Poesía de autores contemporáneos
Равносметка 🇧🇬
какъв ще бъде пак деня
дали светът ще е обречен
на суета и студина.
Аз свикнах с туй, което имам ...
Танцуващата красота е свята 🇧🇬
със погледа на влюбената вяра
и пада от сърцето в миг товара
рисуващ сляпо тъжната картина.
И призракът досаден сам замина ...
На майка 🇧🇬
в който да се върнеш ти при мен,
бих платила даже и цената.
Да те видя и да те прегърна,
зная - аз не мога да те върна ...
По пътя 45 🇧🇬
Загиват или просто умират личностите,отминават Епохите,
а Съзнанието продължава самотно,да броди
по булевардите на Житейската Суматоха,
всред отминали артефакти и настоящи доводи, ...
Мъж на дамско соаре 🇧🇬
Бях седнал кротко на Петте кьошета –
и бирата вървеше ми добре,
когато Влада мина с три букета
и рече: – Тръгвай с мен на соаре! ...
Неустоим 🇧🇬
Неповторим, неустоим, чаровен,
дъхът ми спира от любов!
Сезонът летен, син, безкраен,
така красив – мечта и зов! ...
Наивен (може би) въпрос 🇧🇬
и дарява го с шепи тъй щедри,
че на всички ни майка и тя,
но защо ли е пълно със бедни?
Тази алчност човешка прибира ...
Относно ( 3-ти март ) 🇧🇬
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и кървав мъх...
И. Вазов ...
Писмо в безкрая 🇧🇬
За първи път се раждаме, въздух вдишваме, заплакваме...
Сетне щом пораснем , разбираме че в този свят си заслужава да се радваме.
Първите игри ще помним, първите приятели-
първи сняг, първи танц, първата целувка сладка! ...
В словореда на клишетата 🇧🇬
В този свят се развъждат лаѝци,
стихоблудстващи със клишета,
и с мераци да са критици...
Не, че вечно надигал поглед ...
Свикнах 🇧🇬
Свикнах от нея да не се отделяш.
Свикнах в очите ми да бъдеш дъжд,
и сънищата мои да превземаш.
Свикнах с времето да не ме търсиш, ...
Астрални близнаци 🇧🇬
От малка се питам, защо да го крия –
къде закачена е, ключето къде е,
та там на небето свети и грее?
Кой я кръгла чертае и кой я смалява? ...
Знаци 🇧🇬
... а есента ми праща тайни знаци, пред мен забила в пясъка пети –
морето чорли въ́лна на дараци, вълна̀та в центрофуги я върти,
и плажът – цял на вили-мотовили, проскърцва изпод моя мокасин,
и гларусите – сиви ескадрили – пикират върху мъртвия делфин, ...
Криво огледало 🇧🇬
Като криво огледало.
И не ви опива,
като вино отлежало.
Тя е често неразбрана, ...
По пътя 44 🇧🇬
за днескашното ни специално меню
на Живота пълен с Мерзост и Щастие,
във вечното ни Причинно-Следствено Дежа вю.
Напъва ме плач,на смях ме избива ...
Думите 🇧🇬
намират своя път към редовете:
римуван дъжд през строфите ръми
и нежно напоява малко цвете...
Понякога са думите мираж, ...
Моето малко мишле 🇧🇬
Малка мишчица гризанка във стайчето ми влетя:
– Ти ли си Валери Станков? – тихо ме попита тя.
Шмугна ми се под дивана, впери в мен добри очи,
томче на Толстой подхвана: – Много, – вика, – ми горчи! ...
Месечина 🇧🇬
свежда свенливо маслини-очи,
щом я погалят неволно, небрежно
златните слънчеви, топли лъчи.
Ала царува тя в тъмнината, ...
Каламбури 1 🇧🇬
Дашна млада дама дойде в мойта каравана
понамачкаме дивана и тръгна да си кара вана
2.
Мечтая си тайничко за лято ...