Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

До живот 🇧🇬

Вече свикнах да не мога нищо,
свикнах да съм като роб.
И от хората не виждах смисъл,
бавно изкопавах своя гроб.
Не вървях като останалите, ...

nbaovi

Poesía » Otra

816

* * * 🇧🇬

отдавна...
гадаем си и тайните,
и помислите,
откриваме си
и лъжите, ...

misteriqta

Poesía » Otra

690

У дома... 🇧🇬

Прибрах се. Някак ми е тъжно.
Снегът навън не спира да вали.
И нищо в мен не струва ми се важно.
Светът стовари се в дълбоките мъгли.
Прибрах се! Но домът е все различен! ...

ivtorinka

Poesía

1.1K 4

Съм 🇧🇬

Потокът мисли съм в тебе лъкатушещ
и съм звукът от неизреченото „сбогом“.
Вкусът съм на избягалото утре
и дъхът съм на умиращите рози.
Мостът съм, рушащ се под нозете ...

Морещица

Poesía » Filosófica

1.2K

Последен ден 🇧🇬

Опитах нещо различно. Не съм писал нещо такова, затова съжалявам, ако не се е получило достатъчно добре :).
Последен ден.
И после край.
Страх, шепот, плач.
Слънце, поляна, ти с мен, ...

lubokrisi

Poesía

951 1

Беше грях 🇧🇬

Беше грях... Бог затвори очи да не съди...
и увисна на нощната шия, разпънат на кръст,
в твойто „Не” страст заби упояващи зъби -
затрепери дъхът ти от чакан живот земетръс...
Беше грях... Исках цял аз във теб да изчезна, ...

ekstasis

Poesía » De amor

1.2K 19

Да можех! 🇧🇬

Де да можех да ти кажа
как бие лудо сърцето ми за тебе.
Тялото не се подчинява на волята ми.
Краката се подкосяват
и устните не искат да изрекат и дума една! ...

natalinka91

Poesía » De amor

1.3K

На Калоянчев 🇧🇬

Отиде си, без да кажеш сбогом,
България потъна в печал
и киното с десетките ти роли,
които приживе беше изиграл.
И театърът сякаш опустя ...

levkov87

Poesía » De amor

982

Лицето на Любовта 🇧🇬

Гледам живота през замъглено стъкло.
Виждам само смътни фигури в мъглата.
И сякаш прашинка е попаднала в мойто око,
то да те види не може да дочака.
Красиво е да ми повярваш. ...

Nikkyz98

Poesía » De amor

1.2K 2

Парче от лятото 🇧🇬

Ослепял от жегата, денят съблече прашната си риза
и се отпусна в хладното на залез окъснял.
Притихнал, ослепях без брод през нищото и аз.
От липсата ти. Да съм без тебе - посред лято!
Без очите ти... Без мънистата на твоя смях и любовта ти. ...

Taso

Poesía » Otra

1.6K 9

Бяхме още деца 🇧🇬

Бяхме още деца, слушахме Пинк Флойд,
приютени от стар, изоставен файтон,
старите кестени люшкаха клони
и приспиваха дивите гълъби в тях.
Ръцете ни – малки уплашени рибки, ...

radiola

Poesía

831 2

Последна почит 🇧🇬

Семейна стара къща в селцето се белей,
лехички прави светят, а двора шареней.
Дръвчетата поклащат клончета пълни с цвят,
ветрецът ги подухва с пролетен нежен хлад.
Животните в обора притихнали стоят, ...

TheFallen333

Poesía » Civil

871

Две дечица на живота 🇧🇬

Две дечица на живота - 12.01.2012
Сън ли е? Или реалност?
Да срещнеш сякаш душата си сродна!
Човекът е свикнал досега да не вярва,
живял той дълго оплетен в тревога. ...

Riko

Poesía

1.4K 1

Друга нощ 🇧🇬

Ще бъде друга нощ,
в която
с очи отворени
няма да те гледам,
но ще те виждам, ...

Laska

Poesía

1.1K 10

Метафорично мой 🇧🇬

Ти за мен си като пустинен дъжд.
Топъл полъх през студена сутрин,
като светулка в нощта,
като искра в пепелта.
Тайно сандъче, изпълнено с красота, ...

dark-love

Poesía » De amor

1.3K

* * * 🇧🇬

О, горчиво разочарование, аз моля не идвай,
протегнало нокти над мойта мечта,
последния пламък надежда, аз моля, не взимай,
пристъпващо тихо на пръсти в нощта.
Ти заваля със снега, аз те помня, ...

yeah3

Poesía

891

Насред нищото... 🇧🇬

Сред хора непознати
искрено плаках и се смях...
И тук - насред нищото,
себе си да видя аз успях...
Затворена между четири стени, ...

pepito_givkova

Poesía » Otra

1K

На моя страх! 🇧🇬

Късайки сините памуци на небето,
ме връщаш на земята!
Тъй жадно търсеща звездите!
И в опит да намеря изкуството,
се лутам сред люлки от лиани ...

LordOfLight

Poesía

1.1K

На него 🇧🇬

Едно момиче в ъгъла отново Там седи,
плаче, вика, писка и от болката крещи.
Страхът във тялото ù малко пак се спотаи.
Като куче изоставено, самò, тя търси път да се спаси.
Ужасът в очите ù отдалече си личи. ...

elvito9494

Poesía » De amor

1.4K 1

За съпруга ми 🇧🇬

С теб прекрасна е нощта
вълшебен всеки миг със теб е
опияняваш ме със сладостта
на твоите целувки
на нежните влудяващи милувки ...

Florentina

Poesía » De amor

1.2K 1

Спомени 🇧🇬

Потропват в улуците запечатани спомени
и с нощните сенки смело политат.
В съня ми притихват звездици отронени,
белязани чувства смело политат.
Останаха само твоите стъпки - ...

пебълс

Poesía » De amor

1.1K

Обичам те, която и да си (част 3) 🇧🇬

Обичам те, която и да си!
( част 3)
Октомври се оказа дъждовен и смръщен.
Циганското лято така и не се появи.
Беше ми дотегнало от чадъри и уюта къщен, ...

rygit

Poesía » De amor

897 3

За двама 🇧🇬

Сутринта да чувам твоя глас.
Да се събуждаме подпухнали с усмивки
и погледи в захлас
по голи, красиви извивки.
Вечер в прегръдки, устните болят. ...

nbaovi

Poesía » De amor

818

Не си отивай 🇧🇬

Ако в твоя поглед още има
една несбъдната мечта
и във твоята студена зима
аз ти нося пролетта;
ако в тъмна нощ съм твоят изгрев, ...

Zlatka`

Poesía

753 1

Искам нещо да ти дам 🇧🇬

Звезди да свалям аз не искам.
Не искам за луна да знам.
На думи аз не се натискам,
а искам нещо да ти дам.
И празни думи не говоря. ...

koli4a

Poesía » De amor

1.2K 7

В реката на забравата 🇧🇬

"Нали в реката на забравата тогаз
удавихме любовните копнежи?...
Защо ли днес разяждаща тъга във нас
пробужда спомен със предишна нежност?.."
Николай (ringo2) ...

laramaylin

Poesía » De amor

933 4

Фантасмагория 🇧🇬

О, няма цяр за старостта.
А мисля няма и да има.
Нетрайна ни е младостта,
макар че е неповторима.
Не само аз на този свят ...

Hekredel

Poesía » Civil

649 1

Грешка 🇧🇬

ГРЕШКА
“Замълчи, език! Ще ти дам хляб”
Гай ПЕТРОНИЙ
Изглежда всичко съм разбрал погрешно...
Не като Крез живял, но не и беден, ...

severianin

Poesía

825 1

Ще си дойда за Коледа 🇧🇬

Ще си дойда за Коледа
като първа снежинка.
Знам, че къщата празна е
като старата изба,
изоставена, прашна... ...

the_r0se

Poesía

1.3K 1

Магията на Любовта 🇧🇬

Магията на Любовта
Желания, Мечти, Копнежи....
Сърцето може ли със Думи да Рисува!
Вълшебни чувства и Стремежи...
Душата ни за тях Мечтае и Бленува! ...

p74poli

Poesía » De amor

799 2

Ислямски център в София 🇧🇬

Плевнелиев приветства център ислямски.
Туй е една от простотиите му гигантски.
Вижте поредния Стефчов в дела ни жесток.
Аллах е бог и Плевнелиев е неговият пророк!

hcs

Poesía » Civil

812

„Я кажи ми облаче ле бяло...” 🇧🇬

„Я кажи ми облаче ле бяло...”
Някога в Атлантика...
Океана днеска бе чудесен,
слънцето по него- затрептяло...
Как дойде тук тая тъжна песен- ...

jollyroger

Poesía » Del paisaje

2.1K 3

* * * 🇧🇬

Отлетя
със времето,
зазида се между стените,
умори се от чакане...
и отлетя от кафеза... ...

misteriqta

Poesía

626 1

Изгубеното "после" 🇧🇬

Изгубеното "после"
Когато всичко свърши,
тъй както някога било е
и стон един прекършен
замлъкне като спомен, ...

blackdahlia

Poesía » De amor

1.4K 10

Мрачно 🇧🇬

Смъртта по петите ми ходи
и дебне за всяка пролука,
почуква, изпробва и чака
кога ще се нейде пропукам.
Смъртта в мойта сянка се свива, ...

hristinav

Poesía » Otra

573 2

Спомен 🇧🇬

Лято през август. Завира в кръвта ми.
А след миг просто изчезва времето.
Във влака всички звуци са съвсем запъхтяни
и мисля за друго, не и какво ми остава.
Не виждам или спирам да виждам, ...

stel88

Poesía

1.5K 2

Отговор на Валери Рибарое 🇧🇬

С дълбоко смущение, направо с притеснение,
признавам си без бой, на петилетка мисля по веднъж.
И не че мозъчните клетки ми са кът,
и не от страх, че ще ме заподозрат.
От вчера съм в борба с прасето, ...

maikata

Poesía

678

Неизменно 🇧🇬

Неизменно
Неизменно в деня ми се случва така:
ти ме пиеш на глътки, по малко,
и прииждаш с любов, набраздена с тъга,
поразмесил стипчиво и сладко. ...

plami-6

Poesía » De amor, Formas fijas

1.8K 1 18

Изкапаха дните 🇧🇬

Изкапаха дните,
като летен капчук.
Побеляха косите ми,
сякаш напук
на усмивката слънчева, ...

smile1

Poesía » Otra

1K 1 8

Аз съм твоят вятър 🇧🇬

Красиво се подреждат ветровете,
когато разтанцуват есента.
Приличат на замислени поети
над своята божествена съдба,
да сбират мислите си в малко думи ...

valiordanov

Poesía

828 1 5

Poesía de autores contemporáneos

До живот 🇧🇬

* * * 🇧🇬

У дома... 🇧🇬

Съм 🇧🇬

Последен ден 🇧🇬

Беше грях 🇧🇬

Да можех! 🇧🇬

На Калоянчев 🇧🇬

Лицето на Любовта 🇧🇬

Парче от лятото 🇧🇬

Бяхме още деца 🇧🇬

Последна почит 🇧🇬

Две дечица на живота 🇧🇬

Друга нощ 🇧🇬

Метафорично мой 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Насред нищото... 🇧🇬

На моя страх! 🇧🇬

На него 🇧🇬

За съпруга ми 🇧🇬

Спомени 🇧🇬

Обичам те, която и да си (част 3) 🇧🇬

За двама 🇧🇬

Не си отивай 🇧🇬

Искам нещо да ти дам 🇧🇬

В реката на забравата 🇧🇬

Фантасмагория 🇧🇬

Грешка 🇧🇬

Ще си дойда за Коледа 🇧🇬

Магията на Любовта 🇧🇬

Ислямски център в София 🇧🇬

„Я кажи ми облаче ле бяло...” 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Изгубеното "после" 🇧🇬

Мрачно 🇧🇬

Спомен 🇧🇬

Отговор на Валери Рибарое 🇧🇬

Неизменно 🇧🇬

Изкапаха дните 🇧🇬

Аз съм твоят вятър 🇧🇬

Cola