По мръкнало – преди да съмне
Да ме приспиват песни на щурци.
И да флиртуват с мен звездите нощем.
Ти - надали, но Бог ще ми прости
за сънищата, еретично-пошли. ...
Колко дена мълчаха, гузно, страхливо - не знам,
като хора без съвест, без чест и без срам.
По партийна поръчка мълчаха от КАТ,
а виновният въобще не бе споменат.
После разбра се като в лоша шега, ...
Търпеливо затварям очи.
Правя опит да дишам спокойно.
А душата буквално крещи.
Скъпи, останали са ни само спомени!
Бяхме два свята, събрани в едно. ...
С НИЩО НЕ ЗАМЕНЯЙ
Свят, ти не веднъж си полудявал...
На приливи и отливи се стремиш
старите си клетки да обновяваш,
пременен, все напред да вървиш. ...
Мед купя ли си, туй е еднозначно –
че ще е от магарешки бодил.
“Защо ли?”, питаш. Толкоз е прозрачно! -
Да ми напомня с тебе че съм бил.
Не бидейки ни Марко, ни пчеличка, ...
Усещам силна тръпка по цялото тяло,
щом до мен застанеш ти,
толкова зашеметяващо действаш ми,
като погледна твоите красиви очи.
През призмата на любовта поглеждам, ...
Да мога да си купя свобода,
пък нека е дори след сто години,
и през глава да хукна от града,
във който моят тъп живот премина.
Да спра да плащам сметките за ток, ...
Майка над гроба на сина си плаче,
след като автобусът се обърна.
Той на тринадесет години едва е,
а повече нивга няма да се върне.
Седемнадесет души, ще си спомним ли за тях, ...
... пламъчета по клепачите на тъжните снежинки...
🇧🇬
... пламъчета по клепачите на тъжните снежинки...
Или: Как се погребва Луна...
"Може ли един пламък да се извива в друг?"
Мирабай
Мъжът, който прави дъжда - заваля. ...
Обичаме ли с душа - сме светли и добри.
Помежду ни не избуяват, не цъфтят лъжи.
В градината на добрия градинар - казват,
не никнели троскот и магарешки бодили.
Самадхи
Защо напускаш ме? Къде си тръгваш?
Със теб споделях моите мечти.
Аз искам още дълго да прегръщаш
мен, с галещите слънчеви лъчи.
Ти трябваш ми сега, как да те пусна? ...
Синьото огледало се счупи –
бях си го купила срещу уроки.
Красота нова кой ще ми купи
и ще ме пази от замъци с хурки?
И ще заспя пак за сто години – ...
За любовта ни няма да ни хвалят!
Венеца трънен вместо туй ще сложат!
Не ни е нужна тяхната похвала!
Да ни оставят само, ако може!...
Да ни съчувстват ли?!...Недей да вярваш!... ...
Останахме един във друг - ками забити,
в една вековна и бездънна празнота.
Извади ли ни бог ще рукне скритото
и под руини ще ни погребе света.
И страшната си тайна ще я носим, ...
Една любов остава най-последна –
последната не знаела прегради.
Потърсиш ли следата и́ „безследна“,
ще блесне насред звездни водопади.
И колкото звездите на небето – ...