Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Какво ни чака зад завоя там 🇧🇬

По картата ни като мравка лази
кола, поела на далечен път
с надеждата съдбата да я пази
от състезатели, що покрай тях летят.
По пътища, где нявга с волски впряг ...

Огнян_Железов

Poesía » Civil

2024-08-24T11:04:59+03:00 513

Раздвоение 🇧🇬

Р А З Д В О Е Н И Е
Не виждам огромен,някакъв смисъл,
толкова нахъсано да продължавам,да пиша.
"Да,ама не",замислено,си понякога викам
и продължават да се нижат моите четиристишия... ...

krasio0109

Poesía

2024-08-24T10:53:01+03:00 251

За студените хора 🇧🇬

Аз съм от оная порода,
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат. ...

ЖивкоДелчев

Poesía » Verso libre

2024-08-24T10:47:12+03:00 384

Между вчера и никога 🇧🇬

Къде изчезна кърпата,
лежаща върху коленете ти?
Днес сякаш малко по-объркано
блуждае покрай тебе времето.
Къде оставих кърпата ...

Клиничният

Poesía » Filosófica

2024-08-24T10:37:49+03:00 617 4 7

Атлазена сплитка 🇧🇬

АТЛАЗЕНА СПЛИТКА
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2024-08-24T09:49:52+03:00 492 1 5

* * * 🇧🇬

Събудих се усмихната. Защо ли?
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Del paisaje

2024-08-24T08:10:00+03:00 378 3 3

Imagine 🇧🇬

IMAGINE
... събрах ти седем кестенчета, мила, че да ти шушнат тихичко зимъс,
когато ревне зимната годзила – и няма жив човек околовръст,
четвъртото е малко наранено – от сблъсъка му с мокрия асфалт,
но тихо му изпях „Imagine” с Lennon, докарах го дори със твоя алт, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-08-23T21:34:46+03:00 283 3 1

Колко са 🇧🇬

Понеже сме южняци- тарикати,
намират се за всичко оправдания:
със робството , с червените примати,
с погрешните разчети и послания...
А всъщност сме народ от пияндета, ...

DID77

Poesía » Civil

2024-08-23T21:29:41+03:00 652 2 1

Пресътворява 🇧🇬

Една любов в сърцето ти отседна -
за кратко уж, но да си тръгне - не можа! -
Една любов - гальовноненагледна! -
Защото ти молитвено я задържа!
Една любов сърцато те окриля ...

rhymefan

Poesía

2024-08-23T21:28:50+03:00 378 1

Между стрелките 🇧🇬

Сребрее звезден песъчинков гланц,
с елмазен блясък облепил небето.
Прохлада идва като във каданс
издуваща в платно пердето.
Отплава корабът на мисълта ...

Елиза13

Poesía

2024-08-23T18:03:53+03:00 539

Дух в мъглата 🇧🇬

Виждам те в прозрачната мъгла –
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...

Konstance

Poesía » Filosófica

2024-08-23T18:03:17+03:00 865 5 19

Нестинари 🇧🇬

В ума ми плахо настани се,
но не си тръгваш от него.
И в душата ми влезе така,
и в едно със твоята сля я.
И високо, високо полетяхме, ...

Kalia1117

Poesía » De amor

2024-08-23T18:01:54+03:00 777 2

Да те покажа любов 🇧🇬

Как да те напиша любов,
листа изтърка се вече.
За рисунка съм готов,
но няма я дарбата в мене.
И ако трябва да те изпея, ...

СВОБОДЕН

Poesía » De amor

2024-08-23T17:22:11+03:00 527

Въртележка 🇧🇬

В Ъ Р Т Е Л Е Ж К А
Царичина, Ванга, Елисавета Логинова,
Лонгин от Голгота, а на кръста прикования Господ –
въртележка многовековна, сбрана в едно мигване
във Вселена Безкрайна, пращяща от Мощност... ...

krasio0109

Poesía

2024-08-23T17:21:15+03:00 267

Печални, светли и добри 🇧🇬

ПЕЧАЛНИ, СВЕТЛИ И ДОБРИ
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...

Валери_Станков

Poesía » Del paisaje

2024-08-23T13:49:25+03:00 416 3 1

Перспектива 🇧🇬

Нима пак щастието илюзорно,че хоризонтите са живи,
ще измами души себеподобни,щом носи залези красиви?
В нощта,преди отново да съмне:звезди греят тревожно...
Нима неизвестното ще отмъкне светлината възможна?
И само прехласнатите поетите,ще ни обещават утрото ...

Ranrozar

Poesía

2024-08-23T13:23:35+03:00 512 1 2

Животът 🇧🇬

Животът
Животът е любов
в безкрайна смърт;
откопчиш ли се,
връщат те вълните ...

inakrein

Poesía » Otra

2024-08-23T13:15:12+03:00 592

Ще ме познаеш ли 🇧🇬

Все същото си, мое море-
примамливо нежно, могъщо сурово,
но вече аз не съм онова дете,
ще ме познаеш ли, щом срещнем се отново?
Все тъй вълните ти са синя свила- ...

Anushka

Poesía

2024-08-23T13:12:56+03:00 694 1

Търси се Армагедон 🇧🇬

В каква лакомия пословична
е потънал човешкия род!
Обвинява животни - в чудовища,
а душата си храни със зло...
И пирува, вторачил се в чашата, ...

diesto

Poesía » Filosófica

2024-08-23T13:10:07+03:00 740 1 2

Животът на последното щурче 🇧🇬

Нарамил слънцето на загоряло рамо,
закътал сенки от делфини, весел смях
си тръгва август. Раковини има само
и светла обич му напява тихо в тях.
За миг поспира се, поглежда малко вяло, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Del paisaje

2024-08-23T08:47:08+03:00 553 2 2

Утро във Варна 🇧🇬

УТРО ВЪВ ВАРНА
... а варненският ден започва в пет,
поне за мен – на пейката позната –
с парче сапун и ножчето „Gillette”
клошарите се бръснат на чешмата, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-08-23T07:52:06+03:00 437 5 2

Колко пъти 🇧🇬

Колко пъти
Колко пъти се влюбвах във тебе –
във очите ти с цвят на сапфир?
Заблестели във синьото време
и донесли в душата ми мир. ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

2024-08-23T07:42:20+03:00 404 1

Към моя месец 🇧🇬

Топлината се бори с птичия смях.
Тишината неистово пари.
Аз под сянката знойна за минута се спрях-
предложих им преговаряне...
Борбата си беше жестока война. ...

valiordanov

Poesía

2024-08-23T07:41:46+03:00 461 1

Летни мигове 🇧🇬

Лятото с морето свири,
изгревът оставя дири–
розови и после златни
в нежна лятна необятност.
Търся те и те намирам, ...

zelenaradost

Poesía

2024-08-23T07:41:07+03:00 536 1

Фиаско 🇧🇬

Пожар в сърцето ми вилнее,
душата моя пламъци разпалва,
като дървета в огнено фиаско,
догарят дните в това горещо лято.
Горещо е, но не защото е топло, ...

Valentime

Poesía » De amor

2024-08-23T07:39:53+03:00 599 1

Безвремие 🇧🇬

мисълта се гмурка;
слънцето е прикрепено
за небето

vitality2

Poesía » Formas orientales

2024-08-23T07:37:22+03:00 548

Сенокос 🇧🇬

Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата, ...

ЖивкоДелчев

Poesía » Verso libre

2024-08-23T07:36:01+03:00 763 1 5

Може би 🇧🇬

Дали ще трае цяла вечност аз не знам и
кой знае всъщност колко трае вечността?
Но любовта е стара скитница и мами,
звезда че съм. И пак ме кара да блестя.
С лъчите изковавам нежни, златни рими ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-08-22T23:46:48+03:00 374

Младост 🇧🇬

Трепет, страст, въздишка и... небе,
поглед вперен в танца на светулки.
Допир, топлина, едно сърце,
в ритъм виртуозен на цигулки.
Две тела пулсиращи в едно ...

natiii

Poesía » De amor

2024-08-22T23:33:05+03:00 456 1

Брегът 🇧🇬

Когато вечерта се плъзне - мокра,
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска - ...

Петър1

Poesía

2024-08-22T22:31:22+03:00 893 4 9

Прелюдия за още 🇧🇬

Рано ми е
да те обичам огнена
и вятърно категорична,
в рехава шума заровила
луди котета до ушите, ...

RainaVakova

Poesía

2024-08-22T21:52:49+03:00 652 2 6

Разкажи ми за снощи 🇧🇬

Любими, разкажи ми за снощи!
Беше ли нежен, в обичта разтопен?
Чувстваш ли нейния дъх по челото си още
и поглеждаш ли в спомена развълнуван, смутен?
Разкажи за очите й и косите не мои, ...

АлисЛарк

Poesía » De amor

2024-08-22T21:51:22+03:00 551 1

Където спят душите 🇧🇬

Кога ли ще се съмне?
Нощта е мъртво тиха,
студено неприветлива,
и слепи са браздите на синята луна.
Градът в заблуда спи, ...

stihotvorenieto

Poesía » Filosófica, Civil

2024-08-22T21:50:00+03:00 597 2 8

Тишина 🇧🇬

Колко е тихо. Колко са тихи
мисли и чувства, и хора;
хора без чувства и хора без мисли,
свят без стени и подпори.
Бездни, простиращи поглед сиротен, ...

Клиничният

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2024-08-22T21:48:16+03:00 490 2 3

Несправедливост 🇧🇬

Един удря и му прощават,
друг подава ръка, която забравят.
Бутат, блъскат и крещят,
такива на опашки трудно се редят.
Постоянно те обсъждат за външния вид, ...

bubulinabe

Poesía

2024-08-22T21:46:21+03:00 461

Софийска вечер, котка и врабче 🇧🇬

СОФИЙСКА ВЕЧЕР, КОТКА И ВРАБЧЕ
... това не беше просто котарак,
направо бе убиец безпощаден! –
след скока му в убийствения мрак
врабчето кротко Богу дух предаде, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-08-22T11:46:29+03:00 331 3 3

(Не)възможности 🇧🇬

Имам един черен куфар, който разнасям навсякъде с мен.
Наричам го "Ами ако."
Все вадя нещо от него и разказвам.
Ами ако ти бях казала.
Ами ако бяхме се обичали. ...

Npoetry

Poesía » De amor

2024-08-22T11:36:39+03:00 458 1 3

Все гледах друг 🇧🇬

Седиш сам и ме наблюдаваш
излизам и не мисля
за теб.
Дори не знам за твоята
любов ...

honesty

Poesía » De amor

2024-08-22T11:33:28+03:00 555

Морска шир с розово лице 🇧🇬

Лятото разпери
слънчеви ръце,
морска шир намери
с розово лице,
а под него синьо ...

zelenaradost

Poesía

2024-08-22T11:31:48+03:00 414

Все още дишам 🇧🇬

Щом се свърши въздуха в мене,
някой тъжно ще пита - кога?
А въпросът през цялото време
бе - защо съм живял досега?
И какво на света съм донесъл? ...

diesto

Poesía » Filosófica

2024-08-22T11:30:42+03:00 651 1