Живееше си щасливо един плъх в богат канал. Храна имаше много по количество и разнообразие. Каналът се намираше на луксозен булевард и в него се събираха ненужностите на няколко съседни квартала. Всеки от тях бе богат по свой начин. В непресъхващите канални води се срещаха отпадъци от месарски цех, ...

Прибрах се. Преди това нахраних няколко бездомни кучета в един от софийските паркове, което правя почти всеки ден от пет години. Снегът е прекрасен, особено в гората. Красив за душата и мек за краката. Слънцето едва прозира като малък блед диск отзад сивите облаци. Студеният вятър опъва кожата на ли ...

И ето го там, стоеше на последния чин, клатейки се на задните крака на стола, както винаги обичаше да прави, той си повтаряше на ум все една и съща дума- очерк, очерк, очерк и пак очерк. От всичките журналистически жанрове, не че ги познаваше много, защото за първа година учеше журналистика, май оче ...

По периферията
на шапката дъждовна
съм панделка
завързана с любов.
Дъга разтворена ...

Търся истина
в пътя
прорязан от остри завои.
Толкова пъти
ме загубваше ...

За малко
си помислих,
че си моя дом
и в теб
е настанен ...

Твоят поглед ме изгаря,
винаги ме гледаш мило,
а устните ти искам да докосна,
да те целуна,да забравя всичко!
Но това не трябва да се случва, ...

***
Аз търся лекарството, което
да излекува болката ми във сърцето.
В аптеките го няма – зная...
Пуста е малката ми стая. ...

Магия
Не вярвам на магии! Не! Ходя здраво по земята.
Но случи се внезапно, неочаквано, дори за мен!
Невероятно щедра и добра бе към мен съдбата –
срещнах теб! Бях мигом от стрела любовна поразен! ...

Огнен дъжд рабива на кристали,
вятър сух раздира се от плач.
Вечен сън с омайните китари,
тиха притча за любов и мед.
Щипка от безсмъртната рецепта, ...

Загубих тялото си някъде по пътя,
взирайки се в нощната тъма
с едничка цел - да мога да намеря
едната истина за теб и любовта.
По чужди пътища се лутах, ...

Пак се започва,
както всяка връзка.
Но не, ти си убедена,
че това е тя.
Този път ще е последната, ...

първа фурма
тя е като китайска ваза
(не знам от коя династия)
по вероятно от Мин
с хода на времето ...

Мълнии се сипят от небето...
Дъждът
плющи в нощта като порой,
изливащ се
по пясъка на времето, ...

И гордост, алчност, гняв и воля,
и дързост, болка и мечта,
и огън, дъжд, земята и праха,
и пепел, дим в устата на врага.
И злоба, злоба, злоба и тревога, ...

Стоя, а спомените стари ме обземат.
СТОЯ, а чувствата предишни пак морят.
Умри! - прошепвам аз трагично,
гори във старата вълна!
И детски плач в очите на палача ...

Нощ.Небе.Звезди.
Две тела и две души.
Мълчание.Тъга и власт.
Една любов пламтяща в страст.
Сладка болка.Плач.Вина. ...

Вълшебните думи
Вълшебните думи са много. Ние ги чуваме и използваме всеки ден. Дори и в един обикновен израз може да се крият дълбоки чувства, вълшебство.
Всяка дума е важна и магическа. Някой ще каже, че вълшебни думи няма ...

ПРОЩАЛНО ПИСМО
Прости ми, мила мамо! Прости ми! В мига, в който четете това писмо с баща ми, аз вече няма да съм сред живите. Догаря пламъкът на живота ми като свещ. Не мога да издържам вече! Искам да загасна тихо и повече д ...

Отива си, отива добротата,
изчезва някъде от нас...
Злоба носим във душата
до онзи, сетния си час.
Защо? Защо? Нима е нужно ...

Със писък приключи тоз тежък двубой.
Да скитам по пътища чужди аз спирам,
безпомощен поглед отправила-КОЙ
с горчивата глътка от вино изтривам.
В прахта ще заровя робско имане ...

Чудя се дали сега съм само аз сама.
Къде си?С кой ли си?
На коя ли сваляш пак звезди?
Дали си някъде далеч от тук,
сам самичък на света напук. ...

Загледа се в гладиолите, които снощи бе потопила във вазата. Разпукващите се една след друга пъпки по стеблата, приличаха на красиво разлистващи се пролетни мигове. Загадъчно и едва уловимото им ухание изпълваше стаята с галеща нежност, разливащо с топъл и свеж аромат по стените на мислите й. Тя сто ...

Защо не си отидеш?
Защо не си вървиш?
Навсякъде те виждам,
ти редом с мен стоиш.
В училище, във къщи - ...

Всеки един от нас се ражда свободен. Всяко малко дете е свободно да се радва, да играе и да прави бели. Ти се радваш на живота, възхищаваш му се, но в един момент всичко се променя. Веднъж навършиш ли пълнолетие осъзнаваш, че всичко което си преживял до сега, всички радости и неволи са били просто к ...

Една самотна вечер ме повика,
поех към правилния кът.
Слях се с мрака без да питам
-Грешка ли е този път?
Бродех, търсех и намирах. ...

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Първа част
Коварната болест бързо я повали на легло. С ужасяващи темпове се разпространи из цялото тяло. Вече не можеше да става. Лицето й придоби зловещ, жълто-черен цвят. Беше страшна, когато човек я гледа ...

ОКОТО
Проклинам родителите си затова, че са се запознали и събрали. Проклинам баща си, че е бил пълен боклук – пияница, побойник, грубиян. Проклинам майка си, че е била толкова загубена да се влюби в него. Проклинам най-крех ...

Над притворени очи
с букли лунни светлини,
вити сребърни лъчи
сме рисунък по стени.
До леглото ми седни, ...

Вълчица в глутницата
вие.
Луната с поглед
жадно
пие. ...

Хей, момичета с нощи по тетрадките
и училища завършили с копнеж,
защо съня и времето отлагате,
какво ви дава всеки нов куплет?
Не спирате да пишете във рими ...

СИН
- Татко, дай ми малко цифри!
- Моля?
- Казах да ми дадеш цифри – синът се ухили доволно и лукаво.
- Аха! Значи “цифри” искаш. Това означава “пари”, нали? ...

Не искам и трохичка да остане
върху трапезата, която ще ти сложа.
До дъно ще изпием пълната със вино кана,
със залъци ще обереме соса.
Когато глад и жажда утолиме ...

Замисля ли се за живота на хората все ми се струва, че той е театър в който участваме всички. Всеки човек е артист в театъра на живота и изпълнява роля, която е изпълнима единствено и само от него. Никой не може на сцената да дублира някого сполучливо или да заеме изцяло неговото място. Театърът на ...

И защо не е добре да си “мъничко подъл” и богат? Какво му е хубавото на това да си гладен в името на едната честност? Честност, която така или иначе никой не оценява...
Цял живот съм била честна, справедлива, добра, толерант ...

Още пазя спомените живи,
за морето и за нощите красиви.
Очите ми рисуват приказни картини
за залези - мечти недостижими.
Още пазя в сърцето си печата ...

Има много подредени дни
и такива с хаос истеричен.
Има дни, в които не върви
и се чудим на късмета си себичен.
Нагласени газим във вода ...

Ако някой ден те намеря обесен
на далечно сиво безплодно дърво,
с въжета овързан от болка и плесен,
със зъби да стискаш последно писмо -
ще знам, че сънувам – така не е редно ...