Poesía de autores contemporáneos
Бог 🇧🇬
Къде свършва Пространството?
Не свършва никъде и никога!
То нито умира,нито се ражда,
във всички посоки липсва хоризонт във картинката. ...
Времето 🇧🇬
с две стрелки да върнем времето назад.
Че неговият ход ще подчиним удобно
и с тях ще спънем вечния му бяг!
Дъждовна капка е то, попила ...
Деца играят в парка 🇧🇬
от слънчеви петна и сенки
е просната във парка.
Да съхне след дъжда навярно.
Дървета, разклонени ...
Носталгично 🇧🇬
Душата - цялата в белези все още търси себе си,
кървави трънчета дълбоко в нея забити изтръгва
и дири зàвет, слънчево място, да поспре, да се стопли.
Сред лабиринти от страсти и чувства, от болки, нерадост, ...
300 000 палта 🇧🇬
... есента се случи гадна, в стъклената тишина
рано връз тревите падна – ледна, първата слана,
нощем спря и листопадът в моя сън да шумоли –
две Айшета на площада го насметоха с метли, ...
Полека, полека... 🇧🇬
Звездите - печати от восък, го крепят.
Болезнено мъдра, безмилостно щедра-
луната е бледият дом на крилете...
И живо, и млечно за тях се завръща покоят. ...
Реката на времето 🇧🇬
сред водопади и стръмни скали.
Кармата със мен си нося.
Враг с приятели,
приятел с враговете зли. ...
Под налягане 🇧🇬
Под налягане духът се ражда.
Мъжкият прекрасен дух.
Жената радостта обича.
Духът трениран твой за ...
Спомен за Поет 🇧🇬
... каквато прежълтяла тишина савани върху плажа тихо стели,
ще кажеш, че е минала война – и след войната няма оцелели,
спасителят чадърите прибра във склада за надежди и илюзии,
със сламена капела с три пера последното му гадже се изхлузи, ...
Афтър за реванш 🇧🇬
чаши горе да се чукат.
Занулявам всички карти,
мацки от танци да се спукат.
Малки котки и пантери, ...
Делириуми в есенния парк 🇧🇬
На пейката седях, бях леко трезвен –
направо ангел в Райските поля,
когато зърнах стръмния ти глезен,
и всичко изведнъж ми просветля! ...
Леко трезвен 🇧🇬
Седя на бордюра със третата бира,
а Варна край мен се прибира да спи.
И лятото нейде без мен абдикира –
в съня ми дори не дъхти на липи. ...
Болка 🇧🇬
и работите тръгнат зле...
П. Пенев
Когато цъфнат теменугите
и няма здраве и късмет, ...
Есенна рапсодия 🇧🇬
с уморени крачки в дъжда.
Нима животът е така лесен?
Нима любовта хваща ръжда?
В косите с пожълтели листа, ...
И чакаме 🇧🇬
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.
Излюпват се на всеки кръгъл час, ...
Пасианс на есенна тъга 🇧🇬
по гърба на есен.
Облакът от вчера не е много весел.
Иска някой, тежестта му,
с обич да отнеме. ...
Парадът на еднодневките 🇧🇬
Мен тая заран малко ме е яд.
Не питайте защо съм тъй посърнал.
Часовника си върнах с час назад,
но младостта си мога ли да върна? ...
Тугина 🇧🇬
Една дума създадена от родина и тъга,
и да се аз скитам дълго по света,
ти ще останеш в мен, в моята душа,
ще се обръщам и връщам в България! ...
Есен край морето 🇧🇬
глътка надежда, стрък светлина;
мъдра решителност, море от желания.
Изгрява в небето цветна дъга.
Мокри алеи се стичат към плажа. ...
Горска веселба 🇧🇬
Щурчо музикант напет
и мушички- сто гадинки,
бодър Ежко със тромпет
в меките тревички горски ...