Poesía de autores contemporáneos
По въжените стълби на дъжда 🇧🇬
Щом някой ден зад голите бърда
се срина подир слънцето оттатък,
по въжените стълби на дъжда
понякога ще слизам на Земята, ...
Ще ми разкажеш ли сънят си 🇧🇬
ще го запомниш ли дотогава
няма
можеш да ми го разкажеш само
до мен събудиш ли се можеш да не казваш ...
Безкомпромисно към себе си 🇧🇬
но такъв, да е чиста Поезия,
бих ги дал за онова късче магия,
във което се раждат творения.
Не такива родени на поточната линия ...
Диалог 🇧🇬
–Здравей, сънуваш ли звездите,
които светят ми в нощта?
–Здравей, така се точат дните
и чакам, чакам вечерта… ...
Дали ще те забравя? 🇧🇬
Да те забравя?! Не! Не мога!
Затворя ли оч ...
На майка ми 🇧🇬
Тежат в ръката ми като олово
Покланям се пред теб и искам само
да те прегърна-да съм с теб отново
Значение няма времето отминало ...
Споделена вечер 🇧🇬
... нека бъде вечер споделена? – да погледам в твоите очи –
в тях пътува цялата Вселена, благо в тях душата ми мълчи,
ох! – не мога сам да се позная, ставам нереално кротък мъж,
може би солчицата в кравая плаче в мен за твоя бавен дъжд, ...
Жена е видение 🇧🇬
сътворен човек в два пола,
допълващи съвсем да споделят радост и тревоги.
Това е мъжки свят, но какво би бил без жена или момиче,
дух, двойник, илюзия и сън в мираж ...
Жена съм и си ми отива 🇧🇬
усмихнато да плача с глас.
Да съм копринено бодлива,
различна – в профил и анфас.
След мен изгарят негатива, ...
Неслучила се приказка 🇧🇬
Душата ми кило памук тежи.
Щастлива съм, че не е от олово.
Край мен молец когато закръжи,
не пляскам на безшумното му слово. ...
Песен 🇧🇬
моята постоянна спътница,
горката,
милва ме с поглед в нощта.
Съдбата, ...
Мъжко акапела пеене 🇧🇬
Неукротена – вряща и бълбукаща, изригваш ти – неозаптяема вода.
Ти врязваш се във бездните на скуката, катериш с вик щастливите бърда.
Ти сриваш се през мъжките ми прагове – дереш ми каменливите русла.
Не е ли време вече да си лягаме – ме питаш тихо, казваш ми – ела! ...
Кривото колело 🇧🇬
по която отдавна вървя,
съм намирал любов и утеха,
много болка и долна лъжа...
И защо все на мене? - се питах. ...
Спомени 🇧🇬
и кръвта кипеше в мен,
а сега съм стар, стерилен
и почти олигофрен.
Помня как в живота бурен ...
Дом завинаги 🇧🇬
И ще отмине този ден, без да те видя...
И само тази болка от години,
която заживя със мен като приятел..
Така ми липсваш, толкова ми липсваш.. ...
Мълчание 🇧🇬
Мълчанието ме дави
Не принадлежа
на мястото на което
всички казват трябва ...
Жени 🇧🇬
въздишка на залеза ален, трептящ.
Изгарящо страстна, жадна душа
лети устремена към златния час.
Вселени създава, вдъхва живот ...