ...

Герой съм в развлекателна сюита,
червените обувки си обух.
По улиците есенни се скитам,
на всички предразсъдъци напук.
Полата ми е черна – до коляно, ...

Във Божие светилище, насред площада -
(за по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...

Жената начало е и край във безкрая.
Жената създава, жената твори.
Жената, която живота дарява,
поете, възпей и увековечи!
Жената е раят, жената е огън. ...

Небесни колесници летят си нависоко
и чертаят тайно човешките ни бъднини.
Юздите дърпат здраво те на сетивата
и душите предизвикват към нови висоти.
За лудият им бяг и измерението тяхно ...

Дежурният лекар направи вечерната визитация в болничният комплекс. Хоспитализираните пациентки бяха добре. Стигна до родилни зали и му се обади санитарката от приемно отделение. Има родилка за приемане.
Още от вратата на асансьора чу креслив женски глас, който едва ли не се караше на кротката и опит ...

Мина много време, драги Джим.
Ти казваше, че хората са странни.
Повтарях си го. Думите ми станаха на дим.
(Повтаряш ли го много пъти - става вярно).
Сладка бе иронията в думите ти, ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ:НЕ СПИРАЙ В МЪГЛАТА!
Този ден си беше като всеки останал, просто работен, просто петък. Прибрах се в къщи, натоварих багажа на колата и потеглих . Беше рано, но вече притъмняло от падналата още вчера мъгла. Кой знае защо, си повтарях непрекъснато:
„НЕ СПИРАЙ В МЪГЛАТА!“
Път ...

Няма те, няма те вече...
(оригинал на български език, авторски текст)
…на улице холод
и тихо так, тихо,
любая слеза превратится ...

Много бавно. Камък по камък
една пътека градиш.
В права линия.
Тежко крачиш. И някак гръмко мълчиш.
Много бавно. ...

След съдебното заседание седнахме да хапнем в едно закътано ресторантче в Стария град на Пловдив. Беше есен, тъжна и мудна, листата капеха бавно – червени, жълти и оранжеви, а ние пиехме вино.
След като отказах на келнера да посетим свободната стая над ресторанта, колежката ми съобщи:
– Ще загубим д ...

Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
изгарях и от ревност, и от страст;
обичах ви тъй искрено, тъй нежно
дано ви друг обикне както аз.
А.С.Пушкин (превод:Г. Джагаров) ...