Poesía de autores contemporáneos
Епитафия 🇧🇬
когато си отида от света
И че съм обичал безусловно..
Тъй бягал съм от свойта самота
С това да ме запомнят мен ми стига.. ...
Герои на нашето време 🇧🇬
дошли от медийни екрани
заливат ни със мисли свои
еднакво някак си подбрани.
Кълнат се в служба на народа ...
Няма спор 🇧🇬
на единият правят метани,
на другия за оня говорят,
а после обратни селями.
Тия си точат ножовете, ...
Земен 🇧🇬
Сърцето ми бие.
Водата до плажа
тъй нежно го мие.
Заглеждам вълните. ...
Животното... 🇧🇬
Животното е тихо,
Животното е скрито,
Животното е мило!
Животното с боязън ...
Не си сама 🇧🇬
знам,
че понякога си мислиш,
че не си перфектна,
че не си достатъчна.. ...
Когато думите 🇧🇬
Когато думите отново
докоснат моята душа,
когато всяко нежно слово
за тебе пиша във нощта… ...
С любов срещу омразата 🇧🇬
пороят, както счупената керемида -
омразата, що няма да надвие,
ни злото, ни горчивата обида...
На вид, ако мълчим благоразумно, ...
В космическия танц на светлината 🇧🇬
дузина натрошени стъкълца.
Превръща хаоса от тях в картини
един-единствен лъч от светлина.
Светът се преподрежда във око, ...
Може би 🇧🇬
но где ли някой все шепти?
Книгите на рафтовете денем
те ли проговарят? Може би.
Толкова събди във тях събрани ...
Opal 🇬🇧
But the disco ball sparks back at me
Branches through winter whispers in disguise
Leaves me paralyzed for the sake of my memory
And in my head, question after question ...
Печален, леко трезвен, вдъхновен 🇧🇬
Печален, леко трезвен, вдъхновен, сполай ти, че и днес живях, мой Боже,
че с кеф провождам своя минал ден, макар да ми се случи невъзможен! –
не смогнах грош на просяка да дам – и да прелея гроба на баща ми,
парче да хапна – четвърт шпек салам от оня – в тъпите Tv-ре ...
Тъкачът на Вълшебните килими 🇧🇬
... донадих си към грижите една,
която – ама никак! – не тежи ми,
да ви тъка – огрян от Светлина! –
по цяла нощ Вълшебните килими. ...
Бг Граматическо Вспрягане!? 🇧🇬
Аз... не те понасям.
Ти... също не ме понасяш.
Той/Тя... не знае, защо не понася... Себе си, дори не понася!?
Ние... не се понасяме. ...
Марта 🇧🇬
отдолу по рокля в сапфирен атлаз,
повежда след себе си месец красив
прогонвайки мрака и зимния мраз.
Жена достолепна, но дама със нрав ...
В тая сива мъгла 🇧🇬
В тая сива мъгла
теб те няма сега.
В тая сива мъгла
аз отново така ...
Съмнения 🇧🇬
във очите на народа.
Да изпаднеш във екстаз...
А дали това съм аз?
Зная, хвърлям много труд ...
Спомен за моя баща 🇧🇬
... понеже ми пристига все насън, и няма как да бъде другояче,
баща ми ме повика снощи вън и каза: – Сине мой, брезата плаче! –
поседнахме в тревясалия двор, натъпках му тютюн – една лулица,
доде ни пяха птичките във хор, той ме погали с чвореста десница, ...