Poesía de autores contemporáneos
За лошите хора 🇧🇬
студът гнезди във тях гнезда.
Без жал, без смях, без светъл зов,
стоят във бездна. Без любов.
Очите - празни, думи - зли, ...
Молитва за бялото облаче 🇧🇬
... живея в бяло облаче, което по цял ден обикаля над света,
понякога се спира над морето или хвърчи над летните жита,
на неговото светло ръбче сядам и гледам отминаващия свят,
туй облаче с душица белобрада на мене ми е повече от брат, ...
Тръгвал ли си 🇧🇬
когато от страх кожата настръхва?
Загърбвал ли си себе си,
за да бъде друг щастлив?
Борил ли си чужди страхове, ...
Снопче Светлина 🇧🇬
… аз благославям всеки земен миг, във който Бог ми даде да живея –
посрещам всеки изгрев с „Чик-чирик!“ – или си грача с чайките на кея,
тропосвам по напуснатия плаж – побратим на безсънните мелтеми,
със тях натрупах доста трудов стаж – да пишем оди, стихчета, поеми, ...
В облаците от цигарен дим 🇧🇬
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...
Коледа 🇧🇬
Един след друг прозорците угасят...
Надеждите от раклите измъкват
сънища, в които ни унасят.
Повеждат ни по пътища незнайни ...
Не си струва 🇧🇬
Да се приеме трябва.
Своя свят да изгради
Човек е нужно.
Към предметите ...
Вярвам в ръцете си 🇧🇬
Потя се от въпросния кошмар.
Рядко се усмихвам, често мисля,
а всяка мисъл е жесток шамар.
От покорени върхове не трупам слава. ...
Походът продължава 🇧🇬
без да се съобразяват с нашето мнение,
потънало в гъста илюзорна мъгла,
от която много трудно е да излезем.
Да благодарим на въображението ...
Котарачето ми Рони 🇧🇬
... котарачето ми Рони все опашката си гони,
вместо да лови мишлета, пак в долапа шета.
И от вехтите фотьойли все ме пита: – Няма кой ли
да ми купи стек с гранули? Бягай бързо, чу ли! ...
Да ме има 🇧🇬
в разкоша
на бездушните
си вещи,
а беднота ...
Деца 🇧🇬
има си сърчице.
Да. Някой различни са,
но в това се крие смисъла.
И винаги най-боли ...
Коледа 🇧🇬
лъчите запремигват като сън,
преди да скочи светлото във подлез,
преди да да дойде тъмното отвън.
Заслушва се във този миг вселена, ...
Събирам перата 🇧🇬
прах и пепел, вълни и калища.
Стъпвам боса, помитам перата
и ги хвърлям назаем в огнището.
Ще разтребя след твоята истина. ...
Нощ 🇧🇬
Нощ, навън е само тишина.
Нощ! Такава синя красота!
Нощ! Ти си далече, не звъниш.
Нощ, а може би и ти не спиш? ...
Признателност 🇧🇬
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.
Децата ни, във свойта младост устремени, ...
Сега ме чуй 🇧🇬
Нито съдбата пак да ни раздели.
Теб търсех в сенките на всяка лудост,
Теб чаках сред безброй съдби.
Не те прегърнах просто за утеха, ...
Не ругайтесь! Такое дело! 🇧🇬
към Вас –
господа
угоени!
Няма да ...
Изгубеното време - като вятър е 🇧🇬
в затворения ни, объркан свят,
това което всички ни вълнува:
Защо се случва? Откога ? И как?
Човечността защо е във вериги? ...
Мираж 🇧🇬
навярно , стар и уморен .
Ще приседна пред дядовата
къща,
дето спомените цял живот ...