Poesía de autores contemporáneos
Вятърна песничка 🇧🇬
краят му се вижда май,
че септември с р-то съска
в тихия небесен рай.
И дъждецът се разплака. ...
Спомени 🇧🇬
в морето гмурках се по цяло лято.
Приказките морски аз обичах,
за кораби, съкровища, пирати.
Умело аз се гмурках под вълните. ...
Тайна тетрадка 🇧🇬
Когато някой ден светът
отвори твоите тетрадки,
в които ти по своя път
записа думите си кратки, ...
*** 🇧🇬
избра да я разкъсаш с остър, бляскав нож.
Отминаха привидните искри,
отмина с тях и блудния разкош.
А ти, принце на забравата и мрака ...
Лято и зима в сърцето ще има 🇧🇬
Когато лятото отмина,
поисках много люта зима –
безкраен сняг да ни вали,
премрежил нашите очи. ...
Дали 🇧🇬
Дали в живот предишен
със тебе двойка сме били?
Дали душата ти е сродна
със моята душа, дали? ...
Нов дъх 🇧🇬
заведи ме някъде на някое място,
обгърнато в гъста мъгла.
Заведи ме вдън земя, навътре
из дебрите на тъмната ми душа, ...
Когато станах видим във очите ти 🇧🇬
която всеки път шофьора подминава.
Невидим ли съм? Виждам се на снимка
и в банята - пред мойто огледало,
във сянката, която ме е сбрала, ...
Мечтание по Шуман 🇧🇬
Една девойка с бяло колело
край мене в парка мина – и замина.
И изведнъж допи ми се мерло
в казиното на Морската градина. ...
Сън 🇧🇬
забравил, че нейде го чакам.
Безмълвно нашепват пресъхнали устни,
а той се любува на мрака.
Дали му омръзна, очи щом затворя, ...
Езичници 🇧🇬
сгрешени още при зачатие -
кръстоска на галфон с макак -
с високопарен речитатив
(бързо действащ пургатив) ...
Kрасива 🇧🇬
а в кръчма, за която и не знам,
открили ми тефтер – за вересия,
дори кракът ми не е стъпвал там.
В бордеите, в които и не влизам, ...
Сбогом на лятото 🇧🇬
Доде колтуча с джобната си ножка
асмичката от ялов клечорляк,
две гълъбчета тихичко се пощят
пред дремещия в двора котарак, ...
Наистина невъзможно 🇧🇬
Защо е невъзможно създаването на вечен двигател?
Ми...то е,като да откриеш топлата вода.
Той наистина е Вечен и е от Господ създаден,
а на нас ни остават ползите от това. ...
Болезнен стон 🇧🇬
не си обичал истински веднъж,
не си прескачал грапави павета,
не си танцувал под проливен дъжд.
Безмислено е да планираш всичко - ...
На море от сняг 🇧🇬
пак на двора сняг да има.
Да се гоним със снежинки,
ситни като песъчинки.
Искам като във вълните, ...
Разсъждение 🇧🇬
на безпричинните си рожби
за миналото, сякаш е било...
Звездите от космическата пазва
са подредени за изложба ...
Хора от държавата на мрака 🇧🇬
... и ето го – дойде и твоят миг,
най-сетне старините си дочака,
говориш си на български език
със хора от държавата на мрака – ...
Моят път 🇧🇬
със скоростта на вятъра.
Кой знае с колко конски сили,
но ми напомня за съдбата.
Кормилото ѝ все ме направлява, ...
Кафе 🇧🇬
за първи път.
Но всяка сутрин.
А съзнанието е преплетена върволица от
скорошни сънища... ...
Категорично 🇧🇬
пред земните закони и се покори?
Светът обръгнал и навикнал да е ничии,
омразен станал е на себе си дори.
Каква любов ще е щом слепите недели ...
Момичето от цъфналата ръж 🇧🇬
Бях нявга влюбен в цъфналата ръж.
И Джени беше влюбена във мене.
Дори призна ми под дъжда веднъж,
че ме сънува нощем, пък и денем. ...
Това бе тя.... 🇧🇬
Борис Гребнщиков
Това бе тя!
След толкова години…
Дори не разпознах очите и. ...
Светът е филма в който ни убиват 🇧🇬
а ролята е задушевна жаба,
която бавно се сварява,
опиянена е от мрака
в казана, точно под капака ...
Дъжд над Мама 🇧🇬
... да се завърна нявга у дома, когато дъжд в улука се разплаче,
да ми направи мама кавърма във тенджерката с кривото калпаче,
лула тютюн на гърбавия пруст да изкадим на сухеца със тати,
в котлето да нароним кукуруз, че в три каруци есента го прати, ...