СПОМЕН ЗА БАБА И ДЯДО
... крее в паметта ми слаба огънчето отпреди –
дърпа баницата баба, дядо стар чибук кади,
кончето пръхти във дама, кротко хрупа си сенце,
и – от полога със слама крадвам си едно яйце, ...
Вече вее хлад и мраз.В парламента се говори
повече за Дядо Мраз,а за Коледата спорят!
Липсват някакви пари,а бюджетът е на ръба!
Депутати огън ги гори:"за народа все тръбят,
че народът им дължи благодарности безброй"! ...
В годините неволно се променяме
забравяме във себе си мечтата
Завъртат ни безбройни отговорности
Поглъща ни за дълго рутината
Но там дълбоко в нас нали е жива ...
На доктор Росица Лолова
Крадeц безпощаден оказа се ти!
Промъкна се тихичко в мойте очи.
Отказа ме рязко от много мечти.
Къде сте надежди, къде сте лъчи? ...
Живее някъде дълбоко в мен
най-дребничкият рицар на земята.
Той с мелници воюва всеки ден
и плащ от думи нощем се намята.
Той коня си възсяда като мъж, ...
Подарявам усмивки, а нямам такава,
имам само рисунка на нея.
Шут съм, с който всеки се забавлява -
Искаш ли и теб да разсмея?
Виждам, вече се смееш, да, добър съм в това - ...
Една врата в нищото останала...
между каменни дувари от нехайство разрушени,
а разрухата последвала е от вечна слава,
изкуствено почетена от поколение кретени...
Там сред хълмовете в тишината на балкана ...
Обични дядо Мраз, нали ме помниш?
С луничките, Олена от Херсон.
За мъничко останахме бездомни,
но ти ни подари във Варна дом.
Сега в Украйна, моля те горещо, ...
Времето е оплело спомените ми в конци,
играейки си с тях като с марионетки.
Това, което някога смятах за истина,
се оказа сянката на една така силно желана реалност.
Раздялата ни беше по-дълга ...
Всеки ден е репетиция... все по-непозната.
Този изпитен маратон, е тест за духа и сетивата.
На края на една нелека година, много от нас са изгубени.
Други гонят следата с информации луди:
" Всичко ще ви отнемат, даже собствените ви мисли! ...
Казваш ми че съм мръсник...
Като ме погледнеш трепери въздуха...
Защото палиш огън в съзнанието ми в мисълта ми...
Жадувам за теб за горещото ти тяло...
И защо да е грях да задоволяваш нуждите на тялото си... ...
НАРОД БЕЗ МИНАЛО И ПАМЕТ
Спокоен град. Дори ченгета няма. Живот като по ноти тук върви.
От дъжд на вятър турска мелодрама в Канал -1, по NOVa, в bTv.
Народът е доволен, сит и весел, във МОЛ-а шпек салам напазарил.
Не ще да протестира тази есен! – ще си мълчи и в идния април. ...
Все още ми е рано да ти пиша:
под твърде стройни рими те заривам,
през твърде ясни думи те издишам
и не докосвам прежда от коприва.
Но ти се появяваш все по тъмно ...
В 3 часа през нощта, не спя, а гледам тавна.
Стоя и си мисля ...
Това ли е любовта....
Непостоянна, вечно изменчива...
В единият миг нежна и топла, обгръщаща с уют и спокойствие.... ...
Ведър поздрав, мъничка усмивка,
колко повече му трябва на човек?
Напук обаче сякаш гипсови отливки,
намръщени сме все и няма лек.
Виж, ако си цакал някой будала - ...
Кьошетата ми винаги са пет и
в най-тъмното животът все ме тика,
че писнало му, казва, от поети,
а всъщност сме си лика и прилика,
той хладен все – аз огън съм и жупел ...
ПРОТЕГНАТА ДУША
... и мен сланата вече ми попари безсънния лирически герой,
изхвърлих пет дузини календари, и ни един от тях не беше мой,
и всеки ден с надеждица натискам молива си на празния бял лист,
приел докрая смислите на риска да мина през света добър и чист, ...
КОТАРАЧЕТО МИ ШУШИ
... котето пред магазина с гранулирани храни,
зимата – когато зина, то при мен се подслони,
чехлите ми щом подуши, и забрави що е студ,
и в таванчето ми с Шуши настани се мил уют, ...
Изглeжда е намeрила убeжище
кристалната решетка на душата ми.
В графитената същност на съдбата ми –
не искам да съм хорското посмешище.
Не ми е диамантена породата. ...
Танцувай с мен преди да дойде края.
Отвън вали, а аз дори не зная.
Безмълвен съм- в очите ти е рая
потапям се и плувам до безкрая.
Любов струи леда ми се стопява ...
От четири години съм на Далчев,
безшумно-архивирани във сенки.
С безсъници и котка за другарче,
останали след "правилни" преценки
Трудът си примирявам го обилно, ...
В някакъв друг живот съм писала стихове…
И разкази в някакъв друг живот съм писала…
В някакъв друг живот имах приятели и роднини…
И в някакъв друг живот плаках много за тях…
И си разкъсах сърцето в друг живот… ...
Самотен мъж прането си простира –
ред дънки, ред фланели и бельо.
Неделя е. Край тихата квартира
денят подкарва вехто колело.
А вятърът зад ъгъла го дебне ...