Poesía de autores contemporáneos
Искаш ли да плачем 🇧🇬
С тебе чак до сутринта
И само тази нощ
Да бъде тежка
но да бъде наша ...
Рождество 2 🇧🇬
Всички знаят: " Тая нощ е свята. "
И не се побира в два-три стиха
вечната любов и добротата.
Най-смирено огъня ще стъкнем. ...
Красива си когато спиш 🇧🇬
след диви бури укротена.
С дъхът си в моя се топиш,
пълзиш по крехките ми вени.
А, аз в самотния ти сън ...
Моята зима 🇧🇬
Моята зима е тиха.
Покривите с белите калпаци -
уморени старци на късна седянка.
Пушат с лулите си - комини, мълчат ...
Сетно слово 🇧🇬
и имах вяра в нашата съдба –
дори сега сълзите ми да триеш,
аз вече съм останал без душа.
Мълча и ме издигат светлините, ...
Слава 🇧🇬
Ах, за нея всеки дава
Свой живот, свойто здраве, своя дар
В процеса всеки губи своя чар
В процеса всеки губи по част ...
Къдрава душа 🇧🇬
търся познато лице,
сякаш съм се разхвърлила
из всички тези домове...
ненужна, ...
Напрежение 🇧🇬
От студ очите й подпухнаха.
И погледът й потъмня.
А раменете се отпуснаха.
От безнадежност онемя. ...
Рождество 1 🇧🇬
стърчи столът смешно край пищната маса.
Търкаля се шеметно бързо животът –
гирлянди и звън – многоцветна украса.
На празника светъл, навръх пиршеството, ...
Всяка обич болка ражда 🇧🇬
превърнала сърцето в лед.
Да няма болка, да не страда,
за да продължа напред...
Всяка обич болка ражда, ...
Моя бяла зима 🇧🇬
Скъпа наша си любима
Снежна тъй красива зима
Как те чакам и обичам да те има
Скътала в себе си картини ...
Катарзис ни е нужен 🇧🇬
Но този егоизъм подкопава всякакви устои.
Всеки за велик се мисли, но кой е съвършен?
И как да наречеш живота си спокоен?
Затваряме очите си за чуждото нещастие. ...
Сливане 🇧🇬
прегърна тихо нейната душа,
очите ѝ потънаха дълбоко в моето
и сляхме същностите си в една!
Жени 🇧🇬
До болка непознати
Тайни в пазвата си скрили
Силни, властни
Над мъже сърцати ...
Правилният човек в грешното време 🇧🇬
но никога не съм съжалявал за това,
което е било, съжалявам единствено
за това, което можеше да бъде.
Съжалявам за това, което можехме да бъдем.
Усещам болката ти 🇧🇬
бездната в сърцето,която липсата роди.
копнежът да протегнеш длани
и да докоснеш с трепет тялото, лицето.
Спри! Чуваш ли? Така боли! ...