Усещам болката ти,
бездната в сърцето,която липсата роди.
копнежът да протегнеш длани
и да докоснеш с трепет тялото, лицето.
Спри! Чуваш ли? Така боли! ...
Накъде съм тръгнала не знам,
напред се нося по вълните,
човек човек познава само сам,
а разпилява бриза в календара дните.
И мога ли да ви разкажа в мен ...
Цинично ли?По скоро е практично носенето на чорапи с чехли,допълват ги повдигнати над пъпа анцунг и характер бъкан с мурафети.С нокторезачка в джоба и ланеца на неизмита шия,това бе образът на БГ мачото със дрехи без намеса на ютия.
Но въпреки това по него време мяркаха се истинност и романтици,а се ...
Потънала в дълбоки преспи, отново търся те с очи. За теб изгарям и милея. За теб скитам в безлюдните поля. Отдавна ти замина, но надежда в очите ми блести, че аз отново ще те видя, тичащ бос по безкрайната трева. Да се смееш, да бъда твоята вечна светлина...
Обръщам гръб на дребни слухове,
на всички лицемерни порицания,
до днес се вслушвах в малки умове,
подхождащи към мен с възклицания.
Житейският си пъзел аз ще наредя ...
Коледа дойде. Похлопа на вратата.
Отворих й, ала тя заплака.
Къде са всички - скоро ме попита.
Очите ми, тъгата - не успяха, не скриха.
Животът ни разнесе - бързо й разказах - ...
Нощта е тиха, нежна, бяла и красива,
за да видя точно Теб очи затварям.
И думите подреждат се в молитва,
писма родени във сърцето ми разтварям.
В тази нощ не искам нищо друго, ...
За тези, които са вечно в сърцето,
които са с нас и в най-трудния миг.
Които щом зърнем, ни грейва лицето
и звън от камбана е техният вик.
За тези, които са нашата болка ...
Пленително тази нощ светят звездите,
мелодия нежно звучи във душите,
елхата, окъпана в злато, блести
и Коледен дух във сърцата трепти.
Прекрасна магия в нощта се вселява ...
Бъдни вечер е светло начало
в този свят от недъг ослепял.
В този свят от греховното цяло
взел причастие, родом от кал.
И съзирам прилежно постили - ...
Птица плаха в гнездото си се скрила...
отчаяно с крила, гнездото си укрива...
невярваща, че за доброто, лъжовно са
продали не само собствените и раздели.
А хишници да... колкото си щеш!? ...
Каква съм аз? Престорено добра.
Грешите! Душата ми е крехка и ранима.
Протегнала бих винаги ръка
и за един човек съм истински любима.
Сърцето ми не е крайпътен хан. ...
Глухонеми стени го обгръщат отвред
и пленена от орис надежда
пали огън в душата – невръстна наглед –
за да може без страх да проглежда.
Колко липсва му дом с глътка чиста любов – ...