Среднощна молитва. Стоя на колене,
към Бога протягам и двете ръце,
ти сливаш се с Бога – богиня пред мене,
засмяна, желана, с чаровно лице.
О, дъще на Бога – на тебе се моля, ...
В някои от тежките ми дни,
когато към леглото съм неволно прикована
и часовникът часът след час реди,
заслушвам се в отвънкашната хорска врява.
Ядно слушам как с пискливи гласове, жени ...
Капки силуети, изобразени чрез червен вечерен тон,
въпреки сивотата, взета от тълпите и живота,
хиляди отпечатъци, издълбани в ранен пролетен фон,
и въпросът "Можем ли да досегнем времената?
Докато отново не се срещнем по същите стари улици, ...
Издъхна във алени пръски деня,
по небето разля се мастилно петно
и ето с убийство роди се нощта –
изчадие древно, безмилостно, зло.
Леден вятър посече тревите ...
Направи крачка Лотъхел назад,
обърна се и тръгна към вратата,
но в този миг гротескният парад
завърши с шум, пронизал тишината.
Два погледа, елмази на честта, ...
Тя е различна, назад се дръпнете,
листа ви розов - ще го прогори,
гривата вее и спори с мъжете,
гони Михаля от мрак до зори.
Грим не си слага, червило - напролет, ...
Потъвах във морето на пространството
и давех се в безумни часове.
Вървях по релси - спомени опасни -
на дъното на тъмното небе.
И гръмотевици от мисли тайно ...
Ти искаш да си тръгнеш, добър път!
От безлюбов разбрах, не се умира.
Усещам те, за бягство си готов,
не бих могла и да те спра насила.
Не е любов каквото ми предлагаш, ...
Ти не успя да ми влезеш под кожата.
Няма време за бавно проникване.
Малко преди да подостря ножа си,
с кадифен взлом ми събра молитвите.
И сега ми препускаш из вените, ...
Умира вятърът в пустинята от мисли...
Ограбват птиците последните зърна на лятото...
В изсъхнало дърво полагаш мечтите си...
Кристална вода жадуват корените...
Прегърбени сенки те обграждат завинаги... ...
Размирно време, болест, карантина,
безверие, безпътица и страх.
Април наместо пролет ражда зима.
Възкръсва не спасение, а грях.
А Господ Бог отново ни прощава. ...
Недейте да рушите тишината,
безсмислените думи нямат стойност.
В безмълвието има нещо свято,
от много думи лъха непристойно.
Хармонията винаги е тиха, ...