Poesía de autores contemporáneos
Най-ласкавото синьо 🇧🇬
си има къдрав свят,
в сърцето ще открия,
че нежен си на цвят,
най-ласкавото синьо ...
Тръгвам подир светлите си влъхви 🇧🇬
... рожковите взеха да жълтеят, вятърът – тревите да суши,
тръгват по крайбрежната алея котките, наострили уши,
лъжа ли се, тъй ли ми се чини? – хлад откъм морето се поде,
и мъгли през старите смокини ветролеят дрипаво перде, ...
С нея 🇧🇬
като звездици небето те красят.
Усмивката й - нежна, като лъч от зари,
сърцето на всекиго могат да пленят.
Косите й - вълни от злато светят, ...
Отлагам прошката за оня свят 🇧🇬
към онзи, който моли за пощада,
навел се да изкрѝви всяка кост
с поклон и кръст пред ужаса на ада...
Притихнал във покоя на умората, ...
Моята мечта 🇧🇬
Колко пъти се случи?
По най красивият начин се получи!
Как сбъдвате мечти не зная?
Не мога и не мога да позная. ...
Добрият човек 🇧🇬
Не вбесявай добрият човек!
Той доверчив е и мек и наивен
но избухва във пламък за миг
Той е добър, но и сам той не знае ...
Подарък 🇧🇬
за твоя рожден ден..
А ти ми подари,
каквото винаги съм искала -
очи, които да сънувам. ...
От извора на спомени 🇧🇬
едно сърце пулсира неуморно.
То вярва в посребрения мираж
и търси бъдещето плодотворно.
Не чака да превзема светове ...
Квакащо послание 🇧🇬
във очичките на близки.
Красотата в обичта е
на гледащите ни очички.
Блатцето му, разбери, ...
Ти си ми любим 🇧🇬
Сънувал ли си нощите красиви
с коси от черен тайнствен мрак?
Целувал ли си устни мълчаливи,
обичал си пак и пак? ...
По пътя 37 🇧🇬
Поетите повдигат безброй екзестенциални въпроси,
напрягайки на Духа капацитетната тяга,
като например,на този Свят изобщо защо сме
или защо шапката понякога много яко ни стяга? ...
Когато мъжете заминат за фронта 🇧🇬
а ние останем тук вкъщи сами –
празен поглед впит в хоризонта,
клетви, въздишки, молитви, сълзи.
Няма да тръгнем – как така бежанци? ...
С вкус на шоколад 🇧🇬
и с пътека към света.
А край нея е гората,
горе – сини небеса.
И отсреща водопада - ...
Решение 🇧🇬
по бялото поле на лѝста.
Живот ли? Просто ежедневие.
И няколко банални липси.
Ще се забавя преднамерено. ...
Баща ми си отива 🇧🇬
... баща ми си отива с всеки ден –
очите му в отвъдното блуждаят,
седни, ми казва, сине мой, до мен,
защото сигурно това е краят, ...
Белота 🇧🇬
зад тишината въздишки,
среща на залези зад хоризонта,
низ от копринени нишки.
Гонят се облаци, носещи мълнии, ...
Пресътворяване 🇧🇬
Към някаква си близост.
Във някаква изстиваща тъга.
Обвит от форми-
и свенливост- ...
Точно теб 🇧🇬
небето щеше да е ведросиньо.
Да бях се влюбила във друг,
ще се усмихвам мило и щастливо.
Но ти живота ми плени ...
На арабското гадже от Средиземноморието 🇧🇬
Той си лежеше и носа го сърбеше
вика си - да вземе да се почеше!
Тука ръгне, там ръгне -
носът му рѐче да кръвне! ...