1.
Пясъчна сълза,
капка тишина.
Очите
стомни са - ...

Ревнувам те понякога ,
но е приятно
усещането да те губя...
Обичам те и мисля си,
как цялата ...

Нощта се е побъркала
в усещане за допир нереален.
Навярно съм те търсила,
а ти дойде в безумие реален.
Изпълваш ме във мислите, ...

Когато някой се опитва да опише битието на Бога, той обикновено цитира различни източници, според едни от които “Бог е вътре в нас”, според други - “Бог е във всичко”, а според трети - “Бог е непознаваем”. Някои определят (по-точно отграничават) Най-висшето с “Не това, не това…”, като по този начин ...

ТУРИСТИЧЕСКИ СЪБОР НА х.”КАВАЛИЙКА”
Над хижа „Кавалийка”
бял облак лети.
Под небето ведро утро
в простора трепти. ...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
(на моята любима приятелка Славка Карова-диригент на хор „Еделвайс”)
С глас и име на славей
влюбена в песента
застанала пред певици-пойна птица ...

ПИРИН-РИЛА
Сутрин сипне ли зората
с огнени зари
Пирин вдига си челото,
Рила търси със очи. ...

Уморена съм...
От тебе ли,
от дните ли?
Не зная!
Дали е слънцето виновно, ...

Земята е изблещила очите си
и жадно е протегнала треви.
Плътта й е напукана и кървава.
Ранена е, а все мълчи, мълчи…
Осъжда ни жестоко днес земята. ...

Новото "Ние"
Вятърът се носи със мълвата,
огънят вирее със шума.
Празното запълваме с тревата,
пазим крепостта си във града. ...

Не те разбирам!
Може би и ти не ме разбираш?
Целуваш словото и всяка сричка,
като безценен дар събираш.
Пред него падаш ничком ...

Мечтата за тъга
Стоя в претрупаната стая
с излишни, немодерните неща.
Стоя, а сякаш мен ме няма
в пространствената ни вълна. ...

Познах те сред пътеките безкрайни
във спомена на вечна самота
и влюбих се във теб самата
познала те съдбата... усетила страха.
Макар и неразбрана за повечето хора, ...

Мотивът – това е вътрешна подбуда за действие, свързана с някаква потребност и
прояваваща се в динамична насоченост на поведението. Следователно мотивът и
потребността са тясно свързани, взаимозависими . За да има нужда, преодоляване
на липсата на нещо субективно или обективно необходимо, трябва да ...

Надеждата е минзухар - гори в полето на душата. Необятната... И нито вятърът или сезоните, като ръка могат да го угасят. В душата ни градина минзухари.

В един единствен миг
съзирам
богатство по- голямо
от цялото съкровище
на Соломон. ...

Няма да позволя да ми го отнемеш
чуваш ли, няма!
Няма да позволя да ни разделиш
и в това няма даже капчица измама!
Няма да позволя да навлезеш в живота му отново ...

По коловози от чувства,
пътуваме с експрес във първа класа.
Семафори от светила,
съзвездия са в картата на сетивата.
С едно премигване в очи, ...

Господи,
колко дълга нощ.
И това пълнолуние...
Бездушна кръглата луна
блести като прожектор. ...

Мисля си за теб
и умирам бавно -
без лек!
Любовта ти за мен е
като чаша с отрова, ...

Защо избягах?
Защо изгубих себе си?
Тогава те обичах,
а сега ми трябва
прошката ти....... ...

Рекламите разтварят свойто цвете
над вече празния перон.
“Вратите се затварят…Отстъпете..”
Сълза пътува в първия вагон.
Без пътеводното небе, ...

Китчето Холи живеело в далечния син океан. Плувало нашир и длъж и опознавало големия свят. Много често по голямото и гладко гръбче на китчето кацали уморени чайки. Те му разказвали истории, видени по бреговете на океана, а Холи слушал и мечтаел да види чудесата на сушата.
-Кое е най- хубавото нещо, ...

Отпих си глътчица вода
от извора на спомените
детски
и цъфнаха в душата ми
цветя. ...

Ще помня винаги очите ти блестящи
и споменът за тебе вечно ще гори.
Ще пазя спомените винаги изкрящи,
не ще забравя болката дори.
Ще пазя спомена за времето, когато ...

Оставих те
Обръщаш се- и всичко се стопява,
оставаш сам и вече те е страх.
Преследвах те през всичко лунно,
през слънцето, през ледния екран. ...

Опразнената ни душа
Умората разгражда сетивата
и болката гъмжи във такт.
Огън вие в празнината
и вятърът свиреп шепти. ...

По улицата тясна,
прегърнати един до друг вървим.
А мисълта от ясна,
по-ясна се разгръща. Уж мълчим,
но всъщност ...

Тя неотклонен страж е на душите наши.
И като сянка вечно ни следи.
Със мрачния си облик все ни плаши.
С присъствието си наблизо ни гнети.
За вярващия е представяне пред Бога. ...

Смъртта дойде, без дори да попита.
Взе живот, който не беше готов.
Взе душа, която не биваше да отлита.
Дори не я попита за последният й зов.
Смъртта дойде без прдупреждение. ...

Въртележката така се завърта понякога, че заставаш на противоположната страна и се питаш как, по дяволите, стигна там?! Знам отговора много добре – в търсене на нещо ново и различно, в опити да запълня една празнота, която неизменно се появява при всеки – рутината. Като рутинна проверка рано сутрин ...

Недей пита коя съм аз,
нищо, че сърцето ти с мен е заразено.
Недей изрича думите на глас,
когато не си ги мислел сериозно.
Недей ме сравнява с другите жени, ...

С дъх на лято,пясък и вълни-
безспорно нещо, което си отива.
Оставаме единствени, сами.
Мечти и спомени в едно се вливат.
Забравените мигове изплуват. ...

Във храма тих пристъпвам плахо,
запалвам свещ от друга свещ.
Ръце преплитам в мрака,
загледана във погледа горещ.
Аз моля Господа да те забравя. ...

Звездите се подреждат
загадъчно
и чародейно
във многомерната координата
на живота - ...

Направих всичко, за да те забравя.
Внушавах си какво ли не дори,
но мисълта за теб не ме оставя
и все така ужасно ме гори.
Припомнях си софизми и максими, ...

Една китара звънна за последно
и струните се свиха в колапс.
Прегракнаха гласчетата им медни,
до скоро пели рокендрол и валс.
Увиснаха, загубили опора, ...

Знам, че трябва да спра,
но после как ще мога да
продължа.....напред....?
Полудявам като си мисля
за теб.............за нас.....! ...

Прегърни ме силно...нощта е самота.
Погали ме...някъде навън вали.
Целувай ме...докато спя.
Ела...във мене се гушни.
При другите не ходи, ...