Poesía de autores contemporáneos
Първичен възел 🇧🇬
Бе някъде отвъд, отвъд далече,
бе сложен възел и първичен глад,
посока, вик и кръстопът последен.
След който има само тишина, ...
Оптимистично на 63 🇧🇬
а сянка под дърво с усмивка кротка.
Да бъда тук. Да дишам. Да съм с път
във времето... макар дошла за кратко.
Да се усмихвам тихо на дъжда, ...
Тати пак ми обеща 🇧🇬
щом завърша пети клас
да не ходим с Тати в Дюни
или близо до Бургас,
а да вземем… самолета, ...
Фортуна 🇧🇬
правя го с любов и от душа;
не забравям и това,
на Богиня Фортуна да благодаря!
Тя с просперитет ме дарява, ...
Дяволска песен 🇧🇬
Късно е вече за нови любови,
старите още не съм доживял,
късах вериги и брачни окови –
сякаш животът ми бе карнавал, ...
Гордият Балкан 🇧🇬
люляла люлката на Божий свят народ.
Народ юначен, с пламък във кръвта,
посрещал бурите със вдигната глава.
От Ботев взел е огъня, що грей, ...
Хайку - пролет 🇧🇬
вдясно на пътя
колона от камиони;
имам гориво
Създадени пространства ...
Сътвори ме 🇧🇬
всеотдайна, да вярвам в кармичното чудо.
Разпилей с ветровете аромат във косите ми
и вплети маргаритки за момичето лудо.
Обгърни ме в прегръдката на нощ теменужена, ...
Надеждата 🇧🇬
Надеждата от мене все си тръгва –
измъчена, но честна и добра,
а аз като удавница за сламка
за светлата й дреха се държа! ...
Прощални рими 🇧🇬
... навярно аз съм австралопитек, дошъл на този свят от други ери,
и тати – със моливче "Б-2" мек, записал е в кръщелното "Валерий",
а мама върху топлата си гръд е гушнала телцето ми – да сукна,
със нейното млекце за кой ли път изписвам тихо главната си буква, ...
Пътуване 🇧🇬
сякаш мисъл търсеща дом,
на перона надежда ме чака,
за сърцето компас и подслон.
В куфар сложих шепа сезони, ...
Любов 🇧🇬
и нежен начин да летя навред,
мигът расте до влюбена безкрайност,
до влюбен и възвишен словоред.
Какво съм аз, какво си ти, копнеем, ...
Усмивка 🇧🇬
I.
Усмивката ти — утро без дъжд,
гали ме тихо, дори и отдалеч.
Сърцето ми знае: когато си тук, ...
Това наричам аз Поезия! 🇧🇬
Ври цялата измъчена Земя…
Лудост ли е, болест ли, или амнезия?
Почти забравихме, че жаждата за свобода
е сила, не веднъж разкъсвала въжето ...
Ела 🇧🇬
тук съм, чакам те,
към мен Ти се приближи.
Ела -
гледам аз към теб, ...
Сонет за пътуващия влак 🇧🇬
билетът ми има посока и цел.
Сърцето ми тупка, от радост потръпвам,
Ще тръгна, където и ти си поел.
Вързопче от спомени, мисли и чувства: ...
Без теб 🇧🇬
Без теб не съм цяла.
Аз съм половин парче от лист хартия.
Разтичащ се течен парафин.
На масата има само студени следи. ...
Експрес „Живот“ 🇧🇬
с възторга на птица размахал железни крила.
Потропваха релсите, жили опънали в мрака,
а вятър игриво кроеше от дим хвърчила.
Намигаха хетерохромни семафори хитро – ...
Макар да знае, че наивен, нежелан е 🇧🇬
макар пред себе си единствено, но свети,
душата ми и в нея раждат се сонети,
от порив много искрен, мъничко невещ.
С луната нощ след нощ ще броди бос и пеш, ...