Тя е като роза, крехка и ранима, същестевременно остра и бодлива.
Тя е като огън, може да те стопли,
ако я разгневиш ще те запали.
Душа на Ангел, тяло на богиня,
коса като коприна с поглед на студена зима. ...
По венеца от тръни нехайно разпръсна,
този дъжд диамантите с цвят на дъга.
Сякаш сложи корона на някой възкръснал,
някой там... Не на мен. От преди и сега,
варакосвам грижливо пироните криви ...
Отдавна примирих се, че те няма.
Стрелките на часовника мълчат.
А спомените дразнещо безсрамни,
по тъмна доба в мислите гълчат.
Но думите изтрити от ума ми ...
Все по-трудно вървя напоследък
и ме дърпат назад страховете.
Нямам сили и виждам ръба,
а след него нищо не свети...
Но си спомних, живял в тъмнините ...
"ХОРА МНОГО, ЧОВЕЦИ МАЛКО"
Гневът отвътре разяжда сетивата,
във вените реки от лава се разтича,
нали сме всичките сестри и братя,
а ъгловият камък явява се комата? ...
“Храбростта ми въздиша. Не слага доспехите.
Взема обич, докосване, милост, очакване.
Тръгва гола. Защото посрещат по дрехите.
И изпращат по всичко, за което си плакал...“
Елена Денева ...
На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил, ...
От фурната реших да гепна пита,
но досега аз нищо не съм крал.
Па и съм си душица свита,
по други правила до днес живял.
На риска трябва да заложа- ...
Не мога да намеря подходящите думи да го опиша.
Припознавам го в много неща.
В него има по нещо от всеки сезон, в него са сякаш най-чистите природни стихии, най-истинските.
Не мога да го опиша с една единствена дума.
Той е противоречив, той е двата полюса. ...
СПОМЕН ЗА ДРУГИЯ ЖИВОТ
... как искам кротко вечер да си пуша тютюнeца край пътните врата,
да седна сам под кривата си круша, преминал всички пътища в света,
наясно с всички бури – и с покоя, в които тъй красиво преживях –
и този свят за малко беше моят, след който аз ще бъда шепа прах, ...
За нашия свещен език ... …
Проумяват се сякаш, все накриво,
промените демократични у нас…
Забравят се Вазовите стихове,
за езика ни – свещен, красив, богат… ...
Офейка с някой Пепеляшка значи.
От две недели принцът е пиян.
До шута седнал тъжно му се плаче,
било е всичко само пъстър блян.
В шампанското, в бездънен океан, ...
С плам в сърцето се решил да пита
достоен рицар своя крал.
Застанал смело пред свирепа свита.
Принцесата поискал, за това живял.
— За любовта аз всичко ще заложа. ...
НАЙ-СВЕТЛИЯТ МИГ
Запомних първата любов с вкуса на здрача в майска заран,
с бледнеещия благослов по илитона пред олтара,
и с тайнство, невъзпято в химн, с криле – напиращи да литнат,
с мига, когато става зрим страхът в импулса първобитен, ...
ПЕСЕН ЗА НЕДОСЪНУВАНИЯ ЖИВОТ
Но каквото изтече през моите пръсти, изтече.
Вече почнах пари да събирам за другия свят.
Да си купя костюм. И на мама да купя елече.
И да взема за тати две ризи от долния кат. ...
Е, чуй ме, принце, беше от кристал
пантофката. И счупи се накрая.
Принцесата, която си избрал,
безпаметно се влюби, в глашатая.
А ти върви си! Чакат те на бал, ...
Каква ли мисъл се върти и пита
в главата на нашия обичан крал?
Как опоска го неговата свита
и как с тях в заблуда нявга е живял?
Какъв акъл му дали, да заложа ...
И И 5
И И,ти май се на сериозно бързо закрасти
от този пусти,прилепчив български вирус,
охлади на Хазарта Горещите Страсти
и на цялото тото системата срина. ...
Не е България ако
Баби не обсъждат домати в автобуса
Ако от дупки по асфалта колата не се друса
И ако лелките не мрънкат че заплатата е къса
Не е България ако ...
МЕЖДУ ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ
... навярно самотяга бил е много
човечецът от варненския кей –
със гвоздейче надраскал ми е "Сбогом!",
а после е добавил и "Здравей!", ...
Днес госпожа Лъжа е актуална... Без да пита,
превзема ни със самочувствие на самозванец - крал.
Превръщам се в Дике*, воювам срещу цяла свита -
отбор измамници, с които съм живял!
Не се страхувам, на истина библейска ще заложа - ...
Замесих вкусна медена пита -
кулинарен подарък за моя скъп крал.
Почерпих дори кралската свита
и всички в двореца, в който живял.
Че ще успея, можах да заложа ...
Пропуква пламъкът, догаря свещ.
Вън изтънява нишката на мрака.
С перо в ръка, прегърбен силует
свещенодейства над писалищната маса.
С нов дух по пергамента оживяват ...
Девойката с красивите черти
В мен вярваше от няколко години
А аз - изпъчил пилешки гърди
Мащабно се раздавах на бамбини
Артисвах много често от дома ...