Poesía de autores contemporáneos
Стих 🇷🇺
На бумажку он глядел.
В лапке карандаш держал,
Он сидел и стих писал.
Стишок этот был про птицу, ...
Купувам и продавам гласове 🇧🇬
Започнах да се нервя от зори
на есента, на зимата, на курвите,
познатите на всички маскари! –
пак ни подкарват сънени към урните. ...
Очертания от обич 🇧🇬
полет на птица, море, тишина.
Сърцето рисува докрай очертания-
нежна и плаха, добра светлина.
Когато обичаме тихо мечтаем, ...
Крива нива 🇧🇬
... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,
и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,
и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,
и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва, ...
Плашило 🇧🇬
плашилото побито бе в бостана.
Погълнато в житейската си драма,
в сърцето му отворена бе рана.
Отдадени на празна суета, ...
Наричам те Любов 🇧🇬
Нахлух в теб като неканен гост.
Притихнах в тишината ти.
Познах горчивината и,`
скрит в теб, скрит от мен ...
Аз Atlas 🇧🇬
Небето осветено, ме привлича диво.
Към Воловар съм впила поглед. Търся А3.
Звездите смигат ми игриво. Казанът ври.
От дълбини далечни, зад пътища млечни ...
Мечта 🇧🇬
и край печката поседнах,
гледам носи във ръка,
баба банички последни.
Хапни си чедо, рече тя, ...
Обичам 🇧🇬
Обичам, когато се спуска нощта
и тъжно поглежда към мене.
Светът е изпълнен с безброй чудеса,
нощта е вълшебното време. ...
Вечното дете 🇧🇬
То е безкрайната,красива заблуда
в безбройните изблици на любовта,
несъзнаваща,съществуването момента на трудности
на тази твърда,противоречива Земя. ...
Спете в леглата си без да се будите 🇧🇬
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
Старомодност 🇧🇬
със мастило на тънка хартия,
и хартиени вестници, малко останали
във кварталната книжна сергия.
Старомодна съм. Още си пазя винилите, ...
Ако има Рай 🇧🇬
Вече не сънувам птици.
Нито пролетни треви.
В листопада по терлици
зимата към мен върви. ...
Дървото умира без корен 🇧🇬
Там далече в България, в Родопа планина,
роди се един голям Човек и там живя.
Израсъл на село и от там му е любовта,
една любов към планината, гората и хората! ...
Волно 🇧🇬
а пред теб стои познат глупак.
Чудиш се какво ще поиска пак.
Комплимент прави ти,
захласнат от сиянието ти магнетично, ...
Срещу Космоса 🇧🇬
като малки огнища в нощта,
а зад тях
и любов, и страст, и пороци,
самота, и тъга, вдъхновение, смях... ...
Нищо страшно, животе не става 🇧🇬
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.
Чудесата – забравени, прости ...
Нюанси самота 🇧🇬
прегърната в теб, Любов.
Отворих очи и проумях,
че ти си силует.
Отзвук на странните нюанси ...
Петъчна вечер 🇧🇬
в който посяда човекът на прага,
тихо се вслушва и сякаш гласа
с обич рисува и вяра предлага.
Бавно търкулват се грижи и гняв ...
Жената, която сънувам 🇧🇬
... сънувам те – понеже все те няма! – така поне си в мозъка ми сив,
и в тая простичка самоизмама натегнат съм до стон, до вик, до взрив,
и нощем – в два, с лъжица хлебна сода затъквам откачения си стих –
огромна Черна дупка в небосвода! – в чиито тайнства аз те посветих, ...
Личната ми философия 🇧🇬
на безумия,
но имам патентована система -
Виновен все е другият!
Виновно ми е обществото, ...
Есенна любов 🇧🇬
която в есента полита,
щастлив е твоя тих и нежен зов
и всеки миг за теб ме пита.
Какво да кажа, думите растат ...
Ти знаеш ли.. 🇧🇬
Когато под есенна луна
звука на падащо листо се чува.
Когато есен с лято се сбогува
на сутринта със първата слана. ...
Вместо ръцете ти 🇧🇬
и да пиша за тебе
и за света ми без тебе,
защото те нямам и съм
принудена да се уча да живея без теб. ...
Нагласи 🇧🇬
установяват се, срещат стъпките си с тъгата на другите,
преминават през облаци и опасности.
Има стих за това как оставят тихи същини,
напредват в линиите на страстта, ...
Дарена доброта 🇧🇬
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е есен, пък е мраз, ...