Poesía de autores contemporáneos
Политнекоректно 🇧🇬
от уокизъм пък - съвсем.
На политкоректност - майна.
"Джендър" идва от "джендем".
Знак за качество си нямам - ...
Сонетен венец - 4 🇧🇬
И рог виж жив гори, полита...
Романтиката е прекрасна.
Омайното превъплъщава
героят в приказка нескрита. ...
Дистопия 🇧🇬
не небе е над тях, а река,
сбрала всичките съ̀лзи страдалчески -
кално бъдеще - мътна вода.
Ледове са ръбатите облаци, ...
Песен за небесната Жена 🇧🇬
С роклица на листопади,
с китка есенни цветя,
вихрулѝца над ливади –
някой ден ще мине Тя. ...
Желание 🇧🇬
Желая...,просто една пресконференция,
с присъствие на светила от енергийния бранш,
която да прекъсне тъпата,гадна тенденция,
водеща до световен енергиен блокаж. ...
Липсваш ми 🇧🇬
Искам да споделя,
Да намеря себе си,
Да празнувам,
Да се смея, ...
Аз съм тази, която... 🇧🇬
да преживява цялостта си –
докато се разпада на парчета.
Аз съм тази, която се учи
да присъства — ...
Вътрешности 🇧🇬
да пиша
като онези големите
автори,
да можех да одера ...
Тайната на морския лов 🇧🇬
които носят скритите тайни и съвестта им ги гризе!
Вярно ли, че са гризачи?Или слепи прилепи в тъма?!
Че подире ти се влачат на буксир с проядена кърма...
Вземат че ти пристанат на някой остров вдън море. ...
Печене на есенен пипер 🇧🇬
... комшията под мен пече пипер, дебел червен пипер върху оджака,
и тихичко в небесния безмер димът с канапче сякаш дърпа мрака,
във дворчето тъй сладко зауха във сумрака! – от печените чушки,
че две съседки в цветната леха се сринаха пред мене не наужким ...
Расте 🇧🇬
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...
Какво ни чака зад завоя там 🇧🇬
кола, поела на далечен път
с надеждата съдбата да я пази
от състезатели, що покрай тях летят.
По пътища, где нявга с волски впряг ...
Раздвоение 🇧🇬
Не виждам огромен,някакъв смисъл,
толкова нахъсано да продължавам,да пиша.
"Да,ама не",замислено,си понякога викам
и продължават да се нижат моите четиристишия... ...
За студените хора 🇧🇬
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат. ...
Между вчера и никога 🇧🇬
лежаща върху коленете ти?
Днес сякаш малко по-объркано
блуждае покрай тебе времето.
Къде оставих кърпата ...
Атлазена сплитка 🇧🇬
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...
* * * 🇧🇬
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа ...
Imagine 🇧🇬
... събрах ти седем кестенчета, мила, че да ти шушнат тихичко зимъс,
когато ревне зимната годзила – и няма жив човек околовръст,
четвъртото е малко наранено – от сблъсъка му с мокрия асфалт,
но тихо му изпях „Imagine” с Lennon, докарах го дори със твоя алт, ...
Дух в мъглата 🇧🇬
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...
Въртележка 🇧🇬
Царичина, Ванга, Елисавета Логинова,
Лонгин от Голгота, а на кръста прикования Господ –
въртележка многовековна, сбрана в едно мигване
във Вселена Безкрайна, пращяща от Мощност... ...
Печални, светли и добри 🇧🇬
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...
Перспектива 🇧🇬
ще измами души себеподобни,щом носи залези красиви?
В нощта,преди отново да съмне:звезди греят тревожно...
Нима неизвестното ще отмъкне светлината възможна?
И само прехласнатите поетите,ще ни обещават утрото ...