Poesía de autores contemporáneos
* * * 🇧🇬
близо до мен,
погледът ми
среща твоя поглед,
сърцето ми ...
Без вина - виновен 🇧🇬
Но след срещата ми с нея, искам да умра!
Искам да ме няма; на никой да не преча вече.
Писна ми човече, вечно печен, а на тва обречен. Без вина - виновен, отговорен и от обиди заровен. Всеки мой любовен спомен е отровен!
Удря ме в сърцето, разбива го на части! ...
Алегория 🇧🇬
и разтичат се неусетно кръпките,
на канавката направо към калта,
защото им са погрешни стъпките.
Когато падението забелязваме, ...
Ухае ми на пролет 🇧🇬
На малки, свидни, нежни чудеса.
Вкусът на слънце капе неизменен.
Разцъфнали дърветата блестят.
Усещам приказната атмосфера, ...
На един приятел 🇧🇬
Вървиш - въпѝещовъзто̀ржен, взрѝвен,
А щом навред край теб и в теб е ден,
Напира в теб живот - лъчист и дѝвен!
Градиш съдба и тебе тя гради! - ...
Не плача 🇧🇬
Силен съм балканджия, никога не плача,
сълзите са виновни, спускат се по моето лице.
Издават ме пред хората, а не бих искал това,
спускат се от очите ми но извират от душа! ...
Баща ми целува веднъж 🇧🇬
Тъй както бях задрямал сладко-сладко,
и изведнъж си рекох: – Ами да! –
над мен смален, усетих – моят татко
целуна ме по бялата брада. ...
Един ден … 🇧🇬
в очите ти ще грейне утринта.
Ще паднат сенките на самотата,
ще диша пак без страх душата.
Един ден ще разплетем мълчанието, ...
Студентски живот 🇧🇬
изпитвам жалък сениорит!
Идва нов семестър – летния –
и изпит след изпит лети като метеорит!
Не мога да повярвам, ...
Адресът ми е: Уличка без име 🇧🇬
Там приютявам сто щурчета зиме,
светулките и за любов петимен
в рапани скрит на топло морски глас.
Не вярваш ли? Ела и посети ме. ...
Божията ръка 🇧🇬
Бунтуваше се в мене младостта
аз бях безгрижно , весело момиче ,
не знаех що е зла съдба .
Но ето , че беда срази ме, ...
Филип Тотю 🇧🇬
Кога буря захване в Балкана,в нашата страна
от горе, от севера на нашата мила татковина.
Спомня си народа български за героя отнякога
революционера Филип Тотю, за героя, за хайдутина. ...
Смъртта е повод утре да съм жив 🇧🇬
… не зная как успях да оцелея, живях два века в страсти и Любов,
и докторите нямаха идея! – три пъти се съвземах в „Пирогов“! –
преливаха ми с разни абокати Надежди, Радост, Обич и Мечти,
и спря под мен Земята да се клати, със други думи – спря да се върти, ...
Лично 🇧🇬
и силата, и смелостта.
Сърцето ми едничко,
за тебе бие в гръдта.
Ти всичко си за мене ...
Ода за обичта 🇧🇬
сияеш нежно в храма на вечността.
Сърца преплиташ в тихата си ласка,
пулсиращи на времето в страстта.
В очите твои, чисти като утро, ...
Разминаване 🇧🇬
на улицата,
в метрото,
в магазина.
Може би човекът до вас ...
Тревога за света 🇧🇬
Някога тихо поронва сълза.
Може би вече е казало "Сбогом!".
Пусти са старите птичи гнезда.
Няма ги песните в утрини бели, ...
Осмият ми грях 🇧🇬
Аз нося още белези от дъжд –
внезапно връхлетял ме в юлска утрин.
Полята с развълнуваната ръж
издишаха дихания барутни. ...
Интервю с избягала от зоопарка горила 🇧🇬
Няма как да ти върна в зениците птиците, мила.
Няма как да ти стеля небеса, вкочанени от студ.
Аз приличам в снега на избягала зимна горила –
в зоопарка без мене цари суматоха и смут. ...